Екологът Петко Цветков: Много е важно как ще става залесяването с неусвоените 60 млн. лева по програма „Околна среда“  

Много често в градска среда се засаждат видове, които са устойчиви на замърсяване, а ние трябва да засаждаме видове, които са индикатори за замърсяване.  

Климат / Анализи / Интервюта , Екология
Рая Лечева
650
article picture alt description

За какво да се внимава при залесяването с неусвоените 60 млн. лева по програма "Околна среда" разговаряме с Петко Цветков от Българска фондация "Биоразнообразие". Той коментира решението изсичането на гори в земеделски земи да преминава през Оценка за въздействието върху околната среда и колко е важно да има две инстанции при обжалване на процедури по ОВОС за проекти с национално значение. Има нужда от ускоряване на процеса за Оценката за въздействие върху околната среда за магистрала „Струма“. Желанието ни като природозащитни организации е да се възстанови консенсуса от 2008 г.. и тогавашното решение по ОВОС магистралата да мине извън дефилето с основна алтернатива тунел, коментира екологът. Той сподели, че хората поставят на първо място проблеми в дърветата в градски условия и изсичането на гори като един от основните резултати от проекта „Застъпници за природата“.

Г-н Цветков, между първо и второ четене на Закона за опазване на околната среда бе решено с огромно мнозинство „втората съдебна инстанция“ да не бъде възстановена за обжалване на ОВОС за обекти от национално значение? Защо екологичните организации сте против?

Двуинстанционното производство е практика от османската империя и до ден днешен. С ограничаването на правото да се жали едно решение само на първа инстанция, правителството на ГЕРБ и Патриотите тогава смятаха, че могат да улеснят решаването на определени казуси. Например, какъвто е случаят с преминаването на магистралата през Кресненския пролом.

Оценката за въздействието върху околната среда (ОВОС), която беше некачествена, а правителството одобри. То разчиташе, че само с възможността за едно жалене, което непременно ще отговаря на определен кръг заинтересовани страни, ще ги облагодетелства. За съжаление това нещо и до днес, не им е помогнало, само ускори процеса на обжалването на дадения въпрос, който стигна по-бързо до европейските институции. Всъщност внесеният от служебното правителство законопроект предвижда възстановяването на традициите в правото. Предложението на МОСВ е двуинстанционното производство да бъде възстановено. Законът предвижда отпадането на специални преференции, които се дават на проекти от национално значение. Досега нямаше ясна представа кои проекти са с национално значение. Всъщност с тази възможност за интерпретации съществува риск за проекти, които са в частен интерес да бъдат представени по неясни критерии и да не могат да бъдат обжалвани.

А могат ли да се съкратят процедурите по ОВОС, така че да се ускори изпълнение на някои проекти, но и да се запази тяхното качество?

Процедурите по ОВОС не са дълги. Те дават гаранции, че когато изследваш влияние върху околната среда е необходимо време особено що се отнася до растения или животни. Няма как примерно есента или началото на зимата да се назначи процедура по ОВОС, която включва въздействие върху видовете върху Кресненско дефиле например и в същото време да бъде представен доклад за това въздействие преди есента на следващата година. Необходимо е да има поне един вегетационен период, в който експертите да могат да отидат на терен да видят има ли ги, няма ли ги, на какви разстояния са. Когато правиш оценка само на хартия, в неподходящия сезон за тези видове, тя е некачествена, а до голяма степен- манипулирана.

Как да се справим с наказателните процедури за България в сферата на опазването на видовете и зоните от „Натура 2000“?

Не само Оценките за въздействието върху околната среда е важно да бъдат качествени, но е важно да се прави последващ контрол. Много сме бързи да претупаме едни процедури както е с обявяването на защитените зони. Вече държавата е Съда на ЕС заради липсата на обявяване на всички защитени зони по „Натура 2000“ и специфичните цели за тяхното опазване. Много сме добри бързо да претупаме едни процедури, след това да издаваме разрешение, което пък никой не контролира доколко се спазва. Крайният резултат ще бъде, че не прилагаме националното си законодателство, не прилагаме и европейското.

Има допълнителни проблеми с управлението на „Натура 2000“. Далеч не всички защитени зони имат качествени заповеди за своето обявяване. През последната година, опитвайки се да наваксат тези процеси, одобряваха, променяха заповеди, правеше се обществено обсъждане. Но целите за опазване на защитените зони в тези заповеди не са били разглеждани от Националния съвет за биоразнообразие, каквото е изискването и една добра практика би направила.

