Балканските лидери разчитат в близко бъдеще да могат да заместят доставките на руски природен газ за региона

Днешният ден ще бъде запомнен в политическата история на България и Гърция като ден на стремежа за икономическа свобода и политическа независимост. Това заяви премиерът Кирил Петков, който участва в старта на строителството на терминала за втечнен газ край гръцкия град Александруполис. Той благодари на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис не само за политическата подкрепа, но и за тази, която България получава в настоящия момент, когато Русия спря доставките на природен газ.

По думите на Кирил Петков на руския натиск страните могат да се противопоставят единствено заедно. „Ще можем много скоро да заместим руския газ с други източници", заяви на свой ред Мицотакис на церемонията.

Икономическият шантаж на Кремъл срещу моята страна и ЕС няма да успее. Ще се противопоставим. Убеден съм, че днешният ден ще остане в политическата история. Той ще бъде запомнен със стремежа ни към икономическа свобода и независимост, каза българският министър-председател Кирил Петков.

Петков определи спирането на газовите доставки към България като безпрецедентен натиск от страна на Русия и посочи, че страните от Съюза могат да му се противопоставят единствено обединени, предаде БТА.

Гърция ще може да приеме увеличени количества на втечнен газ и ще покрие не само националния пазар, но ще заместят голяма част от руския газ за нуждите на Балканите. Новите количества ще помогнат да не сме зависими от руския газ, каза още Мицотакис - така ще се отговори на предизвикателствата в съвременния свят, цитира БНР гръцкият премиер.

Петков отбеляза, че този проект ще промени енергийната карта на целия регион.

Скъпи приятели, за мен е истинско удоволствие да бъда с всички вас на откриването на този терминал. Войната на Русия в Украйна създаде ситуация на неотложност, но и на единство в ЕС. Трябва да изградим нашия европейски суверенитет, трябва да изградим нова енергийна независимост. За всички е ясно, че ние заедно можем да постигнем промяната, заяви председателят на ЕС Шарл Мишел.

Много малко хора повярваха на този проект навремето. Аз също бях скептичен. Но сега съм много благодарен, че ще можем да осигурим голямо количество природен газ. Това, което трябва да се случи, е да се засили инфраструктурата, каза президентът на Сърбия Александър Вучич.

Днес, обединени от обща визия и подкрепени от европейските институции, България и Гърция полагат началото на плаващия терминал за втечнен газ. Един не само енергиен, но и геополитически проект, който ще промени енергийната карта на целия регион, каза още Кирил Петков.

На срещата присъства и министър-председателят на Република Северна Македония Димитър Ковачевски.

От българска страна на събитието присъстваха още министърът на енергетиката Александър Николов и изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов.

Предистория

Само за два месеца това е втората значителна стъпка в проекта. В края на февруари акционерите на проектната компания "Газтрейд" одобриха окончателното инвестиционно решение за изграждането на т.нар. независима система за природен газ (Independent Natural Gas System) на Александруполис, Гърция.

Терминалът, който трябва да е готов през 2023 г., ще осигури нови количества газ за снабдяване на регионалните пазари в Югоизточна Европа. Очаква се компании от САЩ, Катар, Израел да бъдат основните доставчици. По този начин проектът ще допринесе за диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на газ, както и за насърчаване на конкуренцията в полза на крайните клиенти

Гръцкият премиер обяви събитието по време на правителственото заседание в петък и подчерта важността на терминала, който, по думите му, ще спомогне за диверсификацията на източниците на доставки на природен газ не само за Гърция, но и за региона.

С бюджет от 363,7 милиона евро проектът предвижда плаваща платформа за прием, временно съхранение и регазификация на втечнен природен газ (LNG) и подводен и сухопътен 28-километров тръбопровод за достъп до националната система. Чрез съществуващите трасета газът ще може да достига до България, Сърбия, Република Северна Македония и други страни.

Проектът бе разработен от консорциума "Газтрейд" (Gastrade) с участието на групата Копелузос (Copelouzos), "Газлог инвестмънт" (Gaslog Investment), ДЕПА Къмършъл (DEPA Commercial), оператора на газопреносната мрежа ДЕСФА (DESFA) и българската "Булгартрансгаз" ЕАД - с дялове от по 20 на сто.

Планираният капацитет на съоръжението възлиза на 6,1 млрд. кубически метра годишно. Сред резервиралите капацитет е и "Булгаргаз" с 500 млн. кубически метра годишно. През 2021 г. ЕС реши да отпусне безвъзмездна помощ от 166,7 млн. евро (199 млн. щатски долара) за проекта. В аргументите на ЕК беше посочено, че терминалът ще подобри сигурността и диверсификацията на енергийните доставки в Югоизточна Европа.