Доларът поевтинява спрямо основните валути в петък, но се насочва към седмична печалба

Отминаващата седмица остана под натиска на два важни фактора за валутните пазари – намерението на големите национални банки да повишават основните лихви и силно притесняващото покачване на инфлацията в целия свят. В последния ден на седмицата американският долар поевтиня спрямо основните валути, с което изтри част от печалбите от първите четири дни на седмицата, през които беше с повишение спрямо основните си конкуренти.

Индексът ICE Dollar, който показва съотношеинето на долара спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), се понижи с 0.28%, както и по-широкият индекс WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, спадна с 0.17%. ICE Dollar Index се насочва към седмично повишение с 0.12%*.

Еврото се повиши с 0.07% до 1.1012 долара, в сравнение с 1.0997 долара в края на предишната сесия, като възможност на общата европейска валута да се възползва от отслабването на американския долар. През тази седмица, обаче, еврото се насочва към спад, въпреки че се отдалечава от двугодишното си дъно, достигнато в началото на седмицата, поради опасенията, че конфликтът в Украйна ще навреди на европейската икономика, като повиши разходите за енергия и храна.

Курсът на британския паунд се повиши до 1.3218 долара, спрямо 1.3187 долара ден по-рано в азиатската търговия, но още в началото на валутната търговия в Европа британската валута спадна с 0.04% до 1.3185 долара за един паунд, но седмичната равносметка е в полза на американския долар, заради 30-годишната рекордна инфлация през февруари от 6.2% в Обединеното кралство, отчетена през седмицата.

Стойността на американската валута спрямо японската национална валута спадна с 0.62% до 121.52 йени, спрямо 122.35 йени по време на търговията в четвъртък. И при японската валута седмичната равносметка е в полза на щатския долар, като за последните 8 поредни сесии йената изгуби 6%.

Последният етап от падането беше предизвикан от ястребовите забележки на председателя на Федералния резерв на САЩ (Фед) Джером Пауъл тази седмица и последвалото покачване на доходността на американските облигации. В същото време Японската централна банка (BoJ) се придържа към миролюбив тон, за разлика от Фед.

"Едно от нещата, за които трябва да се следи при двойката долар/йена, е реакцията на членовете на борда на BoJ", каза Брент Донели, трейдър и президент на аналитичната компания Spectra Markets. "Със сигурнос те ще реагират, ако нивото падне до диапазона 123.50/125.00 йени, но и премиерът (Фумио) Кишида и финансовият министър (Шуничи) Сузуки няма да останат безучастни", каза той, като не изключва отпор от страна на управителя на BoJ (Харухико) Курода, който настоява да се води по-хлабава парична политика, особено, ако инфлацията в Япония превиши целта от 2% на BoJ продължително време, което не е изключено, тъй като цените на суровините се покачват, а Япония е основен вносител на енергия и суровини, което увеличава натиска върху разширяващия се търговски дефицит на страната, както и върху йената. Последните данни показват, че инфлацията в Япония се е ускорила до 0.9% при 0.5% през януари.

Новото поевтиняване на петрола даде подкрепа за канадския долар и норвежката крона, които са силно зависими от котировките на петрола. Американският лек суров петрол (WTI) с доставка през последната седмица на април се понижи с 2.64% до 109.370 долара за барел, а европейският Brent спадна с 2.46% до 116.100 долара за барел. Спрямо американския долар канадският му съименник се повиши с 0.16% до 1.2551 канадски долара за един американски, докато норвежката крона нарасна по-слабо, с 0.03% до 8.6746 крони за един щатски долар.

Съпротивата на руската рубла продължава, подкрепяна от обещанието на руския президент Владимир Путин да започне да продава газ на "недружелюбни" страни в рубли. Руската валута нарасна с 3.03% до 97.6250 рубли за един долар, след като отчете рекорден срив до 150 рубли за долар по-рано през март на фона на поредица от западни санкции заради инвазията в Украйна. Правителствените мерки за защита на валутата, вкл. повишаване на основната лихва до 20%, както и намесата на Руската централна банка, която за да овладее волатилността на пазарите, забрани късите продажби на акции, блокира продажбата на руски акции от чужденци, временно спря търговията на фондовия пазар и нареди на основния си държавен инвестиционен фонд да закупи акции на стойност около 10 млрд. долара. Това доведе до стабилизиране на финансовите пазари, което помогна на рублата да възстанови по-голямата част от загубите. Търговията на акции на Московската фондова борса бе възстановена в четвъртък, 24 март, след близо 20-дневно прекъсване.

*Валутните курсове и котировките на петрола са актуални към 11:00 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.