Министърът с лека ръка подписва едни заповеди. За съжаление и констатациите на ЕК са, че заповедите, които досега МОСВ е обявявало имат най-малкото некачествени цели за опазване на природните местообитания и на видовете растения и животни.

Такъв пример е преминаването на магистралата през Кресненския пролом. ЕК казва, че докато не представим качествени разработени цели за опазване, не може да извършим качествена оценка за съвместимост каквато се изисква според Директивата за местообитанията. В случая ЕК разглежда как и какви цели ще бъдат формулирани и доколко те отразяват изискванията за опазване на природата в защитена зона „Кресна-Илинденци“. Ако България не стигне до определяне на качествени цели за опазване, всъщност не един и два инвестиционни проекта, каквито са магистралите, например Струма и подобряването на корабоплаването по река Дунав, може и да не получат европейско финансиране. Не само това, а ако се изпълняват с национално финансиране България да бъде осъдена за неприлагане на европейското законодателство. Това ще е допълнителен негативен ефект, защото не само няма да получим средства, но ще трябва да плащаме глоби и санкции за некачествено изпълнение и неспазване на европейското законодателство.

Имаме ли шанс да спрем наказателната процедура за обявяване на защитените зони от „Натура 2000“?

Ако желанието е България да отговори максимално бързо на изискването на европейското законодателство, разбира се, че има шанс. Но наблюдаваме опити за вземане на решения на закрито, липса на откритост при провеждане на определени процедури или остойностяване на различни варианти за магистралата, отново имам предвид „Струма“. Досега на природозащитните организации не е предоставена методиката или начина, по който са остойностени досегашните варианти. Агенция „Пътна инфраструктура“ не желае да предостави такава информация. Важно е да се коментират по открит начин всички аргументи за или против даден избор. Всъщност нашето желание като природозащитни организации е да се възстанови консенсуса от 2008 г.. Тогавашното решение по ОВОС беше, че при всички случаи магистралата трябва да мине извън дефилето. Предпочетената алтернатива беше тунел. Тогава неправителствените организации и тогавашното правителство, местните общности заедно с Европейската комисия достигнаха до единно решение. След това определени строителни компании решиха, че няма да се облагодетелстват най-много от избрания вариант. Някои фирми се изплашиха, че трябва да делят средствата вероятно с по-опитни фирми и по-голям капацитет от други европейски страни.

Има ли възможност да се стигне бързо до консенсус по всички спорни въпроси по отношение на магистрала „Струма“?

Мисията на Бернската конвенция през миналата година възприе подход да се опитаме да прилагаме консенсусния принцип. За съжаление това, което наблюдаваме към момента е, че тези процеси се бавят изключително много. Изискването за постигане на консенсус се използва да се отлага във времето и да се представят варианти през Кресненския пролом, които да отговарят на изискванията за опазване на природата, на интересите на местните. Всъщност бавенето обслужва определени интереси на строителния бранш вместо да се изпълнят изискванията да се опази природата, да има местен път за местните хора, да има безопасност за пътуващите и да няма инциденти и жертви.

Работната група за природозащитните цели е единствената, която към момента се е събирала. Поне от страна на МОСВ и на част от участниците в тази група има желание нещата да се придвижат. Има две други групи, едната от които за ОВОС, където нещата имат нужда от ускоряване на процеса.

Какви средства предвиждат Плана за възстановяване и устойчивост и по новата програма „Околна среда“ за биоразнообразие? Дали предвидените мерки ще надградят това, което вече сме направили?

Не съм запознат със всички последни промени по Плана. Но принципно бих коментирал това, което е останало от предходния период. Проектите, свързани с опазване на биоразнообразието. Единият предвижда да завърши процеса по определяне на целите и залагането им в заповедите за защитените зони от „Натура 2000“. Надявам се да има съгласие как да изглеждат целите на защитените зони, така че да бъдат гарантирани приоритетите за опазване на природата и да се даде възможност за провеждане на качествени процедури за оценка за съвместимост с целите от „Натура 2000“ за всякакъв вид инвестиционни проекти. По този начин да се отпушат задръстените процедури и да не съществува риск за недопускане на средства от ЕС за изграждане на инфраструктурата. Средства, от които България се нуждае. Другият проект е за възстановяване на природни местообитания, включително влажни зони, горски територии. По този начин се възстановяват естествените местообитания на видовете, да се подпомогнат екологичните коридори за преминаване на видовете. Те са приоритет за ЕС и особено на стратегията за опазване на биоразнообразието до 2030 година.

