Николай Павлов: Офанзивата срещу „Булгаргаз“ цели други търговци да го изтласкат от пазара

Възможно е цялата офанзива, предприета срещу „Булгаргаз“, да е с цел лека-полека компанията да бъде изтласкана от пазара в България. Такова мнение изрази в ефира на БНР бившият вече изпълнителен директор на компанията Николай Павлов. Според думите му в момента се прави и изменение в нормативната уредба, чрез която да се променят някои от условията на пазара. Той обясни, че според сега действащите норми „Булгаргаз“ е длъжен да включва в микса всички количества газ, които получава – от най-евтиния до най-скъпия. И подчерта, че това така и се случва, давайки пример как в момента азерският газ е по-евтин и благодарение на него се намалява цената за потребителите, а през миналата година по-евтин е бил руският и тогава се е случвало обратното. Според Павлов обаче в момента се цели промяна на нормативната уредба, която да доведе до това „Булгаргаз“ да стане само обществен доставчик и така всички количества от най-евтиния газ да се продават от него на регулирания пазар, където са топлофикационните и газоразпределителните дружества. А останалите количества скъп газ да бъдат продавани на бизнеса. „По този начин ще се даде възможност на търговците, които не могат да бъдат конкурентни на „Булгаргаз“, да влязат ударно в пазара и да го завладеят“, каза той. И допълни, че така индустрията ще заплаща синьото гориво по цените, които към момента са валидни в Европа и са с 30-40% по-високи от тези у нас.

Според думите му има и друг вариант за причините за атаките срещу „Булгаргаз“. Това е, че изтича временното споразумение за промяна на точката за доставка на азерския газ през гръцката мрежа, а паралелно с това изтича и договорът с „Газпром“. И така на пазара у нас ще се включат и други търговци, които отдавна имат апетит към нашия пазар. Павлов отбеляза, че тук става въпрос за около 1 млрд. лв., ако се погледнат разликите в цените на газа у нас и в Европа и се вземат предвид количествата, доставени и потребени от януари 2021 г. до края на януари 2022 г. „Този един милиард лева е отишъл в бизнеса, в конкурентоспособност, в заплати, в инвестиции. Ако пазарът бъде променен, това няма да достига до българската индустрия“, категоричен е Павлов. 

По отношение на изтичащия договор с „Газпром“ и предстоящите преговори за подновяването му той отбеляза, че през м.г. той и колегите му от бившето ръководство на компанията са изпратили писмо до Министерството на енергетиката и Министерски съвет, с което са го уведомили, че трябва да бъдат започнати преговори както с азерите, така и с руснаците, но най-вече, че държавата трябва да определи каква ще бъде държавната ни политика по отношение на газовите доставки. И отбеляза, че до отстраняването му от компанията в нея не е постъпил отговор. Въпреки че са обяснили в писмото си до държавата, че преговорите с „Газпром“ трябва да приключат най-късно до май 2022 г., тъй като през юли търговете за капацитет за пренос и „Булгартрансгаз“ трябва да е наясно ще има ли договори и трябва ли да участва в тези търгове. А паралелно с това да се работи и за договори с клиенти.

Павлов отбеляза, че преговорите с „Газпром“ по принцип са много тежки. И даде за пример последните, започнали на 5 август 2019 г. и приключили на 2 март следващата година. И отбеляза, че по подобен начин протичат и преговорите с азерите. Поради което и в двата случая се изисква сериозна подготовка и участието на хора с такава, но най-вече политическа подкрепа.

Павлов потвърди, че утре сутринта той ще бъде на разпит в Прокуратурата, след като е получил призовка за явяване във връзка с досъдебно производство. Отбеляза, че няма представа за какво точно е извикан на този разпит. Но заяви категорично, че „Булгаргаз“ не е взимал грешни решения. И той и бившето ръководство не разбират в какви грехове ги обвиняват, при условие че въпреки липсата на построен газопровод (газовата връзка с Гърция – бел.ред.) компанията е успяла да договори количества по договора да идват по алтернативно трасе. Същевременно е била избегнато и плащането на неустойки към азерската страна, тъй като тя има ангажимент по договора да ни доставя газ единствено и само на точката на свързване с IGB, който към настоящия момент не е готов, а вероятно и в следващите месеци. „Дори се чува и за 2023 г.“, каза той и допълни, че това е абсолютно скандално.

По повод думите на премиера Кирил Петков отпреди няколко дни, че „Булгаргаз“ е отказал евтиния азерски газ в полза на скъпия руски, Павлов коментира че дружеството не е отказвало синьо гориво от Азербайджан за сметка на доставки от Русия. И допълни, че всички решения, които предприятието е взимало по време на неговото ръководство са били одобрени от БЕХ и Министерството на енергетиката и те са били единствено в интерес на българското общество. „Вижте каква е цената в България, вижте каква е в Европа!“, коментира той в тази връзка, визирайки по-ниската у нас.

