България подкрепя санкциите срещу Русия, но търси изключение за забрана на вноса на руски природен газ и петрол

България подкрепя санкциите срещу Русия като средство за спиране на инвазията си в Украйна, но вероятно ще търси изключение за забрана на вноса на руски природен газ и петрол, ако такова предложение бъде внесено, каза премиерът Кирил Петков, цитиран от Euroactiv.com в партньорство с Reuters

Членка на ЕС и НАТО, България е почти изцяло зависима от доставките на газ от руския Газпром, докато единствената й петролна рафинерия, собственост на руския ЛУКОЙЛ, осигурява над 60% от използваното гориво в страната.

Съединените щати са готови да продължат напред със забрана за внос на руски петрол в Съединените щати без участието на съюзници в Европа, коментираха за Reuters специалисти, цитирани и от Euroactiv.com.

Германия, най-големият купувач на руски суров петрол, отхвърли плановете за забрана на вноса на енергия, позиция, която подкрепи Петков.

„България би подкрепила всякакви мерки, защото ние наистина сме против войната, но тези две (нефт и газ), може би ще поискаме изключение... В момента нямаме алтернативи, твърде сме зависими“, поясни Петков.

„Ние напълно подкрепяме украинския народ, подкрепихме първия пакет от санкции, дори сме отворени и за други санкции, само тези две санкции би било много трудно за нас да приемем като икономика и като държава ," той каза.

България работи за диверсификация на доставките на природен газ и преговаря за внос на по-големи количества азербайджански газ, докато проучва вариантите за втечнен природен газ, доставян през гръцките пристанища, каза той.

За да докара азерски газ в България, както и втечнен природен газ от гръцкия терминал в Александруполис, България трябва да завърши интерконектора Гърция-България, който е изправен пред редица забавяния при изграждането му от гръцка компания.

Страната, която експлоатира два съветски ядрени реактора с мощност 1000 мегавата в завода си в Козлодуй, преценява как да процедира с ядреното оборудване, доставено за нейния ядрен проект от 2000 мегавата в Белене, каза Петков.

Подкрепата за ядрената енергетика в България е голяма и инерцията беше силна преди две десетилетия за идеята за изграждане на втора атомна електроцентрала в крайдунавския град Белене. България вече е платила на Русия за два руски съда под налягане за атомната централа. Въпреки това, след като два пъти спира и възобновява проекта, предишното правителство на Бойко Борисов замрази проекта през 2021 г.

Правителството обмисля дали да използва съдовете под налягане като част от хибридни реактори, които биха могли да използват гориво и технологии от САЩ или Западна Европа, или да продаде оборудването на друга страна и да започне отново с нова технология, а не от Русия, каза той. Правителството на Петков също иска да започне да купува 1,5 милиона тона пшеница, за да осигури хранителните си доставки до реколтата следващата година и да избегне рискове, които могат да възникнат от евентуални аварии в атомните електроцентрали в Украйна.

Страната не планира да забранява износа на пшеница, каза Петков и добави, че държавата ще увеличи и запасите си от царевица и слънчоглед.

Петков каза, че България, която е обвързала левовата си валута към еврото, засега се придържа към целта си да се присъедини към еврозоната от януари 2024 г. Той каза, че инфлацията ще остане до голяма степен в съответствие с тази в страните от еврозоната.

„България има валутен борд, така че по някакъв начин вече сме като в еврозоната, нищо не се променя за нас. Ние нямаме отделна парична политика... Нашата инфлация ще бъде почти наравно с европейската“, каза той.

„Засега оставаме на настоящата целева дата 2024 г. и се надяваме, че ще успеем да я изпълним“, каза той.