Александър Николов: Предстоят детайлни разговори за плановете на американските ТЕЦ-ове след изтичане на дългосрочните договори

„Говорихме и за втечнен газ и за ядрената централа. За енергийна сигурност, диверсификация, възможностите за развитие в България, за инвестиционния климат в контекста на енергийния преход и т.н. Това заяви в предаването „Говори сега“ по БНТ министъра на енергетиката Александър Николов по повод посещението на българската делегация в САЩ. „Основната цел на срещата бе да се отворят врати, които много дълго бяха затворени“, допълни той.

„Не зная защо има някаква такава доза на конспирация, по която се мисли, че нещо се крие“, каза министърът в отговор на отправена по-рано критика от страна на депутата от ДПС Рамадан Аталай, че няма визия за развитие на енергетиката.

Визията

„Естествено, че съм наясно с енергийната политика. Тя се комуникира на ниво правителство. Дали е трябвало да оповестяваме цялостната програма пред парламента публично, мисля, че отговора също е ясен“, заяви Николов.

По повод посещението в САЩ, той обясни, че основната цел „при партньор с голям потенциал и високо технологично развитие“ е била свързана с това да бъде представена страната. По думите му, в това посещение е нямало „нищо тенденциозно“.

По повод въпрос за спиране на газовите доставки и възможността за LNG-доставки за България, министърът каза, че „част от темите бяха свързани с втечнен природен газ и с това как изглежда картата, особено на Западните Балкани и ролята на България в нея“. „Към момента мога да кажа, че разговорите са много продуктивни и в по-голямата си степен са свързани с дългосрочни инициативи не толкова с кризисен мениджмънт. В този контекст и по-скоро, дали могат да помогнат, дори самата технологична специфика на втечнения газ е трудно да се реагира максимално бързо, но не е невъзможно“, допълни той. В този смисъл министъра обясни, че потенциалния конфликт (Русия-Украйна) също е бил тема на разговорите. По думите му този конфликт е извадил на дневен ред и „зависимостите на Европа от Русия в по-голям мащаб към момента и съответно изведе на дневен ред и необходимостта от реална диверсификация“. От тази гледна точка Николов коментира, че енергийния микс трябва да се промени „и въобще енергийната сигурност и на Европа, и на България в частност да се промени“.

По отношение на това какви са предложенията на американската страна по-близо във времето, енергийният министър подчерта, че това, което ще се случи е „по скоро съдействие на ниво търговски компании, свързани с реализация на плановете и проектите в Плана за възстановяване и устойчивост, на зеления преход“.

За американските ТЕЦ-ове

В частност, както обясни министъра, въпросът се отнася по-скоро за това как и дали този преход ще се случи за двете американски централи в комплекса „Марица Изток“ и дали ще преминат на газ. В този смисъл обясни, че „Плана за възстановяване и устойчивост е по-скоро за създаване на опеделени проекти, които да съдействат за по-плавен и устойчив преход. Това не означава, че липсата на един проект в плана го изключва и съответно го вкарва в енергийния микс като такъв. В допълнение, две от трите централи в Старозагорския регион са частна собственост. Тоест, това, как те планират действията си зависи от тяхната политика. Но трябва да се вземе под внимание, че те са с носеща и важна роля за целия енергиен микс към момента. Поради това политиката към момента е много по-различна от това, което се правеше назад във времето – да бъде разделен сектора на частен и държавен. По-скоро, това, което се опитваме да направим е да е максимално устойчив и на максимално конкурентна цена, така че да бъде поносим разхода, особено що се отнася за домакинствата, а за индустрията да се постигне максимална конкурентоспособност“.

Александър Николов каза също, че предстои да се уточни какво ще се случва с американските ТЕЦ-ове, „Предстои да проведем доста детайлни разговори за това какви са плановете след изтичане на дългосрочните договори. Но със сигурност ще работим за това да се разшири инвестиционния потенциал на България.

Тоест в рамките на повече от 10 години назад изминали във времето за пръв път да си повишат инвестициите (американските ТЕЦ-ове) и да реализират нови проекти, които ще са значително по-зелени и ще помагат за това, което се опитваме да постигнем“. Той обясни че не казва повече, „защото се очаква среща, която да е стратегическа и конкретна“. Припомняме, че има идеи за изграждане на фотоволтаични централи на територията на централите, но подробности и детайли засега не се съобщават.

Министърът отново определи повечето от срещите в САЩ, не точно като проучвателни, тъй като много от компаниите „съвсем скоро ще ги видите на посещение в България, тук“. Изрази и очакване да се промени отношението (на САЩ) към България като инвестиционен партньор. „Това се опитваме да направим“, каза той и посочи, че в България има огромни възможности за „много по-ефективни проекти и много по-ефективен енергиен микс“. „За съжаление секторът е с много дългосрочен характер и всички инициативи, които се правят в момента ще станат видими напред във времето, но е важно да се случа“, допълни той.
LNG

Колкото за втечнения природен газ, Александър Николов обясни, че няма намерение към момента да се строят други LNG-терминали извън Александруполис. Колкото за другите намерения за инвестиции в други енергийни проекти той каза, че те ще са на отворен принцип и „няма да има нещо, което е скрито или неясно“.

Ядрени мощности и ядрено гориво

Енергийният министър потвърди, че „ще се върви към ядрената енергетика“. „Със сигурност ще положим усилия, така че да може развитието на този сектор да продължи и то да продължи много по-успешно в по-голям мащаб и да е с по-малка зависимост от текущите доставчици на гориво и на резервни части и на технологията“, каза Николов.

В отговор на въпрос на какво точно ще се заложи в ядрената енергетика – на „Козлодуй“ , или на малките модулни реактори, министърът подчерта, че ММР са „все още в много ранна фаза, в процес на проучване са и, за да се случат има още много път напред. Тоест това не е основната тема“, каза той. В същото време уточни, че да, става въпрос за възможност за изграждане на допълнителна мощност в Козлодуй, но „вече технически разчети и как това да се случи, предстои във времето“.

„Третата тема е диверсификацията на ядрено гориво. Какви са необходимите стъпки за съответните анализи, ниво на сигурност, регулация в България и така нататък и кога това може да се случи в реален формат“, обясни Николов. По отношение на евентуално бъдещото отработено ядрено гориво министъра заяви, че „позицията на нашата страна, независимо от това кой ще бъде – САЩ, Франция или която и да е страна с ядрена енергетика е, че всички решения трябва да се взимат открай - докрай, тоест не може да се изключва това горивото да остане някъде и да носи риск за държавата. Нашата позиция е, че който и да е партньор той ще включва и дейности и решения за вече отработеното гориво – извозване, рециклиране, какво те преценят (извън територията на България)“. В отговор на въпрос дали САЩ предлагат подобна опция, Николов каза, че не е времето за това.

Заводът за батерии

Що се отнася до на завода за батерии в Плана за възстановяване и устойчивост Николов заяви, че не смята това за невъзможно. „Напротив, ако се случи ще даде много на икономиката като цяло. В момента в региона България е единствен нетен износител на енергия. Факт е, че частично критиките за това, че изнасяме много електроенергия, а тя трябва да остава в България и да създава добавена стойност имат до някаква степен основание, което означава, че всички усилия за балансиране на системата биха били изключително успешни. От гледна точка на реализация, в Плана се включва завода за самите батерии. Във Фонда за справедлив преход ще има средства за изграждане на подобни съоръжения“, каза той, като подчерта отново, че има възможност за изграждането на такъв завод, а технологично няма да има значение какви са тези батерии, тъй като „търговата процедура ще е отворена и ще получи конкретна подкрепа по План за възстановяване и устойчивост. Но технологично няма да се спира до литиево-йонни батерии“.

„Проблемът е, че виждаме изключителен бум на нови зелени проекти, но няма такива свързани с тяхното балансиране. За радост разполагаме с доста водни ресурси, които също могат да се използват. Там също трябва да се ускорят някои проекти от страна на НЕК“, каза още енергийният министър.