Кариера за добив на пясък застрашава защитена местност "Поречието на река Ботуня"

Кариера за добив на пясък застрашава защитена местност "Поречието на река Ботуня", информираха на пресконференция „Има ли чуваемост от институциите, когато гражданите се борят за чиста природа?“ Асоциация на парковете в България и Сдружение за дива природа "Балкани".

Кариерата е за добив на пясък и пресевна инсталация е в землищата на селата Палилула и Охрид, област Монтана, разказа Петко Цветков от Сдружение за дива природа "Балкани". Кариерата е от 2008 г., но през 2019 г. компанията "Екоагрострой" внася проект за пресевна инсталация, допълни екологът. Той обясни, че тя е в непосредствена близост до двата бряга на река Ботуня и под 300 метра от къщите на селата Палилула и Охрид. Пясъкът ще се изземва на дълбочина до 2 метра, непосредствено под почвения слой и над нивото на подземните води, което е недопустимо, каза експертът.

Река Ботуня е чиста, богата на риба, с животинско многообразие и защитени видове като горчивка, малка кротушка, черна и бяла мряна, обикновен и балкански щипок, блатна костенурка, видра. А в близост се намират и две защитени зони от НАТУРА 2000 мрежата. Затова притесненията на природозащитниците и местните са, че построяването на кариерата ще наруши ландшафта на реката, ще замърси подпочвените и питейните води и ще доведе до пресъхване на кладенците, шумово замърсяване и замърсяване на въздуха.

Петко Цветков допълни, че проектът се характеризира и с множество нарушения на законодателството, като например това, че решението по Оценката за въздействие върху околната среда и водите е изгубило правно действие. Факт, който е установен от двама министри на околната среда и водите, но Регионалната инспекция по опазване на околната среда (РИОСВ)- Монтана продължава да процедира инвестиционни предложения, свързани с кариерата. Освен това през 2015 година влиза в сила План за управление на  речния басейн (ПУРБ) в периода 2016-2021, който напълно забранява махането на почвения слой над подземното водно тяло за питейни нужди и заедно с това добива на инертни материали на по-малко от 50 метра от реката. С други думи цялата кариера е недопустима съгласно този план, коментира той. Планът обаче е изтекъл, а по-бързото приемане на нов би дало известни гаранции за зоната. Всичко зависи доколко местните хора и НПО отстояват природата и чистата вода на Палиола и Охрид, коментира екологът.

Природозащитниците се обявиха и срещу инвестиционното намерение за изграждане на завод за каменна вата в село Върбовка край Павликени, защото проблемът с изгарянето на ролкова много отпадъци не е локален, а национален. Еколозите изразиха надежда, че все пак институциите ще чуят аргументите на протестиращите и ще предприемат съответните мерки, които ще гарантират, че проектите няма да се осъществят.

„В противен случай, протестите и битката на местните ще продължи, както вече 25 години продължава борбата за спасяването на Кресненския пролом, например“, каза Симеон Арангелов и припомни за току-що стартиралата национална подписка за магистрала извън дефилето, носеща името на алпиниста Боян Петров.