Доларът поевтинява временно спрямо повечето валути

Американският долар поевтинява спрямо основните валути в сряда, което за много анализатори е временно явление. Търговците продължават да следят статистическите данни от САЩ, включително динамиката на потребителските цени. Министерството на труда на САЩ ще публикува данни за инфлацията през април към 15:30 часа българско време днес.

Ръководителят на Федералния резерв на САЩ (Фед) на Ню Йорк Джон Уилямс по време на свое изявление в Германия нарече намаляването на инфлацията основна задача на Фед, като същевременно отбеляза, че не смята, че затягането на паричната политика непременно ще доведе до рецесия.

Затова пък покачването на потребителските цени в Германия е достигнало рекордните 7.4 на сто на годишна база през април, а на месечна – с 0.8 на сто, съобщи Федералната статистическа служба Destatis, потвърждавайки първата си оценка. Толкова висока инфлация през април е имало през октомври 1981 г., по времето на бившата Западна Германия, в разгара на войната между Иран и Ирак.

Основна причина са високите цени са енергията и напрежението по веригите за доставки. Годишното повишение на показателя е 0.1 пункт спрямо март, когато той достигна най-високо равнище от обединението на Германия през 1990 г.

Както беше съобщено, на заседанието си от 3-4 май Фед повиши лихвения процент с 50 базисни пункта (б.п.) до 0.75 - 1% годишно. За първи път от 2000 г. насам лихвеният процент беше увеличен наведнъж с 50 б.п.

На пресконференцията след срещата председателят на Фед Джером Пауъл заяви, че банковият регулатор ще обмисли увеличение на лихвения процент с 50 б.п. на следващите няколко срещи, но увеличение със 75 б.п. наведнъж не е било обсъждано.

Освен това, участниците на пазара са обезпокоени от поредната вълна от нарастваща заболеваемост от коронавируса в Китай, което вече доведе до въвеждането на редица строги забрани в няколко региона на страната. Китай провежда политика на "нулева толерантност" по отношение на COVID-19. Това означава ограничаване на разпространението на вируса чрез затваряне и задължителна карантина за лицата, които са влезли в контакт със заразените.

Индексът ICE Dollar, който показва представянето на долара спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), загуби 0.14%, а по-широкият индекс WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, спадна с 0.25%.

Курсът на еврото спрямо долара спадна с 0.14% до 1.0553 долара, спрямо 1.0529 долара при затварянето на пазара във вторник. Общата европейска валута е единствен сред основните, която поевтинява спрямо долара. През втората седмица на май еврото спадна до най-ниските си стойности за 2016 година, тъй като доларът се задържа силен, а инвеститорите продължават да се опасяват от риска от стагфлация в Европа. Освен това очакванията, че ЕЦБ ще повишава лихвените проценти много по-бавно, отколкото Федералния резерв, затрудняват привличането на инвеститори за еврото. Много пазарни участници виждат шансове за паритет между еврото и долара за първи път от близо две десетилетия.

Щатският долар спадна с 0.28% до 129.98 йени спрямо 130.45 йени предишния ден, което анализаторите определят като временно явление. Японската валута достигна 20-годишно дъно от 130 йени за долар в понеделник, след като премина ключовото ниво в края на април, когато Японската централна банка удвои мащабната си програма за стимулиране и затвърди ангажимента си към политиката на свръхниска доходност. Централната банка заяви, че всеки пазарен ден ще предлага да купува неограничено количество 10-годишни държавни облигации, за да защити доходността на дълговите книжа до около нулевата си цел.

Британският паунд поскъпна с 0.15% до 1.2334 долара от 1.2316 долара предния ден. Преди това британската валута достигна ново 2-годишно дъно на фона на залозите, че Фед ще затегне политиката си по-бързо от другите големи централни банки, за да забави рисковете от стагфлация. Междувременно Английската централна банка (BoE) повиши основния лихвен процент за четвърти пореден път през май, както се очакваше, но някои пазарни участници очакваха централната банка да възприеме по-ястребов тон, заради предупрежденията, че Великобритания рискува да изпадне в рецесия. BoE очаква икономиката да се задържи в стагнация през второто тримесечие, като прогнозира близо 1% спад на БВП през последното тримесечие на тази година.

След няколко поредни сесии на поевтиняване, фючърсите на петрола с доставка в средата на юни поскъпнаха в сряда, съответно с 2.12% до 101.86 долара за барел за американския лек суров петрол (WTI) и с 2.65% до 104.60 долара за барел за европейския вид Brent. В резултат двете най-силно зависими валути от котировките на петрола – канадският долар и норвежката крона се повишиха. Щатският долар спадна с 0.26% до 1.2995 канадски долара за един американски, а спрямо норвежката крона щатският долар се понижи с 0.39% до 9.6870 крони за един американски долар.

И другите две стокови валути – съименниците в Азия – австралийския и новозеландския долари поскъпнаха съответно с 0.18% до 0.6973 американски долара за един „австралиец“ и с 0.43% до 0.6317 американски долара за едно „киви“.

Много анализатори свързаха поскъпването на австралийския долар от началото на седмицата с изненадващо ястребовия завой на Резервната банка на Австралия (RBA), която започна цикъла на повишения на лихвените проценти с по-голямо от очакваното повишение от 25 базисни пункта на 3 май. Неотдавна RBA рязко повиши прогнозата си за базисната инфлация, като до 2024 г. не се предвижда връщане към целевия диапазон от 2-3%, дори ако се наложи поредица от увеличения на лихвените проценти. Пазарите очакват още едно повишение с четвърт пункт до 0.6% през юни и повишение всеки месец до близо 3% до края на годината.

Поскъпването на „кивито“ се свързва с изявление от вчера на управителя на Новозеландската резервна банка (RBNZ) Адриан Ор, който заяви, че банката е съсредоточена върху овладяването на инфлацията и очаква да бъдат въведени в действия още повишения на лихвените проценти през следващите тримесечия. Той добави, че съществува риск, ако централната банка увеличава лихвените проценти твърде бавно, тогава инфлацията може да излезе извън контрол.

Изглежда пазарните участници се доверяват на някои руски медии, които съобщават, че днес ще има изявление на Централната банка на Руската федерация за облекчаване на наложените по-рано ограничения върху валутните транзакции, което би трябвало да преустанови рязкото укрепване на националната валута, наблюдавано през април и началото на май. През първия половин час на Московската борса доларът поскъпна с 1.78 рубли от официалния курс, а еврото - с 1,89 рубли по-скъпо. На международните валутни пазари руската рубла също е в отстъпление, като се понижава с 1.96% до 68.948 рубли за един долар, след като в началото на военната интервенция в Украйна руската валута скочи до 130 рубли за долар.

*Валутните курсове са актуални към 10:30 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.