С депозитна система и методика за такса смет ще постигаме целта за 10% отпадъци на сметищата до 2035 година
До две години от излизане на данните за преброяването ще въведем принципа „замърсителят плаща“, всяко семейство да плаща за отпадъците, които изхвърля. Това съобщи за Dir.bg и 3e-news.net заместник-министърът на околната среда и водите Николай Сиджимов. Самият министър на околната среда и водите Борислав Сандов вече няколко пъти анонсира нов модел за управление на отпадъците, за да се постигне само 10% отпадъци по сметищата. Какво включва той обаче? По думите на заместник-министър Сиджимов разбираме, че двете основни идеи в тази посока са въвеждане на депозитна система и промяна на начина, по който се определя такса смет.
Програма "Околна среда" ще финансира методиката за такса смет
Това е ново задължение, което поемаме държавата в лицето на екоминистерството и общините, допълни Сиджимов. Сега такса смет е данък, който не отразява това, което произвеждаме като отпадък, а се оценява на база данъчната оценка на имота и по никакъв начин не ни стимулира да имаме по-малко боклук, а и да го събираме разделно, за да плащаме по-малко.
Повече от 10 години у нас държава и общини си прехвърлят топката и забавят въвеждането на нова такса смет. И в момента има всички необходими предпоставки една община да въведе такива механизми, смята Сиджимов. Според общините обаче липсва национална методика, която да обяснява какви са вариантите за въвеждане на новия подход „замърсителят плаща“. Това, че държавата не е въвела такава методика е по-скоро прехвърляне на отговорността, допълни заметник-министърът. Но истината е, че и общините не са готови с такава програма как да се случи промяната.
Затова разработването на такава методика е крайно необходима. Това ще бъде финансирано по следващата оперативна програма „Околна среда“ 2021-2027 г.. Така ще се разработят всички възможни опции да могат общините да въведат промяна в начина на изчисление на такса битови отпадъци или както често я наричаме такса смет. Затова ще бъдат отделени около 10 млн. лева, но все още не е ясно колко точно, каза Сиджимов. При тези условия ще може да се направят конкретните стъпки и оттам на нататък ще е въпрос на желание. С допълнителни средства ще могат общините да си закупят необходимата техника, да въведат съответните инсталации и съдове за събиране, както и везни за измерване на отпадъка. За всички дейности в сектора по новата програма ще бъдат заделени около 270 млн. евро.
Моделът "замърсителят плаща" може да се въведе само при добро информиране на хората
Считаме, че 10% дял депониране до 2035 г. е трудно постижим, ако спешно не се въведе моделът "замърсителя-плаща", смятат и от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Но затова са нужни много усилия на всички нива- държава, общини, граждански организации, бизнес и множество информационни кампании сред населението, коментираха и от община Бургас. Общините имат нужда от държавна подкрепа за повишаване информираността на гражданите по отношение на разделното събиране и оползотворяване на отпадъците, смята заместник-кметът Весна Балтина.
Моделът "замърсителят плаща" с години не се въвежда, защото неминуемо е свързана с покачване на цената. Нейното въвеждане постоянно се отлага и от общините, и от държавата. Но "замърсителят плаща" е най-ефикасният и най-справедлив модел при определяне на такса битови отпадъци за населението. В настоящия момент е невъзможно до се случи заради липсата на единна методика (липсата въобще на методика) за определяне на таксата според количеството генериран отпадък, коментира заместник-кметът на Бургас.
Новата програма може да финансира системи за измерване на отпадъка
Други причини са липсата на техническа обезпеченост за теглене на отпадъка при източника. Проблем е и липсата на софтуерни продукти, обезпечаващи и поддържащи необходимите бази данни, както по отношение на конкретни източници и количества, така и за съответни финансови задължения като размер на дължимите такси и т.н. Поради липса на техническа обезпеченост, информацията обикновено е обща за разделно събраните и предадени количества отпадъци, без наличие на информация за генерираните отпадъци по вид и източник. А е възможно всичко да се направи по прозрачен начин. Технологиите и дигитализацията в сектора биха могли също да увеличат прозрачността, стига да има воля за това.
Правилното измерване на отпадъка е задължително, за да се приложи работеща методика. Затова до две години новото ръководство на екоминистерството поема ангажимент да има методика, ще има финансиране по новата програма за нови технологии в сектора. Въпрос ще бъде и на ангажираност, на желание от общините това да се случи.
Да се въведат икономически стимули за хората, които събират разделно
На национално ниво трябва да се предостави възможност на общините да дават преференции по отношение на таксата битови отпадъци. Местните власти искат да могат да въвеждат други икономически стимули за домакинствата и юридическите лица, участващи в системите за разделно събиране на отпадъците с цел насърчаване постигането на високи нива на рециклиране. Самите общини признават, че е необходимо да се повиши цялостния управленски капацитет на общините. Но също и в държавни институциите на всички нива. Трябва да се подобри софтуерното обезпечаване за докладване и анализиране на информацията за управление на битовите отпадъци.
Безвъзмездни средства ще допълват общинските бюджети, за да се предотврати увеличение на таксата за битови отпадъци за гражданите, пише в проекта на програма „Околна среда“.