Има предвидени средства за подпомагане пречистването на отпадни води.

По програма „Околна среда“ текат няколко процеса. Има все още някакъв период за използване на средства, които досега не са усвоени. До края на следващата година трябва да се изразходят 60 млн. лева, които не са използвани по други приоритети. По предложение на министър Сандов тези средства се предлагат да отидат за възстановяване на разсадници, за засаждане на капацитет и най-вече създаване на фиданки от местни видове. Като идея е похвално, но има доста неща, които трябва да бъдат решени междувременно. Да се реши къде точно би ставало едно такова залесяване, къде такова залесяване е допустимо и би било полезно. Много често залесяването с неподходящи видове може да доведе до изчезване или унищожаване на ценни природни местообитания, които не са горски било то степи, било то ливади и други.

От друга страна на много места българската гора има доста по-успешно възстановяване по естествен начин, защото климатът в тези райони го позволява. Една гора, която се възстановява по естествен начин е много по-устойчива отколкото да премине през фаза на засаждане на фиданки на различни култури на неподходящи места. Не трябва да залесяваме с бор, смърч или други иглолистни култури под 1000 метра надморска височина. Не може да възстановяваме вредите от пожарите в Кресненския пролом да ги залесяваме с борчета и да унищожаваме там, където е тръгнало неговото естествено възстановяване. Особено необходимо е създаване на залесителни пояси в градска среда и около големите урбанизирани центрове, София и други големи градове.

В заключителната пресконференция по проекта „Застъпници за природата“ обявихте, че хората поставят на първо място проблеми в дърветата в градски условия и изсичането на гори, защо това е важна тема?

Определено това са основните теми, които засягат хората. На първо място човек реагира на нещо, което му е пред очите. Няма съгласие между хората и администрацията, кое е полезно и доколко е полезно да се окастрят или в определени дървета случаи да се премахват. От едната и от другата страна не се търси разбиране. Има нужда на първо място периодично хората да коментират необходимостта от премахване на опасни дървета, така и от залесяване с по-млада растителност. Хората роптаят срещу демонстративно грозните практики за окастряне на дървета, което стана все по-популярно в България.

В много случаи това се прави от хора, които не знаят как е правилно да се направи. За някои дървета при определена възраст би могло да предизвика отмиране на тези дървета. Това изисква опитни хора и информационна кампания, да се правят включително и обсъждания.

На всяко отсечено дърво в града, трябва да бъде засадено друго. Ако се наложи по една или друга причина това дърво да бъде премахнато, на същото място е задължително да бъде възстановено дървото. Ако видят хората, че някъде се отсича дърво, трябва да сигнализират на общината.

А често строители премахват дървета, защото подават сигнал да бъдат отсечени. Но това не означава, че там не трябва да бъдат възстановени отново дърветата. Много често това се случва с подписа на един кмет. Трябва да има предварително обявяване да могат хората да реагират навреме ако не са съгласни. Много от тези процеси трябва да преминават през Общинския съвет. Много често в градска среда се засаждат видове, които са устойчиви на замърсяване, а ние трябва да правим точно обратното, да засаждаме видове, които са индикатори за замърсяване.

Как бихте коментирали решението на МОСВ изсичането на гори в земеделски земи да преминава през ОВОС?

В България сме царе да се отделят средства за едно нещо, а в същото време да унищожаваме друго. В България дълги години част от земеделските земи целенасочено са се превърнали в гори. Горите в земеделските земи са над 300 000 ха. Това са около 10% от всички гори в България. До момента сечта в тях се разрешава от общините.

В същото време се отпускат средства по различни европейски програми за залесяване на земеделски земи. Това е пример ако продължим да изсичаме и обезлесяваме общински земи, да преливаме от пусто в празно. Едно е да имаш гора на 20-30 години и да я премахнеш, за да залесиш на друго място друга гора. Директивата за местообитанията предвижда за такива мащабни сеч да се преминава през съответната оценка за съвместимост, ОВОС или екологична оценка. Борим се за повече гори, за по-голяма възможност дърветата да акумулират въглерод като намаляват по този начин ускорените промени в климата. Дърветата са естествена шумова бариера в големите комплекси в градска среда. От друга страна намаляват и акумулирането на топлина от слънцето, а в много случаи са защитник на питейните води.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща