Приложение показва на всеки колко и за какво харчат бюджетните институции

Разработката на ИПИ и „Данни за добро“ проследява ежедневните им разходи, сравнява ги и с минали периоди

Финанси
3E news
718
article picture alt description

Над 63 млрд. лв. ще похарчи българската държава през 2022 г. За пръв път гражданите могат да проследят разходването на техните средства на дневна база в достъпно, интерактивно и лесно за използване приложение. Продуктът е разработен съвместно от Института за пазарна икономика (ИПИ) и организацията „Данни за добро“. Инструментът позволява също така проследяването на всяко плащане на държавните учреждения от началото на 2019 г. до момента с възможност за най-различни разбивки. Благодарение на приложението публичните разходи у нас никога не са били на показ по начин, по който са днес.

Разбивка на плащанията през СЕБРА за 2021 г.

Всяка година държавните институции получават средства от бюджета за да извършват своята дейност. Всички публични институции и бюджетни организации, в т.ч. Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса, отчитат направените плащания през специална система, която се нарича Система за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА). Дневните отчети на СЕБРА са отдавна публично достъпни, но информацията в тях е разпокъсана и твърде обемна за анализ.

Екипът на “Данни за добро”, с помощта на експертите от Института за пазарна икономика, са приели предизвикателството да обобщят тази информация и да я представят с помощта на специален инструмент. Той ще улесни всеки, който се интересува от това колко и за какво се изразходват парите на данъкоплатците във всяко едно ведомство. В приложението са включени данните от всички дневни отчети на бюджетните организации в СЕБРА от началото на 2019 г. до момента, като данните се допълват автоматично. На практика това е най-лесният и в същото време актуален инструмент за проследяване на разходите на държавата във всяко едно направление, изваждайки „на светло“ управлението на средствата ден по ден.

Инструментът, например, позволява сравнително лесно да се проследят в голям детайл публичните разходи през първия месец от новата година. По-долу е представена извадка на направени плащания за над 3,8 млрд. лв. през януари 2022 г. Близо 1/3 от тези разходи са направени на 7 януари, когато са платени пенсиите през бюджета на Националния осигурителен институт на стойност над 900 млн. лв. Другите големи плащания през януари 2022 г. са общо 570 млн. лв. трансфери към общините – основно за делегираните държавни дейности, както и над 400 млн. лв. плащания от Националната здравноосигурителна каса.

Месечен преглед на плащания през СЕБРА за януари 2022 г.

Новото приложение позволява да се проследят и множество казуси, които иначе бягат от общественото внимание. През 2021 г. например са отчетени тегления на левове в брой от бюджетните организации в размер на над 12,5 млн. лв. Близо 4,9 млн. лв. от тези средства са концентрирани в Народното събрание. Оказва се, че парламентът регулярно тегли големи суми в брой за да прави кешови разплащания. През 2020 г. тези средства са били в размер на 9,9 млн. лв., като най-вероятно липсата на работещо НС през големи периоди от 2021 г. е причината за свиването на средствата през изминалата година. За първите два месеца на 2022 г. Народното събрание е отчело тегления в брой за около 500 хил. лв.

Календар на теглените средства в брой (в лева) от бюджетните организации през 2020 г.

ИПИ отправи запитване до петте институции, които са отчели най-голям размер на тегленията в брой през 2021 г. Очаквано част от плащанията в брой са за заплати, командировки и представителни разходи, но има и немалко средства, които са отчетени в перото „други“. В отговора от Народното събрание например отчитат над 3,4 млн. лв. плащания в брой по перото „други разходи“ през 2021 г. Тук може да се запознаете с отговорите на въпросните институции: виж справките от Народно събрание, Министерство на външните работи, Конституционен съд, Софийски университет "Св. Климент Охридски" и Висш съдебен съвет.

Примерът с плащанията в брой е достатъчно специфичен, за да илюстрира възможностите за контрол от страна на гражданите през новия инструмент. Разходите на всяка институция могат да бъдат проследени на дневна база със забавяне от едва няколко дни. Единствено разходите на общините не се виждат в СЕБРА. През 2022 г. обаче Столична община се превърна в първата община в страната, която е поканена от Министерство на финансите за пилотно включване в СЕБРА. Това означава, че бюджетните средства на Столична община се обслужват от БНБ, като системата позволява да се прави справка за движението на парите във всеки момент.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Финанси:

Предишна
Следваща