Инвестициите в енергийни проекти в Югоизточна Европа достигат впечатляващите 483,7 млрд. евро

Регионът на Югоизточна Европа се оказва все по-привлекателен за инвестиции в енергийната сфера, независимо от трудностите, които все още забавят развитието му. Това става ясно от публикуваното издание на гръцкия Институт по енергетика за Югоизточна Европа IENE – SEE ENERGY OUTLOOK 2021/2022.  Домакини на презентацията в София бяха Институтът за енергиен мениджмънт и Българската независима енергийна борса.

Според експертите в момента общите прогнозни инвестиции, свързани с енергийни проекти  в региона, са много по-високи и вече възлизат на 483,7 милиарда евро. Това е значително подобрение в сравнение с преди 5 години и ясно показва значително повишения интерес и апетит за енергийни инвестиции в Югоизточна Европа, обясни Костис Стамболис председател и изпълнителен директор на IENE по време на презентацията си.

От нея станаха ясни няколко ключови послания на последния доклад на специалистите. Според тях в момента съществува значителна разлика между заявените цели и действителния напредък по темите за декарбонизация, навлизане на ВЕИ проекти и  регионално сътрудничество. Налице е явен провал на ниво политика на ЕС в постигането на националните цели, особено в областта на ВЕИ, тъй като има конфликт по отношение на бюджетни правила и разрешени нива на дефицит в държавните бюджети. Пандемията на коронавирус накара правителствата да наложат безпрецедентни мерки за ограничаване на транспорта и икономическата дейност като цяло.

В съчетание със спада на световните цени на петрола, особено през март-май 2020 г., тази криза създава дисбаланси в енергийния сектор, засягайки както инвестициите, така и прехода към декарбонизация, сочат резултатите от доклада на IENE. Според тях и самият енергиен микс на страните от региона все още сравнително бавно се променя по отношение на използването на доминиращите горива и въвеждането на нови такива. Именно продължаващото значение на твърдите горива се обяснява с големите количества местни находища на въглища и лигнит.  А тези мини и в момента се разглеждат като отчасти възпрепятстващи решителното движение към декарбонизация, смятат авторите на доклада. Те припомнят, че регионът на Югоизточна Европа се характеризира и с висока зависимост от вноса на нефт и газ. Неслучайно България обяви, че е против налагането на санкции към Русия по повод на вноса на горива оттам. Основните петролни доставки и запаси на страната ни са пряко свързани с руския петрол.

В същото време обаче перспективата за нефтената и газовата индустрия на Югоизточна Европа рядко изглеждаше толкова несигурна. Природният газ става все по-важен за енергийния микс на страните от ЮИЕ, както за производство на електроенергия, така и за търговска и битова употреба.

Либерализацията на пазара при електроенергийния сектор пък постигна огромен напредък през последните пет години с осъщественото отделяне на пазарните участници и достигнатата конкуренция при търговията на дребно. Това е постигнато основно от страните-членки на ЕС в региона, както и Сърбия и Турция, които също предприемат смели стъпки в тази посока.

По-малко впечатляващ е напредъкът в сектора на природния газ, където конкуренцията е до голяма степен ограничена основно до промишления сектор. На този пазар и търговията на дребно изостава сериозно, обясняват от IENE.

От доклада на експертите става ясно, че ядрената енергия остава жизнеспособна опция, тъй като покрива важни изисквания за базова мощности в някои ключови страни като Румъния, България, Хърватия, Словения, Унгария. АЕЦ и е напълно съвместим и подкрепян след ревизия и от Брюксел. Въпреки това в момента ядрената енергия допринася само с 4,1% за общото бруто вътрешно потребление в ЮИЕ, включително и на Турция, става ясно от доклада на IENE.

На енергийната ефективност в Югоизточна Европа доскоро не се обръщаше достатъчно приоритет или внимание, въпреки че ролята й беше призната във всички държави-членки на ЕС. Необходими са допълнителни усилия за въвеждане на енергийната ефективност като неразделна част от националното енергийно планиране, смятат авторите. Страните от ЮИЕ имат особено високи нива на енергийна бедност поради ниските доходи, високите енергийни нужди, произтичащи от енергийно неефективни жилища, и ограничения достъп до различни енергийни източници.

Слаба енергийна сигурност, но ръст на ВЕИ и електромобилите

По отношение на сигурността на енергийните доставки, регионът на ЮИЕ като цяло изглежда по-уязвим от останалата част на Европа. Наред с укрепването на енергийната мрежа, разнообразна комбинация от гъвкави технологии за производство на ВЕИ енергия в Югоизточна Европа. Трябва също така да се улесни интегрирането на променливата зелена енергия в електроенергийните системи на страните.

В Югоизточна Европа внедряването на електрическите превозни средства все още е в много ранен етап, въпреки че показва значителен годишен ръст. Разглеждайки прогнозата за брутното вътрешно енергийно потребление в страните-членки на ЕС от региона на ЮИЕ, общата тенденция показва стабилизиране и дори малко намаляване на времевия хоризонт до 2040 г.

За разлика от това, прогнозата за брутното вътрешно потребление на енергия в шестте страни от Западните Балкани представя доста различна история от тази на страните-членки на ЕС в региона. След очаквания ръст на БВП, брутното вътрешно енергийно потребление се очаква да нарасне с почти 40% между 2015 и 2040 г., като количеството въглища се поддържа почти постоянно, близо до 15 Mtoe.

На този фон брутното вътрешно потребление на енергия в Турция се очаква да нарасне сериозно  - повече от 50% между 2020 и 2040 г.

На този фон инвестиционните перспективи за свързани с енергетиката основни инфраструктурни и енергийни проекти като цяло изглеждат положителни през следващото десетилетие, смятат авторите на доклада.

Презентацията на Костис Стамболис можете да видите тук.

Презентация на Костас Теофилактос можете да разгледате тук.