Симеон Матев: Балансирана трябва да е намесата ни в природата за справяне с климатичните промени

Балансирана трябва да е намесата на хората в природата за справяне с климатичните промени, коментира по време на събитие на сайтът Климатека (climateka.bg) Симеон Матев, доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в катедра „Климатология, Хидрология и Геоморфология.

Аз съм привърженик на балансирания подход за справяне с промените в климата, каза той в отговор на въпрос на 3e-news.net дали пък тези усилия на човечеството да се намеси в естествения ход на природата не е прекалено. Според Матев няма как промените да станат изведнъж чисто технологично и веднага да сменим всички автомобили на двигатели с вътрешно горене с електрически. Но ако трябва изведнъж да сменим около 4 млрд. автомобили на двигатели с вътрешно горене с електромобили, ще са ни необходими много повече ресурси, защото производството е много енергоемко, а освен това може би целият литий на Земята няма да стигне да се произведат толкова много електромобили, посочи той.

Нека да ходим повече пеша, да пестим повече ресурси- енергия, вода, да се стремим към енергоефективна икономика. Ако всеки човек положи усилия и пестим природните ресурси в ежедневието ще успеем да намалим температурите с 0,5 градуса по Целзий. Мерките за адаптация, които вземаме ще се усетят най-рано след няколко години или десетилетие, дори в науката климатичния период е 30 години. Дори да не са толкова, но ефект ще може да измерим поне  след 10-15 години от взетите мерки сега. Намаляването на икономическите дейности и движението в пандемията оказа влияние, но за съжаление то беше твърде кратко дори първата година на COVID-19 беше отново с високи стойности на въглероден диоксид. Краткотрайните решения не са вариант, трябва да се вземат дългосрочни конкретни политически решения, смята Матев

Но няма никакво съмнение, 98% от учените са категорични, че човек има принос за климатичните промени, но как и колко точно, по какъв начин още не могат да кажат. 

Вече сме на прага от достигнем 1,5 градуса ръст на средната глобална температура-

2021 г. сме достигнали 1,1- 1,2 градуса повишение

Средната глобална температура вече се е покачила с 1,1 и 1,2 градуса по Целзий над нивото от 1850- 1900 г. при цел да не превишаваме повече от 1,5 градуса по Целзий. Последното десетилетие най-топлото в световен мащаб. В Европа това обаче не е така и 2021 г. далеч не е най-горещата. В България 2021 г. е поредната с високи отклонения като единствено 2005 г. е показала по-ниска отрицателна аномалия.

В София, Пловдив и Варна има постоянно повишение на средните годишни температури, като в най-голяма степен това повишение е през последните 10-15 години. Най-голямо е средното повишение на температурите в София, като за последните 30 години то е с 1,1 градуса, във Варна - с 0,9 градуса, а в Пловдив повишението е с 0,8 градуса, обясни още Симеон Матев. В София това се дължи на всички допълнителни фактори- замърсяване на въздуха от отоплението на дърва, въглища, от липсата на зелени площи и съсредоточаването на голяма част от движението на автомобилите в центъра, а в същото време метеорологичната станция се намира в пограничния квартал Младост. Но Северна България се затопля повече от Южна България, но това метеоролозите си го обясняват с разположението на тези райони, винаги в северните райони затоплянето става по-рязко.

София с най-рязко покачване на температурите с 1,1 градуса

Изследването за промените на температурите в трите най-големи града в България е важно, защото в тях живее почти една трета от населението на страната, а и защото се намират в различни географски и климатични области. За това изследване беше взет по-голям -  60-годишен период, който беше разделен на два по-малки периода от по 30 години, за да бъдат изчислени средните стойности на температурите, обясни Матев.

Той отбеляза, че, освен годишното повишение на температурите, интерес представляват и сезонните изменения. В София, Варна и Пловдив и в четирите сезона последният 30-годишен период - от 1991 до 2020 г., е по-топъл спрямо 1961-1990 г. Летният сезон е на първо място по изменение на температурите, като средните температури през лятото в София са се повишили с 1,8 градуса, във Варна и в Пловдив - с 1,5 градуса. Малко изненадващо е, че зимата е сезонът с най-малко температурни изменения. Това се дължи на т.нар. температурни инверсии през зимата, отбеляза климатологът.

Според изследванията на учените всички най-високи температури - и през зимата, и през пролетта, и през есента, са се случили през последните пет години. През лятото най-топлият летен сезон е бил във Варна през 2007 г., а в София и Пловдив - през 2012 г.  Всички най-ниски температури в трите града са били през 70-те и 80-те години на миналия век. Във Варна и Пловдив най-топлата зима е била през 2020 г.. За трите града последните зими са най-топлите за последните 60 години, обобщи климатологът.  

През последните 20-30 години има тенденция за скоростно повишаване на температурата, но не само у нас, а и в целия свят, каза Симеон Матев. Скоростта на покачване на температурите е безпрецедентна, коментира климатологът.