Скептицизъм и от двете страни на Атлантика за скорошен отказ от руски нефт и газ

Намаляването на зависимостта на Европа от Русия е наложителна, но това ще отнеме години, тъй като към момента за много държави алтернатива няма, отбелязват редица политици

Енергетика / Природен газ и горива
3E news
417
article picture alt description

Източник: pixabay

Идеята и призивите от страна на някои държави и политици Западът да се откаже от купуването на нефт и газ от Русия едва ли ще може да се осъществи бързо. Това се вижда от изказванията на редица държавници и политици от двете страни на Атлантика. Някои от тях се обявяват твърдо против подобни действия, други са по-меки в изявленията си, но в крайна сметка става ясно, че като цяло едва ли скоро ще се стигне до пълен отказ от закупуването на въглеводороди от Русия.

Заместник-председателят на ЕК и върховен представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел обяви, че се надява да не се наложи държавите членки да прекратят изцяло вноса на нефт и газ от Русия при евентуално задълбочаване на кризата в Украйна и ескалация на военните действия. В интервю за Der Spiegel той отбеляза, че около 40% от синьото гориво, което ЕС внася, идва от Русия. „Не можем да я заменим за една нощ“, категоричен е Борел.

В САЩ също засега явно не възнамеряват да спрат покупките на руски нефт. Това стана ясно от думите на говорителя на Белия дом Джен Саки. „Към момента президентът не е взимал никакво решение по отношение на забрана за вноса на петрол от Руската Федерация“, каза тя на редовната си пресконференция, предаде ТАСС. Но Саки също така допълни, че дискусиите по темата продължават както в самите Щати, така и с партньорите им от ЕС и по света.

Властите в Германия се застъпват по-сериозно за продължаването на вноса на нефт и газ от Русия. Канцлерът на страната Олаф Шолц категорично заяви, че е против такова ембарго. И допълни, че правителството е взело решение германските компании, които се занимават с вноса на руски нефт и газ, да продължат да осъществяват тази си дейност. Шолц подчерта също, че тези доставки са жизненоважни за страната му и че в краткосрочна перспектива ще е невъзможно да се намерят алтернативни източници.

Подобно на мнението на Шолц изрази също и германският външен министър Аналена Бербок.

Нидерландският премиер Марк Рюте също е противник на идеята за спиране на вноса на енергоносители от Русия. Той подчерта, че въвеждането на такива санкции срещу Москва в близко бъдеще представлява огромен риск за доставките им в Европа, а също и за цените.

„Нидерландия, както и всички нейни партньори, са готови да разгледат всякакви възможно санкции, които биха оказали натиск върху Русия. Сега има много дискусии по отношение на въвеждането на санкции в сферата на енергетиката, но тук е от изключително значение да не допуснем грешка. „Не можем да си позволим такива санкции да доведат некотролируеми рискове за доставките на енергия в ЕС, а дори и извън пределите му, включително за Украйна. Поради тази причина нашите компании трябва да продължат да работят с Русия в енергийната сфера, това е много важно“, каза Рюте.

Той обаче не изключва постепенна промяна на тази политика в бъдеще. Според думите му с течение на времето Европа трябва да започне да намалява зависимостта си от доставки на енергоносители от Русия.

Малко по-оптимистично настроен към последното е изпълнителният заместник-председател на ЕК Франс Тимерманс, макар също да признава, че това не може да стане бързо. Пред евродепутати той обяви, че днес ЕК ще представи план, чрез който Евросъюзът може още в рамките на настоящата година да намали осезаемо зависимостта си от внос на газ от Русия. С течение на времето пък изпълнението му ще доведе до пълна независимост на държавите членки от руското синьо гориво. „Няма да бъде лесно, но е постижимо“, каза Тимерманс, цитиран от РИА „Новоси“.

Той отбеляза също, че някои сфери на европейската икономика ще могат да намалят зависимостта си от руски енергоносители в рамките на около 2 години. Но също така подчерта, че редица държави-членки ще изпаднат в сериозни проблеми, ако „от утре сутринта останат без енергийни ресурси от Русия“.

Една от тези страни е България, която е почти 100% зависима от доставките на газ от Русия, а също така и напълно зависима от тези от нефт. Вероятно и именно това е причината премиерът Кирил Петков, който иначе подкрепя санкциите срещу Русия и е за присъединяването на страната ни към действията на държавите от ЕС и НАТО, да обяви, че София ще поиска да получи изключение за забраната за внос на руски газ и нефт, ако такова предложение бъде внесено. В интервю пред Reuters той подчерта, че България е почти изцяло зависима от доставките на синьо гориво от „Газпром“, а единствената ни рафинерия е собственост на „Лукойл“, работи с руски петрол и осигурява около 60% горивата в страната. Петков отбеляза още, че към момента ние нямаме алтернативни източници на нефт и газ, и сме твърде зависими от Русия в това отношение.

За ясно разделение между политиката и бизнеса в петролния сектор призова и генералният секретар на ОПЕК Мохамед Баркиндо. Той призова световните лидери да спрат да политизират световната енергетика и да я правят заложник на своите политически и други разногласия.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Природен газ и горива:

Предишна
Следваща