Мария Габриел: Европейският закон за чиповете ще отвори над 450 000 висококвалифицирани работни места

В европейската микроелектронна индустрия ще бъдат разкрити повече от 450 000 висококвалифицирани работни места. Новият Европейски закон за чиповете предлага ключова възможност за привличане на висококвалифицирани таланти, чрез което общността да засили своето технологично лидерство. Това написа в Twitter българският еврокомисар Мария Габриел, която отговаря за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта във връзка с предложения във вторник от ЕК и по нейна инициатива т.нар. Европейски закон за чиповете, чиито основни цели са да се намали зависимостта на Европа от чуждестранните производители и доставчици на полупроводници, да се преодолее дефицитът за чипове, който съществува вече повече от година, както и да се увеличи значително ролята на ЕС както като разработчик, така и като производител на микроелектронни продукти.

В поста си тя отбелязва, че чрез него ЕС ще успее да укрепи допълнително лидерската си позиция в научните изследвания и технологиите за създаването и производството на по-малки и по-бързи интегрални схеми. Също така държавите членки ще успеят да доизградят и укрепят капацитета си за иновации в проектирането, производството и доставките на модерни микрочипове. Цел на закона е и 2030 г. ЕС да удвои това производството, като така ще постигне 20-процентен дял от световния пазар. За целта Общността ще трябва да се справи с недостига на умения, да привлечете нови таланти към тази сфера на науката и икономиката и да подкрепи увеличаването на висококвалифицираните кадри в тази област. Без всичко това ЕС няма да може да постигне заложените си цели за дигитализация, защото „няма цифровизация без чипове“, както става ясно от поста на Габриел.

Цялостната програма за развитие на тази сфера предвижда многомилиардни инвестиции в сектора на научно-изследователската и развойна дейност, обучението на специалисти и разширяването на производствените мощности чрез изграждане на нови заводи и повишаване на капацитета на съществуващите. Каквито, впрочем, има и в България. Крайната цел трябва да бъде постигната чрез внедряването на иновативни разработки и машини, създаването и тестването на прототипи, които след това да влязат в производство и др. За тази цел е предвиден бюджет в размер на 11 млрд. евро, които до 2030 г. да бъдат инвестирани в тези дейности. Паралелно с това се предвиждат други 30 млрд. евро инвестиции за укрепването и разширяването на на съществуващите центрове за разработване и производство на полупроводници, които вече са заложени в общия бюджет на Общността по програмата „Хоризонт Европа“ и Планът за възстановяване и устойчивост. ЕК разчита и да привлече допълнителни инвестиции в тази посока от частния сектор. Планът предвижда също и засилване на партньорството на ЕС в сферата на микроелектрониката с държави като САЩ, Южна Корея, Япония и Тайван.

„Инициативата „Чипове за Европа“ е тясно свързана с програмата „Хоризонт Европа“. Тя ще разчита на непрекъснато развитие на изследванията, разработките и иновациите, за да постигне следващото поколение по-малки и по-енергйно ефективни чипове. Инициатива предоставя чудесна възможност за нашите изследователи, иноватори и стартиращи компании да поведат новата вълна иновации, която да доведе до технологични решения, базирани на хардуера. Разработването и производството на чипове в Европа ще бъде от полза за нашите икономики, за добавената стойност и ще ни помогне да постигнем амбициозните си цели в строителството, транспорта, енергетиката и цифровите технологии“, коментира при представянето на Европейския закон за чиповете Мария Габриел.

Освен необходимост за все повече производства, в наши дни микрочиповете вече са ключов и стратегически актив за индустриите. Дигиталната трансформация, която тече в почти всички области на живота изисква все повече, по-иновативни и интелигентни такива решения. Нуждата от полупроводници ще продължава да расте, а без тях ще бъде невъзможно по-нататъшното развитие на електромобилите, облачните услуги, 5G и дори бъдещата 6G свързаността, медицината, битовата електроника, суперкомпютрите, космическите изследвания и технологии и много други. Но в същото време полупроводниците са ключов аспект и на геополитическите интереси, тъй като обуславят капацитета на държавите във военната, икономическата и индустриалната сфери. Зависимостта от външни доставчици на интегрални схеми като Китай в момента поставя ЕС в неизгодна позиция. Което също е част от причините за мащабния план за развитие на тези технологии и производства в държавите-членки.