Колко са богатите хора в България, ако съдим по техните спестявания?

д-р Любослав Костов, Алесандрия Ангелова, ИССИ към КНСБ*

Колко са истински богатите хора в България, ако съдим по техните спестявания? Според официалната статистика на БНБ, спестяванията на домакинствата към края на 2021 г. са в размер на 66,5 млрд. лв. Това означава ли, че българските домакинства, макар и в условията на много на брой кризи, са подобрили своето финансово състояние?

Отговорът се крие в структурата на тези спестявания, посочват в анализ специално за БТА от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. Измерването на доходните неравенства се прави от много институции всяка година, но измерването на неравенствата в общото благосъстояние е далеч по-трудна задача. Данните за структурата на депозитите всъщност са удачен индикатор, който трябва да ни говори много за финансовите възможности на българина. Чрез тях по косвен път можем да оценим неравенствата на много по-мащабно ниво. Това е така, защото спестяванията на хората често са резултат не само от дохода, който получават, но и от други фактори.

Българската народна банка всяко тримесечие публикува статистика за състоянието на депозитите на домакинствата. Последните са към декември 2021 г. Нека погледнем каква е ситуацията със спестяванията на домакинствата към 31.12.2021 г. по данни на БНБ.

Към декември 2021 г. домакинствата в България са разполагали с 9 млн. броя депозити във всички банки на обща стойност от 66,5 млрд. лв. Това означава, че средно на един депозит се полагат 7380 лв. Но дали всеки българин, който притежава депозит в банка, разполага с тези пари? Разбира се, че не. Тази сума се получават тогава, когато се доверяваме на средните величини. Допускането е толкова вярно, колкото и това, че мнозинството от хората получават средната работна заплата. Да видим каква е реалността:

Реалността е такава, че 67 процента от всички депозити (6,1 млн. броя депозита) са в размер до 2500 лв.;

- Тези 67 процента са на обща стойност едва 2,5 млрд. лв. Това са само 3,8 процента от общата стойност на всички депозити. Тогава възниква въпросът къде са останалите милиарди? Къде са останалите малко над 63 млрд. лв., при положение, че 67 процента от депозитите на домакинствата не са част от тях. Тук са, просто са нехомогенно разпределени, както се вижда от таблицата.

- Броят на депозитите над 100 000 лв. е общо 90 060 или 1,06 процента от целия брой депозити. Това е нормално. Все пак едва ли са много хората, които могат да заделят толкова пари на влог. Обръщаме внимание, че общата стойност на тези депозити е 19,6 млрд. лв. Следователно, около 30 процента от общата стойност на депозитите е съсредоточена в едва 1 процент от техния брой. Като добавим към тези числа и влоговете от 50 000 до 100 000 лв., ще се види, че 31 млрд. лв. (47 на сто от общата стойност) са съсредоточени в точно 2,9 процента от общия брой депозити в страната;

- Както се вижда от таблицата, депозитите от 10 000 до 50 000 лв. са 12,6 на сто от общия брой и консолидират в себе си финансов ресурс от 24,3 млрд. лв., което е приблизително 37 процента от общата стойност.

- След елементарни пресмятания спокойно може да се направи изводът, че 55,6 млрд. лв. (84 процента от общата стойност на всички депозити) са събрани в едва 1,4 млн. депозита, което е 15 на сто от общия им брой.

Разбира се, не винаги един депозит отговаря на едно физическо лице. Голяма част от българите нямат никакви депозити, а друга, по-малка, притежава по няколко. Следователно, тези числа биха имали още по-негативно измерение спрямо описаното до момента. Но дори и да предположим оптимистичен вариант, при който 1 депозит е равен на 1 лице, то нещата изглеждат твърде притеснителни.

Например, знаете ли, че Илон Мъск има точно 3 пъти повече пари в сравнение с целия БВП на България и 5 пъти повече пари спрямо всички спестявания на българските домакинства? Всъщност, всеки един човек, който се намира в топ 20 на най-богатите хора в света, притежава повече пари в сравнение с парите на всички домакинства в България взети заедно.

Всички тези числа показват, че обществото има сериозен проблем в преразпределянето на ресурсите. Естествено, няма как да се постигне пълна симетрия, никой не цели такова нещо, но не е нормално да се наблюдава такава нехомогенност в разпределението на спестяванията на хората. Тази нехомогенност видимо се влошава през последните няколко години, сравнявайки спрямо по-старите данни на БНБ.

Не е нормално, например, за 12 месеца, общият брой на депозитите да намалява с 3 процента или около 300 000 по-малко депозита спрямо декември 2020 г., но тяхната стойност да нараства с 8,3 процента. И то при условие, че най-ниските влогове продължават да намаляват, а най-високите имат тенденция да нарастват. Затова следващият път, когато чуете или прочетете, че "спестяванията на домакинствата за поредна година нараснаха", имайте едно на ум какво точно се крие зад този ръст.

*д-р Любослав Костов, директор на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ), Алесандрия Ангелова, изследовател в ИССИ