Анализ на ЦИД: България има неизползван технически офшорен вятърен потенциал от 116 ГВт

България има неизползван технически офшорен вятърен потенциал от 116 ГВт. Това сочи технико-икономически анализ на Центъра за изследване на демокрацията(ЦИД). Пълното изследване бе представено пред комисията по енергетика към Народното събрание.  

За да изпълни амбициозните цели на Европейския съюз за климатична неутралност до 2050 г., е необходимо България да използва целия си потенциал за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). В контекста на военния конфликт в Украйна и нарастването на климатичните рискове възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) засилват енергийната независимост и подобряват устойчивостта на енергийните ни системи, заяви Мартин Владимиров, директор на Програма "Климат и Енергетика" към ЦИД.

Една от най-иновативните технологии, която все още не е разработена в България, е офшорната вятърна енергия, каза още Владимиров. По думите му,  в края на 2020 г. Черно море е било определено от Европейската комисия в стратегията й за развитие на офшорната вятърна енергия в Европа като зона със значим потенциал. Българските териториални води на Черно море се характеризират със 116 гигавата технически вятърен потенциал, като от тях 26 гигавата могат да бъдат оползотворени в достъпни територии с наличните към момента технологични решения, съобщи той.

Идентифицирани са четири ключови зони, подходящи за разработване на проекти, каза от своя страна Мария Трифонова, главен автор на изследването.

Две от тях са идентифицирани въз основа на богатия им вятърен ресурс, а други две по други съображения - като например възможността за развитие на инфраструктурни проекти или са близо до големи индустриални потребители.

Като най-перспективна за развитие в краткосрочен план по думите на Трифонова е първата зона. Тя е идентифицирана териториалните води на Черно море в близост до Шабла и е с площ от 435 кв км, а техническият потенциал е до 5 ГВт при скорост на вятъра от 7.6 – 8.0 м/с при отдалеченост от сушата от 1-30 км.

След изключавенто на части, които биха могли да представляват конфликти – например, възможни екологични ограничения (Натура 2000), маршрути на кораби, морски бази или зони, предназначени за други икономически цели, първата  зона представя нетен потенциал от 3-4 гигавата при коефициент на полезно действие на вятърните турбини между 45 и 48 процента и средно претеглени разходи за мегаватчас между 60 и 80 евро, посочи Трифонова.

Зона две е идентифицирана в морските води в близост до Варна и е с площ от 40 кв км с технически потенциал от 400 – 500 МВт при скорост на вятъра от 7.2-7.4 м/с при височина на вятърните турбини от 150 м на дълбочина – 10-22 м.

Третата зона, идентифицирана според анализа на ЦИД е в морските води в близост до Обзор и обхваща площ от 125 км. Техническият потенциал е за 1.2 – 1.5 ГВт, при скорост на вятъра 7.5-7.9 м/ъ при височина на турбините от 150 м и дълбочина 15-35 м.

Зона четири е в близост до морската граница с Турция и обхваща площ от 200 км, а техническият потенциал е за 2 – 2.5 ГВт при скорост на вятъра от 7.2 – 7.3 м/с и дълбочина 400-1000 м.

Като цяло анализът на ЦИД сочи, че освен от неизползвания офшорен вятърен потенциал от 116 ГВт, 26 ГВт могат да бъдат оползотворени чрез зрели технологии за фиксиране на турбините на морското дъно. Постижим е коефициент на полезно действие от 40-48 %,

Средно претеглените разходи за единица произведена електроенергия от фиксирани към дъното инсталации се оценява на 60-90 евро за MWh.

Офшорната енергийна промишленост може да допринесе за икономическото развитие на крайбрежните региони чрез създаване на висококвалифицирани работни места, както и за формирането на нови технологични клъстери, обясни Трифонова.

Според нея превръщането на двете най-големи български пристанища Варна и Бургас в декарбонизирани хъбове би подпомогнало за формирането на офшорна вятърна индустрия.

За да се оползотвори този потенциал, е необходимо създаването на законодателна рамка, която в момента липсва в България,  допълни Трифонова. Та уточни, че от страна на Центъра за изследване на демокрацията са на мнение, че това трябва да се случи в рамките на отделен закон, който да регламентира първо планирането и разпределението на удачната за целта морска площ, включително нейното оптимално ползване -  отстоянието между турбините. В тази връзка Трифонова подчерта и процедурите, свързани с лицензионните режими, правото на изграждане, достъпа до мрежата,  времевата рамка за развитие на проектите.

Трифонова обърна внимание и на схемите за финансиране на такъв тип проекти. Тук не става дума за субсидиране, а за финансови механизми, които дават предсказуемост на финансовите потоци, защото това има значение за инвестиционния модел и за бизнеса", каза тя, спирайки се на примерите в Европа.

Министърът на околната среда и водите изрази пълна подкрепа, като заяви, че „дълго време е потискан този потенциал“ и изрази убеждение, че такъв има близо до шелфа или в Черно море. В същото време припомни, че „този тип проекти трябва да следват определени условия, за да не са в конфликт с други компоненти на околната среда, например биоразнообразието“, но изрази готовност министерството на околната среда и водите да бъде активна страна и да действа приоритетно, за да няма конфликт особено със зоните за прелетния път на птиците. „Основно прелетните пътища се намират при самата граница на сушата, така че няколко метра вече навътре в морето би трябвало да е безопасно. В същия момент сме наясно, че не трябва да е твърде дълбоко, защото това оскъпява проектите, но съм уверен че можем да намерим добрия баланс и да спомогнем за подобен тип инвестиция за развитие на потенциала на България в тази посока, каза Сандов.