Доларът спада спрямо повечето основни валути в сряда, след като поскъпваше от началото на седмицата

Доларът поевтинява спрямо повечето основни валути, като еврото, британския паунд, но нараства спрямо японската йена, като достигна двугодишен връх спрямо японската валута. Американската валута спада спрямо повечето основни валути в сряда, след като в предходните две сесии от началото на седмицата регистрираше постоянен ръст.

Индексът ICE Dollar, показващ представянето на долара спрямо шестте сновни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), се понижи с 0.29% в сряда, докато по-широкият индекс WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, загуби 0.36%*.

Зелените пари достигнаха 129.43 йени за първи път от април 2002 г. насам, преди да се търгуват последно с 0.3% по-високо на ниво от 129.29 йени.

Японската йена, единствена от основните валути, се повишава спрямо щатския долар в сряда сутринта след период на спад в продължение на 13 последователни сесии, като нарасна с 0.71% до 128.32 йени за един щатски долар. В азиатската търговия зелените пари достигнаха 129.43 йени за първи път от април 2002 г. насам, преди да се повишат до посоченото ниво от 128.32 йени.

Въпреки това, японската валута остава на 20-годишно дъно. Експертите обясняват слабостта на японската валута с перспективите за продължаване на ултрамеката парична политика, водена от Японската централна банка и с нарастващата привлекателност на долара в условията на геополитическа несигурност и "ястребови" намерения на Федералния резерв на САЩ (Фед).

В понеделник управителят на Японската централна банка Харухико Курода потвърди ангажимента на регулатора за мека политика в речта пред парламента, въпреки появилите се призиви за затягането й с цел ограничаване на отслабването на йената.

Същевременно изявленията на представители на Фед допринасят за повишаване на очакванията за рязко затягане на политиката на американската централна банка. Като председателя на Фед на Сейнт Луис Джеймс Балард, който заяви, че не изключва възможността за едновременно повишаване на основния лихвен процент със 75 базисни пункта, въпреки че не смята, че това ще се наложи.

Председателят на Фед на Минеаполис Нийл Кашкари, който е сред по-миролюбивите членове на FOMC (Федералния комитет по операциите на отворения пазар), заяви във вторник, че ако смущенията в световната верига за доставки продължат, банкерите ще трябва да предприемат още по-агресивни действия за понижаване на инфлацията.

По-рано председателят на Фед на Чикаго Чарлз Евънс, който не е член на тазгодишния FOMC, заяви, че се чувства "комфортно" с перспективите за повишаване на лихвите през тази година, който включва две увеличения с по 50 базисни пункта, което е различно в сравнение с обявеното намерение на Фед само преди месец.

Допълнителна подкрепа доларът получи и от нарастващата доходност на американските държавни ценни книжа, като на 10-годишните облигации доходност докосна 2.981% за първи път от декември 2018 г. насам.

За разлика от Фед, в сряда банката на Япония (BoJ) отново предложи да изкупува неограничени количества японски държавни облигации, за да овладее нарастващата доходност на японските 10-годишни дългови книжа, която се движеше близо до нейния таван на допустимите отклонения от 0.25%.

Разминаването в политиките на Фед и BoJ накара много анализатори да кажат, че бързото поевтиняване на йената не е неоправдано, дори и да поражда рискове за валутна интервенция. Освен това, японският министър на финансите Шуничи Сузуки отправи най-ясното досега предупреждение, заявявайки във вторник, че „щетите за икономиката от отслабването на японската валута в момента са по-големи от ползите“.

"На фона на продължаващото нарастване на доходността на американските държавни облигации действията явно говорят по-силно от думите", като предупрежденията на много японски компании, като SUZUKI " продължават да остават нечути", пише Рей Атрил, ръководител на отдела за валутна стратегия в National Australia Bank, в съобщение до клиентите на банката. Той прогнозира, че разпродажбата на държавни облигации ще продължи, както на американски, така и на японски дългови книжа, а това е подкрепа за долара.

В началото на търговията в Западна Европа доларът за пръв път от юни 2020 г. се повиши до 0.95305 франка за един долар, преди да спадне до 0.94744 франка, като остава на загуба в сряда с 0.49% спрямо нивото при затваряне на търговията във вторник.  

Еврото се търгува на ниво от 1.08571 долара, което е повишение с 0.62% от нивото от 1.0788 щатски долара във вторник, но единната европейска валута остава близо до миналогодишното дъно от 1.0758 щатски долара за едно евро. Въпреки моментния ръст в сряда, еврото се представя най-слабо спрямо долара от около две години. Това се дължи на липсата на яснота относно сроковете за повишаване на лихвените проценти в еврозоната. ЕЦБ заяви миналата седмица, че всякакви корекции на лихвените проценти ще бъдат извършени известно време след приключването на нетните покупки на Управителния съвет по програмата APP (Програмата изкупуване на активи) и ще бъдат постепенни и затвърди решението си APP да приключи през третото тримесечие. В Европа инвеститорите са загрижени и за удара върху икономическия растеж от войната в Украйна и рязкото покачване на цените на суровините, както и от политическата несигурност във Франция преди втория тур на президентските избори на 24 април. Президентът Еманюел Макрон ще се изправи крайнодясната лидерка Марин Льо Пен.

Зависимите стокови валути от котировките на петрола поскъпнаха след поредното повишение на суровината в сряда. Американският лек суров петрол (WTI) нарасна с 0.75% до 103.330 долара за барел с доставка през юни, докато европейският вид Brent се повиши с 0.76% до 108.070 долара за барел. В резултат канадският долар и норвежката крона поскъпна съответно с 0.50% до 1.2542 канадски долара за един американски и с 0.60% до 8.7789 норвежки крони за един щатски долар.

Изненадващо Китайската народна банка запази непроменени основните си лихвени проценти по кредитите за корпорации и домакинства, което е в разрез със световната тенденция за затягане на паричната политика, тъй като големите икономики се борят с инфлацията. Китайският юан достигна най-слабото си ниво от октомври 2021 г. насам, като се понижи с 0.28% до 6.43596 юана за един долар.

Руската рубла отново спада на пазарите в Западна Европа, като се понижи с 0.45% до 78.6000 рубли за един долар, а в Русия по данни на Московската борса за търговията с налични долари в руските банки средният курс е в диапазона 74.1 – 87.2 рубли за долар. В сравнение с предходния ден средният курс на покупките на едро спада с 395 копейки, а средният курс на продажбите на едро спада с 250 копейки, което представлява средно понижение от 0.53% спрямо нивата във вторник.

*Валутните курсове са актуални към 13:00 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.