Oil Price: Европа може да загуби надпреварата за енергийния преход, преди да е започнал

За да се състои енергийният преход, Европа трябва да има достатъчно запаси от горива. Заради недостигът им енергийният преход може да приключи и дори да не започне. Това се казва в публикация на Irirna Slav за OilPrice.

В скорошният си доклад Global Energy Perspective 2022 консултантската компания McKinsey посочва, че вятърът и слънцето ще станат своего рода генериращи мощности още през 2030 година. Докладът съдържа и много похвали за технологичния напредък, който позволи цената на вятъра , слънчевите лъчи, електромобилите и акумулаторните батерии да спаднат значително през последните няколко години.

Това, което не се казва в този доклад, е, че „сценарият за базово натоварване“ ще се осъществи само при наличието на достатъчно суровини. Като водеща в надпреварата за енергийния преход, Европа е особено уязвима, от какъвто и да е недостиг на тези суровини. Именно поради този недостиг преходът може да приключи още преди да е започнал.

Засега изглежда, че всичко върви добре. Цените на електромобилите се покачват, продажбите продължават да са високи, но отчасти заради правителствени стимули от една страна, а от друга заради покачващите се цени на горивата.

На хоризонта обаче се задават облаци.

Китайската CATL, една от големите компании в областта на батериите наскоро отчете спад в печалбата си за първото тримесечие поради по-високите производствени разходи. Това предполага, че компанията досега е поемала увеличението на разходите в резултат на затягането на доставките на суровини, а докога ще продължава да прави това е под въпрос.

Авторката се позовава и на коментар за Wall Street Journal на главния изпълнителен директор на Riviian, компания за електромобили, подкрепяна от Amazon, според който световното производство заедно представлява доста под 10% от това, което ще е необходимо след 10 години.

Човек би си помислил, че поне веригата на доставки за вятърната и слънчева енергия е добре развита. Това може и да е така, но снабдяването с металите, необходими за поддържане на тази верига на доставки са проблематични.

Подобно на изкопаемите горива, Европа има малък местен добив, така че е силно зависима от вноса. Това, което прави нещата много по-сложни е, че основният доставчик на алуминий, никел и цинк е Русия. Почти целият литий и редкоземни елементи, използвани в Европа, също се доставят от чужбина, се посочва в публикацията.

Както се посочва, местното производство е желателно, но е малко вероятно, поне в мащаб, който би имал смисъл. Анализ на Reuters за ситуацията, направен от Анди Хоум, отбелязва, че регулаторният режим в съюза е такъв, че за всяка нова мина ще са необходими 15 години от планирането до началото на производството.

С други думи, Европа направи невъзможно собствените й миньори да произвеждат металите, от които континентът се нуждае, за да премине от изкопаеми горива към новите източници. В същото време, с позицията си към Русия и Китай се  рискува доставката на голяма част от настоящите метали и други критични материали. И този път САЩ не могат да се притекат на помощ, защото се борят с намаляването на собствената си зависимост от чужди източници на критични метали и минерали.

Решението? Рециклиране, според авторите на изследването на белгийския KU Leuven. Между 2040 и 2050 г. ЕС може да получи от рециклиране между 50% и 75% от критичните минерали, от които се нуждае. Тоест, това е възможно само ако ЕС действа сега, за да развие верига за доставки за рециклиране. И ако открие как да преодолее разликата между търсенето и предлагането на тези минерали през годините до 2040 г., заключава публикацията.