Експерти: Разходите за услуги за улавяне и съхранение на въглерод (CCS) ще достигнат над 50 милиарда долара в световен мащаб до 2025 г.

Разходите в сектора на услугите за развитие на улавянето и съхранението на въглерод (CCS) се очаква да нараснат рязко през това десетилетие – четири пъти от 2022 до 2025 г., като кумулативните глобални разходи през следващите три години ще надхвърлят 50 милиарда долара. Това показва проучване на анализаторите от компанията Rystad Energy.

Предвижда се общите разходи за вече обявени търговски проекти през 2022 г. да достигнат 4,4 милиарда долара. За сравнение през миналата година те са възлизали на  2,8 милиарда долара. Впоследствие се очаква разходите почти да се утроят през 2023 г., надхвърляйки 11 милиарда долара за година.

Прогнозите показват, че през 2024 и 2025 г. тези разходи ще бъдат съответно 18 милиарда и 19 милиарда долара, което ще доведе до нарастването им до средата на десетилетието до  52 милиарда долара, се посочва в изследването. Тези суми, според експертите включват само обявените проекти, като се приема, че всички те се движат в посока на напредък, така,  както е планирано като  не се отчитат пилотни или демонстрационни разработки.

Парите ще бъдат разходвани за  широк спектър от услуги - от свързани с инсталирането на системи за улавяне на съответни блокове, транспортирането на въглеродния диоксид (CO2) и съхранението.

63 от 84 обявени търговски проекта за CCS, които се очаква да започнат да работят до 2025 г., ще бъдат разположени в регионите на Европа и Северна Америка. Това са е регионите, в които разходите за технологията за улавяне и съхранение на въглерод ще бъдат стимулиране, според проучването.

„CCS технологията се разглежда като основен компонент от декарбонизацията, необходима за осъществяване на енергийния преход. Въпреки че технологията датира от 70-те години на миналия век, броят на обявените проекти за CCS нарасна през последните две години и в резултат на това разходите в сектора на услугите се очаква да се прехвърлят през следващите години“, казва старши анализаторът от Rystad Energy Lein Mann Hansen.

В световен мащаб вече има 56 търговски проекта за CCS в различните индустрии, които могат да уловят до 41 милиона тона годишно (tpa) CO2. Въз основа на вече обявени проекти, ако напредъкът по всички е по график, близо 140 CCS централи ще могат да работят до 2025 г., улавяйки най-малко 150 милиона тона CO2. Към момента тези проекти са в различни етапи на развитие – от възможност за осъществяване и концепция до строителство.

Почти две трети от общите разходи за услуги ще бъдат за оборудване на съоръженията с компоненти за улавяне на CO2 и операциите за поддържането им. Разходите за инженеринг, доставки, строителство и монтаж (EPCI) ще бъдат основният двигател, което ще допринесе с около 35 милиарда долара към общите 55 милиарда долара до 2025 г. Годишните разходи за EPCI ще достигнат 12 милиарда долара през 2025 г., което е с повече от 300%  увеличение от предвидените за тази година 2,8 милиарда долара, се посочва в анализа.

Транспортирането – което следва процесът на улавянето на CO2 – ще изисква покупки на услуги на стойност 8,5 милиарда долара до 2025 г. CO2 може да се транспортира с търговска цел в газова и течна форма до съответна зона за съхранение с помощта на тръбопроводи, камиони и кораби. В рамките на всеки проект, а и в зависимост от разстоянието за транспортиране и местоположението на целевото място за съхранение, начинът на пренос може да варира. Тръбопроводите се използват широко за транспортиране на CO2. В Северна Америка има 38 сухопътни тръбопроводи от общо действащите 51.

Доминиращ начин в момента е съхранението на брега, тъй като е по-евтин и по-малко усложнен. Въпреки това  през следващите години ще има нарастване на броя на офшорните хранилища в Европа, включително Холандия и Обединеното кралство.

Има пет действащи офшорни тръбопровода, но броят им може да нарасне до 50, след като строящите се и планираните проекти за офшорно съхранение започнат да функционират. Следователно ще са необходими допълнителни капитали за полагане на необходимите подводни тръбопроводи за транспортиране на CO2 до мястото за съхранение. Това ще доведе до растеж в сегмента на подводните тръбопроводи, корабоплаването и офшорните инсталации през следващите години. Камиони ще могат да се използват за транспортиране на малки количества CO2 и ще предлагат гъвкавостта по отношение на доставките до различни места. Камионите се използват широко в страни като Китай, посочват от Rystad.

Третата и последна стъпка в повечето случаи е съхранението. Процесът започва с идентифициране на потенциалното място за съхранение и е последван от пробиване на кладенци за целите на нагнетяване и наблюдение. Процесът на съхранение ще доведе до най-малко 9 милиарда долара за покупки на услуги до 2025 г.

По-голямата част от тези процеси ще се дължат основно на Европа и Северна Америка, които представляват 85% от покупките на услуги до 2025 г. Европейският пазар ще представлява над 50% от покупките, въпреки че има почти същия брой проекти по отношение Северна Америка. Това е така, защото много от новите предстоящи проекти в Европа предвиждат съхранение на CO2 в морето. Съхранението в морето е по-скъпо, тъй като изисква например полагане на подводни тръбопроводи за транспортиране, както и кораби за полагане на тръби, офшорни платформи, работещи с по-високи скорости за пробиване на кладенци за нагнетяване, и е съчетано с по-сериозни разходи за труд, както и по-сложни дейности.

Ръстът в Европа се поддържа и от високите цени на системата за търговия с емисии на Европейския съюз (EU ETS), заедно с благоприятните въглеродни политики и подкрепата за проекти за CCS. Картината за CCS в Северна Америка продължава да набира скорост с множество проекти, обявени в САЩ и Канада, в резултат на национални стимули и фондове в подкрепа на технологията.