България и още 14 държави пред дело в Съда на ЕС заради липсата на мерки в борбата с чуждите инвазивни видове

Комисията предприема правни действия срещу 15 държави членки с цел подобряване на предотвратяването и управлението на инвазивни чужди видове. До юли 2019 г. Белгия, България, Кипър, Чехия, Франция, Гърция, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Словакия не са изготвили, приложили и съобщили на Комисията планове за действие по отношение на инвазивните чужди видове, които засягат в най-голяма степен Съюза. Тези видове оказват толкова неблагоприятно въздействие върху околната среда и здравето, че е необходимо приемането на мерки, приложими в целия ЕС.

България не е създала системи за наблюдение на инвазивните чужди видове

Производствата за установяване на нарушение, образувани срещу България, Гърция и Румъния, се отнасят и до това, че тези държави не са създали системи за наблюдение на инвазивните чужди видове. Крайният срок за тази мярка изтече през януари 2018 г. Освен това Комисията призовава Гърция и Румъния да създадат напълно функциониращи структури за извършване на официални проверки, необходими за предотвратяване на преднамереното въвеждане в Съюза на инвазивни чужди видове.

Инвазивните чужди видове са една от петте основни причини за загуба на биоразнообразие в Европа и по света. Това са растения и животни, които в резултат на човешка намеса се въвеждат случайно или умишлено в естествена среда, в която обикновено не се срещат. Те представляват сериозна заплаха за местните растения и животни в Европа и по оценки причиняват на европейската икономика щети в размер на 12 млрд. евро годишно.

Засаждането на чужди видове поставя под заплаха местните растения- 

щетите за Европа се оценяват на 12 млрд. евро

Регламент (ЕС) № 1143/2014 относно предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове изисква от държавите членки да идентифицират и управляват пътищата, по които се въвеждат и разпространяват инвазивни чужди видове. Голяма част от тези видове се въвеждат в Съюза непреднамерено. Ето защо е от решаващо значение пътищата за непреднамерено въвеждане да се управляват по-ефективно въз основа на оценки за обема на видовете и потенциалното въздействие на тези видове.

Сред примерите в това отношение са живи организми, транспортирани непреднамерено в баластни води и утайки от кораби, чрез въдичарско или друго риболовно оборудване, когато рибари пътуват в чужбина, или чрез контейнери, използвани в международната търговия, вредители, които остават незабелязани при търговия с растения или дървен материал, и други. Въпреки напредъка при приоритизирането на пътищата, прилагането на разпоредбите все още изостава в повечето държави членки. До момента само 12 държави членки са изготвили, приели и съобщили на Комисията своите планове за действие във връзка с най-важните пътища за навлизане на инвазивни чужди видове.

Регламент (ЕС) № 1143/2014 влезе в сила на 1 януари 2015 г. Той е насочен към видовете, за които се смята, че „засягат Съюза“. Понастоящем има 66 такива вида, които представляват риск на европейско равнище, например растения като воден зюмбюл и животни като азиатски стършел или миеща се мечка. Държавите членки са длъжни да предприемат ефективни мерки за предотвратяване на преднамереното или непреднамереното въвеждане на тези видове в ЕС, за откриването им и за предприемане на мерки за бързо ликвидиране на ранен етап от инвазията. Ако даден вид вече е широко разпространен, държавите трябва да предприемат мерки за ликвидиране и контрол или за предотвратяване на по-нататъшното му разпространение.

В този контекст превантивните действия, които са обект на днешните производства за установяване на нарушение, са от съществено значение, защото е много по-ефективно и по-евтино да се предотвратява въвеждането на инвазивни видове, отколкото да се смекчават и отстраняват щетите, след като такива видове станат широко разпространени.

В Европейският зелен пакт и европейската стратегия за биологичното разнообразие за 2030 г. се подчертава колко е важно до 2030 г. природата в ЕС да започне да се възстановява чрез по-добро опазване и възстановяване на екосистемите.

Държавите имат два месеца, за да вземат мерки

През юни 2021 г. Комисията изпрати на 18 държави членки официални уведомителни писма по този въпрос. Тъй като отговорите, получени от горепосочените 15 държави членки, бяха незадоволителни, Комисията реши да издаде мотивирани становища. Посочените държави разполагат с два месеца, за да отговорят и предприемат необходимите мерки. В противен случай може да бъде сезиран Съдът на ЕС.

В околната среда в Европа има поне 12 000 чужди вида, от които 10—15 % са инвазивни.

Инвазивните чужди видове могат да доведат до изчезването на местни видове, например чрез конкуренция за ограничени ресурси като храна и местообитания, кръстосване или разпространение на болести. Те могат да променят функционирането на цели екосистеми и така да ограничат способността им да предоставят ценни услуги, като опрашване, регулиране на водите или контрол на наводненията. Например азиатският стършел, въведен случайно в Европа през 2005 г., напада местните медоносни пчели, намалява местното биологично разнообразие от насекоми и оказва въздействие върху услугите по опрашване като цяло.

Инвазивните чужди видове често оказват значително икономическо въздействие, като водят до намаляване на добивите от селското, горското и рибното стопанство. Например гребеновидната медуза, въведена случайно в Черно море, е причинила рязко намаляване на поне 26 търговски рибни запаса в Черно море, включително запасите от хамсия и атлантическо-средиземноморска скумрия. Инвазивните видове могат да нанасят щети на инфраструктурата, да възпрепятстват транспорта или да намалят наличността на вода, като блокират водни пътища или запушват промишлени водопроводи.

Инвазивните чужди видове могат също така да са сериозен проблем за човешкото здраве, като предизвикват тежки алергии и кожни проблеми (напр. изгаряния, причинени от гигантски хераклеум) и действат като вектори на опасни патогени и болести (напр. предаване на болести на животни и хора от миещи се мечки).

ЕК ще предложи ново законодателство за възстановяване на природата 

Като част от амбицията за опазване и възстановяване на екосистемите, заложена в европейската стратегия за биологичното разнообразие за 2030 г., през следващите месеци Комисията ще предложи всеобхватен законодателен акт за възстановяване на природата с обвързващи цели. Той ще се основава на директивите за местообитанията и птиците, с които от 1992 г. насам се регулира опазването на естествените местообитания и дивата фауна и флора в ЕС, като се вземат предвид икономическите, социалните, културните и регионалните изисквания. Новото предложение ще има за цел околната среда да стане по-устойчива, така че тя да продължи да ни предоставя услуги, посредством възстановяване до 2050 г. на различни екосистеми, включително морски, със средносрочни цели до 2030 г. Това ще окаже положително въздействие и върху климата, тъй като вниманието ще бъде насочено по-специално към увредените екосистеми с най-голям потенциал за улавяне и съхранение на въглерод.