Бизнесът представи два варианта за постигане на нискоемисионна енергетика – чрез ВЕИ технологии, АЕЦ или газови централи

Българския може да достигне целите на ЕС за намаляване на въглеродния си отпечатък до 2050 г. и бизнесът показва два варианта, по които това може да се постигне. Единият модел е достигане на целите чрез изграждане на ВЕИ централи и парогазови мощности. А другият вариант е отново чрез масирани инвестиции във ВЕИ и строеж на нови ядрени мощности. Това стана ясно по време на дискусията „Дългосрочна визия за развитието на българската електроенергетика“. При комбинацията от ВЕИ с газова централа инвестицията ще бъде около 11,7 млрд. евро, като по-голямата част от вложенията ще бъдат направени изцяло от бизнеса. Според представените данни частния сектор може да поеме 7,9 млрд. евро от тези вложения, стана ясно от презентацията на Румен Радев, заместник-председател Управителния съвет на на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

"Не чакаме спонсорство от страна на държавата, напротив - има достатъчно интерес от инвеститори с опит и репутация", каза Румен Радев от АИКБ.

При този вариант България ще понижи рязко въглеродния си отпечатък след 2040 г. и той ще се намали до 63 кг/CO2/MWh през 2050 г. В същото време цената на електроенергията в енергийния микс ще бъде средно по 81 евро/MWh през 2030 г., а през 2050 г. цената може да бъде 74 евро/MWh.

При вторият модел – използване на ВЕИ и ядрена енергетика нужните инвестиции се очаква да бъдат 17 млрд. евро, от които 11,5 млрд. евро ще са вложени от компаниите. При този вариант въглеродният отпечатък отново рязко спада около 2040 г. и достига 38кг/CO2/MWh през 2050 година. При тези сметки прогнозната цена на електроенергията ще бъде 76 евро/MWh през 2030 г. и  75 евро/MWh през 2050 г.

При всички модели обаче въглищните централи престават да съществуват в сегашния си вид най-късно през 2035 г. Приблизително в този период ще започне и ударно инсталиране на системи за съхранение на енергия и полека-лека се ограничава износът на електроенергия.

В допусканията на моделите се очаква ръст на БВП от под 2% след 2030 г., както и инфлацията у нас. В същото време се предвижда средногодишно оскъпяване на квотите вредни емисии от 5 евро/т годишно. Със сигурност предприятията ще трябва да започнат полека-лека да се оттеглят от фосилната горивна база, обясни още Радев.

В областта на "зелената енергия" обаче следва да има адекватна политика за ценообразуване, настояват от АИКБ. "Всяка година плащаме по 170 милиона лева повече за ВЕИ-та заради сбърканите начини на реализиране на една иначе правилна политика". Това обясни председателят на АИКБ Васил Велев. Причината за тези харчове се правят заради високите преференциални цени, на които бяха присъединени тези ВЕИ мощности преди години. Според Велев над 25 млрд. лева е изработил допълнително българския работник заради погрешни решения за различни ВЕИ, когенерации или други енергийни проекти, които в крайна сметка са били платени в последните 20 години от хората и бизнеса, обясни Велев.

Много се надявам тази дискусия да продължи в реален обществен дебат, от който ще бъдат изведени оптималните решения за развитието на електроенергията в България, обяви в началото Васил Велев, председател на АИКБ. Според него през последните десет години бизнесът плаща 750 млн. лв. повече заради „неправилното прилагане на една правилна политика за купуване на електроенергия от енергийна борса”.

Производство на чист водород

От изнесените данни става ясно, че при използване на варианта ВЕИ + АЕЦ ще има много сериозни излишъци от електроенергия в дадени часове. Те ще бъдат използвани в електролизьори, за да може да се произведе чист водород. Той ще бъде използван впоследствие, когато е необходимо, стана ясно по време на презентацията.

Безспорно е това, че трябва да се развиват възобновяемите мощности, категоричен бе шефът на Енергийния системен оператор Ангелин Цачев, който се включи в дискусията на бизнеса. Според него трябва да се постави акцент на ядрената енергетика, защото тя ще бъде основа за развитие именно на така важните нови технологии, включително и при производството на чист водород. Друг ключов елемент са системите за съхранение на енергия, които ще трябва да се развиват и да подкрепят базовата енергия.

Според Цачев основна част от бъдещата беземисионна енергия ще играят и ПАВЕЦ мощностите и електролизьорите. Именно чрез развитие на водородните технологии, една голяма част от страните, дори цяла Европа ще може да намали много зависимостта си от изкопаемите горива, включително и за природния газ. Въпрос на разговори и политически решения е това по какъв път ще тръгнем в следващите 20 г. Но да не пропуснем шанса да намалим зависимостта от фосилните горива, обясни Цачев.

Енергийният регулатор ще бъде двигател на промяната в енергетиката, обеща от своя страна новият председател на регулатора Станислав Тодоров. "Има много предизвикателства, първото от които е, че до 5 - максимум 10 години, трябва да преминем към нисковъглеродна икономика. Другото такова е, че трябва да се разделим с комфорта, който ни дават огромните генериращи мощности, които имаме в момента. Производството на енергия вече е много по-разпръснато, независимо, демократично дори", обясни новият шеф на КЕВР. Той обеща подкрепа за бизнеса в този преход към беземисионна икономика. За тази цел КЕВР планира в рамките на следващите 2 месеца да изготвят своя визия за развитие на сектора. "Няма да я налагаме, а ще я покажем на всички, за да започнем да мислим накъде ще развива пазарът и бизнеса“, обясни Тодоров.