"Булатом": Потреблението на електроенергия у нас ще се покачи до 47 TWh в следващите две десетилетия, на България ѝ трябва стабилна базова мощност

В нашите условията единствената реална алтернатива за ограничаване на емисиите е заместване на базовите ТЕЦ с енергия, произведена от АЕЦ

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
1071
article picture alt description

Колаж: 3eNews.

В следващите две десетилетия брутното вътрешно потребление на електроенергия ще се увеличава значително и през 2050 вече ще достигна почти 47 TWh. В момента потреблението у нас е около 41 TWh, но с оглед на промените в енергийния сектор, които се очакват в следващте години, се очаква ръст на консумацията. Тези данни са изготвили експертите от Българския атомен форум „Булатом“ по повод на енергийния отрасъл у нас. За основа на анализа са използвани данните от Националния план за възстановяване и устойчивост и Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 - 2030 г. (ИНПЕК).

От предоставената информация става ясно, че производството на електроенергия в страната през 2021 г. е 46.903 TWh, което представлява повишение от 17% спрямо предходната година. За компенсиране на произведените от ТЕЦ общо 21.676 TWh базова електроенергия, през 2021 г. страната е трябвало да разполага едновременно с допълнителни 7 700 MW соларни мощности допълнителни 5 200 MW вятърни мощности. Към тях би трябвало да се прибавят и съоръжения за акумулиране на не по-малко от 2 400 MW електроенергия за конвертиране на производството от ВЕИ в базова електроенергия. Това е необходимо единствено за покриване на производството на ТЕЦ, ако всички термични централи не са работели у нас през изминалата 2021 г.

Още по темата

Това показва, че в условията на България единствената реална алтернатива за ограничаване на емисионното производството на електроенергия в енергийния микс е заместване на базовата електроенергия произведена от ТЕЦ на въглища или газ с такава произведена от АЕЦ, категорични са от Булатом. „С цел осигуряване на енергийната сигурност и за избягване превръщането на страната в нетен вносител на електроенергия необходимите нови ядрени мощности следва да бъдат изградени преди прекратяване производството на електроенергия от електроцентрали на изкопаеми горива“, уточняват атомните специалисти.

На базата на анализа на официалните източници може да бъде направено предположението, че брутното вътрешно потребление на страната към 2030 г. се очаква да бъде около 43 TWh, към 2040 г. ще бъде не по-малко от 45.1 TWh и съответно към 2050 г. следва да се очаква, че ще бъде почти 47 TWh. С отчитане на съхраняването на експортния потенциал, може да се очаква производство на електроенергия, което удовлетворява посочените по-горе критерии за енергийна сигурност в периода 2025 до 2050 г. да нарасне от 47.5 TWh до 53 TWh. Това е увеличение с около 0.5% на година.

Именно според ИНПЕК в периода 2030-2040 г. делът на ядрената енергия трябва да достигне 45% и 60% (съответно през 2035 г. и 2040 г.) от общото нетно производство на електроенергия.

Това определя ключовото значение на производството на електроенергия от АЕЦ за осигуряване на енергийната сигурност в периода не само до 2040 г., но и през следващите десетилетия. Към 2040 г. страната трябва да разполага с 4000 MW ядрени мощности, които да осигурят необходимото базово производство на електроенергия и условия за реализация на други проекти свързани с декарбонизацията на електроенергийния сектор.

През последните години в структурата на производство на електрическа енергия продължават да доминират АЕЦ „Козлодуй“ и топлоелектрическите централи, използващи въглища. Благодарение на това делът на вложените местни енергоносители за производството на електрическа енергия през 2020 г. е 95% (ядрената енергия е отчетена като местен енергоносител), а на вносните – 5%, уточниява от „Булатом“.

Понастоящем, потвърденият експлоатационен ресурс на блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“ е съответно до 2047 г. и до 2051 г. В този период следва да се осигури и изграждането на заместващи мощности които да осигурят 30% от общото брутно производство на електроенергия на страната при съхраняване на аналогичната надеждност, разполагаемост и прогнозируемост.

Експертите са категорични, че това може да бъде постигнато единствено чрез изграждане на нови ядрени мощности в действие достатъчно рано преди извеждането от експлоатация на блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“. „Целта е съхраняване и след 2050 г. на изграденият още през 2040 г. баланс в структурата и управлението на електрогенериращите мощности и дългосрочно осигуряване на базова електроенергия от 4000 MW ядрени мощности с разполагаем срок на експлоатация до и след 2100 г.“, обясняват от „Булатом“. Според тях това е в съответствие и с други дългосрочни оценки за необходимото развитие на електроенергийните системи в региона: според Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) производството на ядрена електроенергия в региона на Източна Европа ще се запази и ще се увеличи до 2050 г. с между 30% и 100% в сравнение с 2019 .

Нужни са действия на политиците

Българската ядрена индустрия счита за наложително в най-кратък срок да бъде разработена и приета като програмен документ от най-висш приоритет ПОЛИТИКА ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГЕТИКА НА БЪЛГАРИЯ.  Чрез нея да бъде еднозначно определено мястото на ядрената енергетика в осигуряването на енергийната сигурност на страната.

Така ще станат ясни и приоритетите, сроковете и етапите на изграждане на необходимите мощности така, че тази сигурност да бъде съхранена в периода на интензивния преход към постигане на целите за климата. Възприемането на ясна политика за устойчиво развитие на ядрената енергетика ще позволи и разработка на съответните институционални и секторни политики по възможно най-ефективния начин така, че постигането на нейните цели да бъде

подкрепено от всички институции. Отделно ще подпомогне и дългосрочното осигуряване на условията за снабдяване на страната с надеждна, нисковъглеродна, базова електроенергия с предсказуема себестойност

Приемането на такава единна и устойчива национална политика ще създаде условия за съхраняване ключовото значение на ядрената енергетика при очакваното критично увеличение на потребностите от електроенергия в европейски мащаб в периода 2030 г. - 2050 г. и след него. Ще има и условия за привличане на необходимите капитали и инвестиции в икономиката на страната, както и за синхронизиране на свързаните дългосрочни стратегии, включително по управление на ядрено-горивния цикъл и радиоактивните отпадъци както и за своевременното провеждане на предвидените процедури по реда на Чл. 45 от Закона за безопасното използване на ядрената енергетика.

Подобни мерки ще създадат и условия за проактивни действия по развитие на националната инфраструктура  с цел бъдещо разширено навлизане на малки модулни реактори. Тук става дума и за административен, регулаторен и инженерен капацитет за подобни съоръжения.

Детайлен анализ по темата можете да видите тук:

Ключови думи към статията:

Прикачени документи:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща