Иван Иванов: С пет мерки може да се ограничи скокът в цените на ВиК услугите

Драстичен скок на цената на водата се очаква  в четири града в страната - Велико Търново, Габрово, Плевен и Русе. Рекордно е искането за увеличението във Велико Търново - 45%. Така водата от 2,38 лева за кубик ще стане 3,46. В Русе увеличението се предвижда да бъде с 30 на сто спрямо цената от миналата година, а разчетите на местното вик са до 2026 г. кубик вода да поскъпне с цели 74%.

„Всичко скача. Цената на ВиК услугите е съставна от разходите, които правят дружествата за ток, материали, труд. Всички тези компоненти се увеличиха, няма как и ВиК услугите да не се увеличат”, обясни инж. Иван Иванов, председател на Сдружение „Българската асоциация по водите”.

„В момента се разглеждат различните 5-годишни бизнес планове. В тях се залагат целите и цените за 5 години напред”, обясни още той.

По думите му ВиК дружества вече съкращават служители, но това не може да овладее цените. „Голяма част от служителите работят за минимална заплата”, обясни Иванов.

„В „Кюстендилска вода” 80% от служителите – инженери, специалисти, работят на минимална работна заплата. Цената на услугите там не е увеличавана от поне 5 години, и сега няма да бъде увеличена, поради административни пречки”, обясни Иванов.

Той обясни, че 60% е средната цифра на загубите на вода в България.

„Намаляването на загубите е тежък процес, изисква инвестиции, методически и експертен подход и постоянство. Това не се случва в България. Има ВиК с 80% загуби. Така е например в Добрич”, каза Иванов.

„Голяма част от загубите се дължат на нерегламентирано ползване”, обясни още експертът. 

Според него има пет мерки, които трябва да се вземат, за да се ограничи скокът в цените – енергийна ефективност, дигитализация, централизация на процесите, привличане на частна експертиза и капитали, чрез т.нар. договори с гарантиран резултат.

Иванов обясни, че най-вероятно новите цени ще влязат в сила от 1 юни.

Притеснения има и относно събираемостта по сметките. „Това са калкулации, които са правени при утвърдени модели. Държавата се опитва да гарантира минимална консумация на всяко домакинство, чрез така наречената социална поносимост. В не малко области тази горна граница е стигната, например във Видин”, обясни Иванов.