Спадът на долара продължава и в началото на новата седмица в очакване на развръзка по кризата с Украйна

По време на днешната търговия щатският долар поевтинява спрямо повечето основни валути и в началото на новата седмица, заради очакванията за развръзка на геополитическата криза между Запада и Русия, заради Украйна. Това силно намалява апетита за риск и привлекателността на долара като валута-убежище.

Във фокуса на търговците остават събитията около Украйна, както и всякакви сигнали относно перспективите за паричната политика на Федералния резерв на САЩ (Фед).

Президентът на Фед на Ню Йорк  Джон Уилямс заяви миналия петък, че смята за целесъобразно да започне повишаването на основния лихвен процент през март и да стартира постепенното намалява размера на активите в баланса на Централната банка на САЩ по-късно тази година.

„Със силна икономика на САЩ и инфлация доста над целта на Фед от 2%, време е да започнем процеса на постепенно нормализиране на паричната политика“, каза Уилямс. В същото време той отбеляза, че не вижда необходимост от значително повишаване на лихвите през март. Фед обикновено започва цикъла на повишаване на лихвите с малко покачване, но в момента много експерти смятат, че е възможно да се повишат не с 0.25 процентни пункта, а с 0.5 процентни пункта изведнъж.

Уилямс се възприема като близък на шефа на Фед Джером Пауъл, който напоследък не се изявява пред медиите, в очакване Сенатът да потвърди кандидатурата му за втори мандат като президент на централната банка. Според Уилямс, инфлацията в САЩ (индекс PCE) ще падне до около 3% до края на тази година.

От геополитическите новини в понеделник основната беше съобщението за предстоящата среща на върха на президентите на САЩ и Русия Джо Байдън и Владимир Путин. Френският президент Еманюел Макрон покани лидерите на двете страни да проведат среща на върха за европейска сигурност, съобщи Елисейският дворец, за която Москва и Вашингтон се съгласиха.

Отбелязва се, че дневният ред на срещата трябва да бъде изготвен от държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен и руския външен министър Сергей Лавров, които ще се срещнат на 24 февруари, но срещата може да се проведе само при условие, че Русия не нахлува в Украйна.

Индексът ICE Dollar, който отразява динамиката на долара спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), губи 0.21%, а по-широкият индекс на долара WSJ, в който са включени 16 валути, спада с 0.34%*.

Еврото нарасна с 0.34% до 1.1377 долара, след като затвори на ниво от 1.1322 долара за едно евро в края на предишната сесия. В края на миналата седмица президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард потвърди, че всяка промяна в политиката на банката ще бъде постепенна. За много от пазарните участници това означава, че банковият регулатор на еврозоната ще увеличи за първи път лихвите с 10 базисни пункта на срещата през юни и очакват още едно увеличение с около 50 базисни пункта до края на годината.

Цената на американската валута спрямо японската йена спадна с 0.08% до 114.94 йени спрямо 115.01 йени в петък. Междувременно базовата инфлация в Япония се забави до 0.2% през януари спрямо предходния месец декември, като не отговаря на очакванията на пазарите и остава доста под целта на централната банка. Членът на борда на Банката на Япония Тойоаки Накамура наскоро каза, че Банката на Япония ще запази своята изключително разхлабена парична политика, за да подкрепи икономическото възстановяване и да постигне целта за инфлация от 2% на годишна база. Неговите изявления съвпаднаха с предишни коментари на други политици, подчертавайки една от най-гълъбовите позиции сред големите централни банки в света.

Паундът се повиши с 0.34% до 1.3636 долара, спрямо 1.3589 долара в петък, доближавайки се до четириседмичен връх, след като най-новите статистически данни повишиха очакванията за трето поредно повишаване на лихвения процент от Английската централна банка (BoE). Последните данни показват, че годишната инфлация в Обединеното кралство неочаквано се е ускорила до 5.5% през януари, което е нов връх от март 1992 г. и над очакванията на пазара от 5.4 на сто. Прогнозната инфлация на BoE ще достигне връх от около 7.25% през април, много над целта от 2%, когато сметките за енергия и размерът на данъците се очаква да се повишат. Нещо повече, последният доклад за работните места показва, че реалните приходи на домакинствата са паднали с 1.2%, най-много от 2014 г. В момента паричните пазари оценяват 80% шанс Английската централна банка да повиши лихвения си процент с 50 базисни пункта на следващото си заседание, което е планирано за март.

Разминаването на котировките на петрола с доставка след месец, повлия на силно зависимите от суровината канадски долар и норвежка крона. Американският лек суров петрол (WTI) се понижи с 0.30% до 91.220 долара за барел, а търгуваният в Европа сорт Brent се повиши с 0.07% до 93.680 долара за барел. Междувременно инвеститорите продължават да наблюдават усилията за подновяване на ядреното споразумение с Иран от 2015 г., след като високопоставен служител на Европейския съюз каза в петък, че сделката е „много много близо“. Това накара много анализатори да прогнозират, че потенциална сделка може да добави повече от 1 милион барела на ден ирански петрол на пазара. Норвежката крона се повиши с 0.27% до 8.9578 крони за един щатски долар, а канадският долар нарасна с 0.19% до 1.2727 канадеца за един американски долар.

Тандемът австралийски и новозеландски долар се движат в една посока, като нарастват съответно с 0.50% до 0.72167 щатски долара и с 0.51% до 0.67256 американски долара.

Австралийският долар се опитва да се възстанови от нестабилната минала седмица, тъй като настроенията за риск се подобриха, след като президентът на САЩ Джо Байдън прие по принцип среща на върха с руския Владимир Путин за деескалация на напрежението около Украйна. По отношение на паричната политика, Резервната банка на Австралия (RBA) реши на 1 февруари да запази лихвите на рекордно ниски нива от 0,1% и обяви край на програмата си за изкупуване на облигации, както се очакваше широко. Банката също така преразгледа рязко по-високата си прогноза за инфлацията, но обеща да остане търпелива, преди да вдигне лихвите в опит да постигне целите на страната за заетостта. Освен това, протоколите от последното заседание на RBA показват, че неговият борд все още не е убеден, че ускоряването на инфлацията ще се запази и иска да види заплатите да реагират, преди да бъдат вдигнати лихвите.

Инвеститорите подкрепиха новозеландския долар в понеделник, тъй като очакват срещата по паричната политика на Резервната банка на Нова Зеландия, насрочена за 23 февруари, и почти е сигурно, че ще повиши лихвите с още 25 базисни пункта, след като в края на миналата година ги повиши два пъти до общо 0.75%. Междувременно най-новите данни показват, че безработицата в Нова Зеландия е спаднала до най-ниските 3.2% за всички времена, а инфлацията се е повишила до връх от 3 десетилетия от 5.9% през 2021 г., повишавайки залозите за повишаване на лихвите с 50 базисни пункта.

*Валутните курсове са актуални към 10:30 часа българско време, източник „Ройтерс“ и Trading Econoics.