Доларът се понижава спрямо повечето валути след двугодишния скок предишния ден

По време на днешната търговия доларът слабо се понижава спрямо основните световни валути след значителното си покачване предишния ден, когато достигна двугодишен скок.

Индексът ICE Dollar, показващ динамиката на долара спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), губи 0.13%, след като в понеделник индексът скочи до двугодишен връх. По-широкият доларов индекс WSJ, в който са включени 16 малути, се понижи с 0.15%.

Еврото се търгува на ниво от 1.07022 долара, което представлява ръст от 0.09% спрямо 1.0713 долара при затварянето на пазара в понеделник.

Спрямо японската йена щатският долар спадна с 0.15% до 127.79 йени, след като затвори търговията в понеделник на ниво от 128.14 йени.

В ранната азиатска търговия курсът на паунда към долара се повиши с 0.08% до 1.2751 долара, но след като започна търговията в Западна Европа, британският паунд изгуби много бързо 0.94% до 1.2715 долара.

Анализаторите на австралийската банка Westpac смятат, че днешните колебания са временни и има голяма вероятност от по-нататъшно укрепване на долара на фона на рисковете, свързани с коронавируса в Китай и събитията в Украйна, тъй като американската валута се възприема като защитен актив за инвеститорите в условия на пазарни сътресения.

Освен това, доларът е подкрепен от ястребовата реторика на Федералния резерв на САЩ (Фед), смятат анализатори. Очаква се на следващото си заседание, което ще се проведе на 3 и 4 май, Фед да повиши основния лихвен процент с 50 базисни пункта до 0.75 - 1%.

По данни на CME Group, най-голямата борса на финансови деривати в света, вероятността за незабавно увеличение на основния лихвен процент със 75 б.п. през юни е 94%. От ноември 1994 г. насам не е имало повишение със 75 базисни пункта.

Щатският долар се повиши с 0.09% до 0.9596 швейцарски франка за един долар, което се обяснява с намерението на Швейцарската централна банка (ШЦБ) да не променя паричната си политика, тъй като настоящите нива на инфлация са временни, според официалната позиция на борда на банката. На последното си заседание банката подчерта, че ще ограничи поскъпването на франка, след като той достигна 7-годишен връх спрямо еврото след нахлуването на Русия в Украйна. През седмицата, приключваща на 22 април, срочните депозити в ШЦБ нараснаха до 742.6 млрд. швейцарски франка, което е с 11,2 млрд. швейцарски франка повече, отколкото четири седмици по-рано. Нарастването на депозитите се възприема като косвен показател за валутните интервенции на централната банка, за да ограничи поскъпването на франка.

При другите стокови валути трендът не беше еднопосочен. Канадският долар и норвежката крона спаднаха слаба, съответно с 0.04% до 1.2734 канадски долара за един щатски и с 0.83% до 9.1907 норвежки крони за един американски долар, което се обяснява с колебанието на петролните фючърси с доставка през юни. Американският лек суров петрол (WTI)спадна незначително с 0.02% до 98.530 долара за барел, а европейския вид Brent поскъпна с 0.19% до 102.510 долара за барел.

Азиатските съименници – австралийският и новозеландският долари, също се понижиха, след като стартираха азиатската търговия на зелена територия. Австралийският долар спадна с 0.82% до 0.7184 щатски долара, а новозеландският загуби 0.04% до 0.6618 щатски долара.

Във вторник австралийският долар се колебае близо до двумесечно дъно, заради нарастващите опасенията за въздействието на новото блокиране заради Covid в Китай, което понижи цените на суровините, изнасяни от Австралия, но търсенето в Китай е силно ограничено. Цената на желязната руда спадна рязко, а тя е най-големият източник на приходи за износа на Австралия, а Китай осигурява 70-75% от световния внос на рудата от която се произвежда стомана. Допълнителен натиск върху австралийският долар може да окажат данните за инфлацията, които ще бъдат обявени в сряда и които се очаква да бъдат най-високите от световната финансова криза насам, което ще подкрепи аргументите за по-голямо повишение на лихвите от страна на Резервната банка на Австралия.

Във вторник руската рубла поскъпна спрямо долара и еврото на Московската борса. Доларът е с 89.36 копейки по-нисък от текущия официален курс, а еврото е с 1.01 рубли под официалния курс. Рублата поскъпна и при двете валути благодарение както на продължаващия превес на продажбите на валута над търсенето в условията на силен търговски баланс, така и на възходящия обрат в световните цени на петрола. На международните пазари руската валута също е във възход, нараствайки с 1.30% до 73.468 рубли за долар, превишавайки нивата отпреди военната инвазията на Русия в Украйна, тъй като строгият капиталов контрол от страна на централната банка в Москва предпази валутата от срив на фона на рязко нарастващата инфлация и силното икономическо свиване, предизвикано от санкциите на Запада срещу Русия. Властите в Москва задължиха експортно ориентираните предприятия да конвертират 80% от всички приходи в рубли по курсове, определяни на вътрешния пазар от Московската борса, а чуждестранните инвеститори не могат да напускат позициите си в руски акции на Mосковската фондова борса. Освен това, основният лихвен процент на Централната банка на Русия е 17%, което е със 750 б. пункта над равнището преди инвазията.

*Валутните курсове са актуални към 10:30 часа българско време, източници MarketWatch и Trading Economics.