Еврото под натиск в очакване на президентските избори във Франция

Американският доларът продължава да поскъпва спрямо еврото на фона на очакванията, че Федералният резерв на САЩ (Фед) ще затегне паричната си политика много по-бързо от Европейската централна банка.

Значителна подкрепа за долара тази седмица оказа протоколът от мартенското заседание на Фед, който подсказва, че централната банка е готова да повиши основния си лихвен процент с 50 базисни пункта наведнъж и може също така скоро да започне да намалява активите в баланса си.

На свой ред европейската валута е подложена на натиск от ситуацията в Украйна, както и от несигурността относно изхода от президентските избори във Франция.

Първият тур на изборите ще се проведе на 10 април. Досегашният президент Еманюел Макрон води в проучванията на общественото мнение, но основната му съперничка Марин льо Пен от крайно дясната партия Национален сбор постепенно намалява разликата. За определяне на победителя вероятно ще е необходим втори кръг, който ще се проведе на 24 април.

Индексът ICE Dollar, показващ динамиката на долара спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), се повиши с 0.33%, като нарасна до 99.98 пункта, което е най-високото ниво от май 2020 г. От началото на седмицата показателят се е повишил общо с 1.2%. Широкият индекс WSJ, в който са включени 16 валути, нарасна с 0.16%.

Курсът на еврото спрямо долара се понижи с 0.12% до 1.0859 долара спрямо 1.0879 долара в края на предходната сесия, доближавайки се до 2-годишното дъно от 1.0804 долара, достигнато на 7 март, повлечено от опасенията за перспективите пред икономиката на еврозоната на фона на войната в Украйна и нарастващата инфлация. Тази седмица се очаква да бъдат обявени нови санкции срещу Москва след твърденията за масови убийства на цивилни граждани в украинския град Буча.

Стойността на щатската валута в двойка с йената се понижи с 0.06% до 124,04 йени спрямо 123.95 йени при предишната търговия, като се отдалечи малко от най-ниската си стойност от близо 7 години, но е на път да загуби за пета поредна седмица, тъй като твърдото намерение на Японската централна банка (BoJ) да поддържа свръхлека парична политика рязко контрастира с другите големи централни банки, които започнаха да нормализират паричните си политики. Неотдавна японската централна банка проведе неограничени операции по закупуване на 10-годишни държавни облигации с фиксиран лихвен процент, за да защити целевата си доходност на дълговите книжа в условията на нарастващи глобални лихвени проценти. Управителят на BoJ Харухико Курода призна бързия спад на валутата, но повтори позицията си, че слабата йена е от полза за японската икономика като цяло, и изтъкна търпението при провеждането на парична политика в подкрепа на икономическото възстановяване. Японският министър на финансите също така опроверга очакванията за каквато и да е правителствена намеса на валутните пазари.

Британският паунд спадна с 0.16% до 1.3049 долара, като се доближава до близо до най-ниската стойност от ноември 2020 г. насам, тъй като инвеститорите очакват допълнителна информация за следващите стъпки Банката на Англия (BoE) по отношение на паричната политика, след като банката смекчи тона си по време на срещата през март и извърши третото си поредно повишение на лихвените проценти, довеждайки разходите по заемите до нивата отпреди пандемията, но един от членовете на борда гласува за запазване на лихвите без промяна, докато през януари всички членове на борда подкрепиха повишаването на лихвите. Те предупредиха, че инфлацията, която в момента е на 30-годишен връх, може да се повиши допълнително до около 8% през второто тримесечие на 2022 г., а по-късно тази година може би ще бъде още по-висока.

И двата азиатски съименника – австралийският и новозеландският долари се повишиха спрямо щатската валута, съответно с 0.23% до 0.7464 американски долара за един „австралиец“ и с 0.42% до 0.6863 щатски долара за едно „киви“.

Инвеститорите се подготвят и за заседанието на Резервната банка на Нова Зеландия (RBNZ) през следващата седмица, на което се очаква повишаване на лихвените проценти със скромните 25 базисни пункта, но има и спекулации са за по-голямо увеличение с половин процент. На последното си заседание RBNZ повиши основния лихвен процент с 25 базисни пункта до 1% и заяви, че е готова да увеличи лихвата с "по-големи стъпки, ако това се наложи през следващите тримесечия". Наскоро МВФ също призова централната банка на Нова Зеландия да извърши "значителни увеличения" на паричния лихвен процент в краткосрочен план, за да овладее инфлацията.

Поскъпването на петрола продължава и в петък, след като в началото на седмицата поевтиняваше, но валутните пазари са калкулирали силната волатилност на цените на суровината, затова и в петък най-много зависимите от котировките на петрола валути – канадският долар и норвежката крона са на различни позиции. След като се повишаваше в азиатската търговия канадският долар спадна с 0.03% до 1.2590 канадски долара за един американски, докато норвежката крона се повиши с 0.16% до 8.7979 крони за един американски долар.

Американският лек суров петрол (WTI) поскъпна с 1.24% до 97.220 долара за барел с доставка през май, а европейският Brent се повиши с 1.07% до 101.661 долара за барел.

Руската рубла отново отслабна в петък на международните пазари, като се понижи с 2.61% до 78.750 рубли за един долар. На Московската борса руската рубла също се понижи спрямо долара до 74.70 рубли за един долар, след като в първия половин час руската валута се повишаваше.

*Валутните курсове са актуални към 11:30 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.