Но основната цел е общините, всички граждани да си свършим работата и да разделяме правилно отпадъците, за да може възможно най-малко да отиват депониране. До 2035 г. трябва да депонираме само 10% от отпадъците, докато сега депонираме повече от 60% от отпадъците. Без ефективно разделно събиране това е невъзможно, в противен случай ще се заринем с отпадъци, които няма как да преработваме или трябва да горим и да замърсяваме въздуха. Най-добрите отпадъци са тези, които не са създадени.
МОСВ иска въвеждане на депозитна система, но стартът зависи от бизнеса
Друга важна мярка за по-ефективно разделно събиране на отпадъците от дома е въвеждането на депозитна система в България. Ще направим необходимите законодателни промени да въведем и тази система у нас, подчерта Сиджимов. С депозитната система се постига до 90% рециклиране на всички пластмасови бутилки, които се използват - безалкохолни напитки, алуминиеви кенчета, стъклени бутилки. Може за в бъдеще да разширим за друг тип опаковки, каза заместник-министърът. Останалите опаковки ще се изхвърлят по старата схема и ще се събират от организациите по оползотворяване на опаковки. Жълтите контейнери ще си останат за всичко останало. На много места почти във всички региони има инсталации за сепариране на отпадъци, голяма част от регионите преминават на допълнителен модел на сепариране, много въвеждат и кафяви контейнери. Ако общините въведат системи за максимално отделяне на различните отпадъци и биоразградимите да се използват за компостиране, ще има повече чисти отпадъци. Но депозитната система е отговорност на всички- производители, търговци, организации по бутилиране, организации по оползотворяване на опаковки, на целия бизнес подчерта Сиджимов. Системата ще се финансира изцяло от бизнеса и според него всички организации, които са присъствали на последната среща в министерството са осъзнали необходимостта от нея.
Една от най-важните задачи е да се въведат по-ефективни схеми в самите общини, ще се направят информационни кампании за хората.
В Европа 12 държави са въвели и още 13 планират да въведат новата система
В Европа депозитна система са въвели общо 12 държави, а още 13 са взели решение да го направят. От 1 февруари в Словакия и Латвия влизат в действие системите за възстановяване на депозити за опаковки от напитки. При депозитната система купувачът плаща депозит - сума, която получава обратно при връщане на опаковката в магазина. Така потребителите купуват само напитката, а нейната пластмасова, метална или стъклена опаковка вземат временно назаем.
В Словакия депозитът за опаковки за еднократна употреба се прилага за кутии и бутилки от РЕТ пластмаса, а в Латвия – също и за стъклени бутилки с вместимост от 0,1 до 3 литра, съдържащи вода и безалкохолни напитки, бира и други слабо алкохолни напитки. Стойността на депозита е 15 евроцента в Словакия и 10 евроцента в Латвия. И в двете страни местата за връщане са магазините за хранителни стоки с площ над 300 кв.м. В Латвия да приемат амбалаж са задължени и магазините в селските райони, които са с площ над 60 кв.м., останалите магазини могат да се включат в депозитната система доброволно. Новост в системата в Словакия е хармонизиран стандарт за цвета на пластмасовите бутилки, за да се рециклират по-добре, а Латвия предприема още по-амбициозна стъпка с въвеждането на стандартна бутилка за многократно пълнене.
Визията на Европейския съюз за кръгова икономика и борба с пластмасовото замърсяване включва задължителни цели за събиране на 90% от пластмасовите бутилки за напитки до 2029 г. и за влагане на най-малко 30% рециклирана пластмаса във всички бутилки за напитки от 2030 година. Тези цели трудно могат да бъдат постигнати у нас без въвеждането на ефективна депозитна система.
България на последно място в Европа по
разделно събиране на пластмасови бутилки, какви промени са необходими
Към 2017 г. България стои на последно място в Европа по разделно събиране на пластмасови бутилки с 22%, за разлика от държавите с действащи депозитни системи, които събират над 80% от бутилките.
Според екологичната организация „За Земята“ са необходими няколко важни стъпки за ефективно въвеждане на системата у нас. Системата за обратно изкупуване трябва да бъде удобна и ясна за потребителите. Търговците на дребно да са задължени да приемат обратно всички депозитни опаковки (с изключение на малките търговски обекти).
Необходимо е също да се определи подходящо ниво на депозит, което ще стимулира културата за връщане на опаковките в магазина - нито твърде ниско, нито твърде високо. Да включва всички опаковки за напитки от основните материали пластмаса, метал, стъкло и размери от 100 милилитра до три литра. Да се администрира от централна нестопанска организация за управление на депозити, основана от производителите и търговците на дребно. Да включва и опаковки за многократно пълнене в съответствие с целите на ЕС в областта на кръговата икономика и климата. И всъщност едно от най-важните неща да се регламентира в националното законодателство.
На следващата среща на държавата и бизнесът ще се запознаят с чуждия опит от и общините ще се запознаят с чуждия опит на Латвия и Финландия.
Две изключително важни реформи могат да променят начина, по който събираме отпадъците, но действията оттук нататък ще покажат дали това наистина ще се реализира или ще остане само поредните добри намерения.
Материалът е подготвен за и публикуван първо в Dir.bg.