България няма план за борба с рака, а ЕП приема по-строго законодателство за защита на работниците от канцерогенни вещества

На фона на това, че Европейският парламент предстои да приеме по-строги изисквания срещу борбата с раковите заболявания, България все още няма план за борба с рака. Това коментира по време на специална конференция как да се борим по-успешно с раковите заболявания евродепутатът Андрей Слабаков от Европейските консерватори и реформисти. За него е притеснително, че се говори отново за усвояване преди да е одобрено европейското законодателство. По Европейската стратегия за борба с рака са предвидени 4 млрд. евро предимства основно за преодоляване на неравенствата и достъпа до качествена медицинска грижа. още 1,4 млрд. евро са предвидени по Европейската програма за подкрепа на здравето. Но Европа няма да ни даде пари, ние трябва да си ги вземем, но като най-накрая направим план за борба с рака, защото България е една от малкото, ако не единствената, която няма такъв план. коментира Слабаков. Но е крайно време специалистите онколози да се обединят, политиците да се обединят, независимо политически убеждения и да работят в полза на хората.

Според доклада за укрепване на Европа в борбата с рака (основа на новото законодателство) през 2020 година са заболели 2,2 млн. души, а 1,3 млн. души са починали. Очаква се до 2035 година ракът да е причина за смъртта на 20-35% от хората, показват данните на документа, по който докладчик е BECAVéronique Trillet-Lenoir Вероник Трийе-Льоноар.

Някои от най-важните въпроси са скринингът и ранната диагностика, както и да няма разлика от това, къде се лекува човек независимо от страната -член. Заедно с това се работи за подобряване качество на живот на всички заболели. По предложение на Андрей Слабаков евродепутатите са приели въвеждането в законодателството и на мобилен скрининг за ранна диагностика.

Новото в директивата за защита на работниците, изложени на вещества, които причиняват рак е, че не се определят конкретни видове опасни индустрии, а се посочва, че това засяга всички работници, които се излагат на рискове на околната и работна среда, които могат да причинят рак. Всяко работно място може да бъде засегнато, ако не се спазват нормите. Това коментира и Радан Кънев от Европейската народна партия (ЕНП), който представи основните тези от доклада за промените в директивата, разгледан в Комисията по заетост на ЕП. Това е четвъртата ревизия на директивата, която трябва да се приеме първата половина на 2022 година.  Добавят се нови вещества сравнително често срещани на определени работни места, но вещества, които малко познаваме, а целта е да намалеят раковите заболявания на работното място. За да се справят с проблема, държавите трябва да обменят статистическа информация и да я анализират.

В България ситуацията е драматична особено що се отнася до дела на сърдечно-съдовите заболявания, където сме 5-6 пъти по-висока заболеваемост спрямо средното за ЕС и 10 пъти спрямо държавите с най-ниски нива. Причините са комплексни. На въпрос на 3еNews Радан Кънев отговори, че раковите заболявания се дължат преди всичко на влошеното качество на живот, но определено влияние имат мръсния въздух особено в големите градове София, Варна, Пловдив и тютюнопушенето.

Високото ниво на фини прахови частици, небивалото строителство също са основен фактор, допълни Слабаков. Според него докато не се вдигне жизнения стандарт на хората, ще продължаваме да сме изложени на големия риск от ракови заболявания. С новите промени в пакета "Fit to 55"(Готови за 55% намаляване на вредните емисии на CO2) ние ще продължаваме да бъдем енергийно и транспортно бедни, убеден е той. В новия Социален и климатичен фонд се предвижда да има 30 млн. енергийно бедни европейци до 2030 година, но според Слабаков те ще са 100  милиона. Той се надява да има единодушие по климатичните въпроси каквото е това по приемането на директивата за борба с раковите заболявания. В четвъртък промените ще бъдат приети ако не с голямо мнозинство, то с пълно единодушие.

В четвъртък парламентът се очаква да одобри временното споразумение за ограничаване на експозицията на работниците на канцерогени, мутагени и репродуктивно токсични вещества.

Споразумението със Съвета, постигнато през декември 2021 г., има за цел да укрепи правилата за по-силна защита на работниците от канцерогенни и други опасни вещества чрез определяне на гранични стойности на експозицията в целия ЕС. Парламентът успя да включи репротоксичните вещества в обхвата на директивата. Репротоксичните вещества са вредни за репродукцията и могат да причинят нарушена плодовитост или безплодие.

Преговарящите от страна на Парламента също така установиха, че здравните работници, които работят с опасни лекарствени продукти (ОЛП), половината от които са репротоксични, трябва да получат достатъчно и подходящо обучение за това как да боравят безопасно с тези продукти. Проблизително 12 милиона работници в Европа, от които 7,3 милиона са медицински сестри, са потенциално изложени на въздействието на ОЛП.

След окончателното гласуване в пленарна зала и потвърждението от Съвета директивата ще влезе в сила двадесет дни след като бъде публикувана в Официален вестник на ЕС.

На 22 септември 2020 г. Европейската комисия представи четвъртото законодателно предложение за изменение на Директива 2004/37/ЕО относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозиция на канцерогени или мутагени по време на работа. Предложението беше обявено като една от първите мерки, попадащи в обхвата на ангажимента на Комисията за борба с рака в рамките на европейския план.