Павлов отбеляза и че след като някои политици смятат, че са могли да докарат допълнителни количества газ от Азербайджан на политическо ниво, са имали цялото време от май 2021 г. до момента. В тази връзка обаче той допълни, че азерската страна е имала твърда позиция, че според договора си с „Булгаргаз“ няма задължение да доставя синьо гориво да друга точка, още по-малко на същата цена. В тази връзка Павлов обясни, че той и колегите му от бившето ръководство на компанията са успели да направят така, че да не се плащат неустойки и да се получават договорените количества въпреки липсата на газопровода, по който България трябва да ги получава. Паралелно с това след тежки преговори са успели и да склонят азерите да доставят количества по друг газопровод.

Павлов каза още, че около интерконектора с Гърция се издига „димна завеса и някак си се прикрива целият провал през всички тези години и цялата помия се хвърля върху „Булгаргаз“. Той подчерта, че това е абсолютно недопустимо – да се обвинява дружество, което е стълб в енергийната ни система.

По отношения на обвиненията на енергийния министър Александър Николов, че новото ръководство е намерило компанията с много малко налични средства в размер на около 600 хил. лв., от които 170 хил. трябва да бъдат изплатени като обезщетения на тръгнали си заедно със старото ръководство на компанията кадри, Павлов каза, че в продължение на месеци на обществото се внушават лъжи по отношение на „Булгаргаз“, как дружеството е взимало грешни решения, как те са довели до високи цени на газа, особено за януари. „С всички тези внушения и манипулации министри се опитват да внушат на хората, че са взимани грешни решения и това е довело до ощетяване на обществото“, каза Павлов. И допълни, че паралелно с това са били започнати проверки в компанията от всички възможни органи. Но проверката на БЕХ е установила, че няма нарушения и всички констатации са били оборени. Въпреки това обаче продължават да се отправят обвинения към бившето ръководство. Той определи и като поредната лъжа изнесеното през миналата седмица, че новият Съвет на директорите е пуснал до КЕВР заявлението за намаляването на цената на газа от 1 февруари с 18%. „Това е математика, това са формули, които следват развитието на пазари. Не може старо или ново ръководство да решава колко ще бъде цената на природния газ“, каза той. И допълни, че това може да се случва в Русия, евентуално в Азербайджан, макар да се съмнява, но в България като зависима от тези външни фактори такива решения не могат да се взимат.

По отношение на обвиненията, че новото ръководство е намерило компанията без съдържание, Павлов каза, че това категорично не отговаря на истината. „В „Булгаргаз“ остават на работа 44 експерта, които са квалифицирани и са в курса на нещата. А през всички тези години ние научихме всеки един служител да разбира в детайли бизнеса и особено това, което е съгласно длъжностната му характеристика. А решенията в „Булгаргаз“ са се взимали след подробно разписани доклади от ръководителите на всяка една дирекция, детайлни проучвания и задълбочени анализи, подписвани от съответните началници на дирекциите. Което е гаранция, че всички решения са взимани правилно и законосъобразно“, категоричен бе Павлов.

Във връзка с обвиненията от страна на министър Николов, че новото ръководство заварва компанията без голяма част от важните за нея кадри, след като те са напуснали вследствие на смяната на старото й ръководство, Павлов съобщи, че става въпрос за трима директори и главният ценовик. Те са напуснали след разговор с него, проведен по тяхно искане, в който са споделили, че са възмутени от всичко случващо се по отношение на компанията. И уточни, че това са финансовият директор, който е с над 20 години управленски опит в най-голямата американска фармацевтична компания, търговският директор и директорът на правната дирекция. Всички те са му казали, че повече не желаят да работят в този сектор, тъй като са възмутени и отвратени от това, което се случва. Павлов категоризира всички тях като изключителни специалисти, работили всеотдайно за компанията по 12-14 часа на ден, включително през почивните дни, участвали са в абсолютно всички преговори и с Русия, и с Азербайджан. И именно те са успели да договорят добрите условия и финансовите обезпечения с азерите. Това е била огромна банкова гаранция, без която газът от Азербайджан не е могло да стигне до България. 

„Ще отворя и една скоба – именно към датата на подписване на договора с азерската компания през 2013 г. именно сегашното ръководство е участвало в преговорите и се е съгласило на тези условия, които към онзи момент са били абсолютно неизпълними за нас. Представете си банкова гаранция за 180 млн. и огромни задължения и загуби на компанията към онзи момент – коя банка ще се съгласи да даде таквоа обезпечение?“, коментира Павлов.

По отношение на напусналите компанията заедно с освобождаването на старото ръководство, той отбеляза, че това е станало по взаимно съгласие и са им били изплатени неизползваните отпуски.

Павлов отбеляза, че с това, което е казал на брифинга си днес сутринта, енергийният министър Александър Николов е отрекъл всички свои думи от последните месеци. Павлов бе категоричен, че той и колегите му остават „Булгаргаз“ в отлично финансово състояние, с добри договори както по отношение на дългосрочните с доставчиците, така и по отношение на тези с клиентите. В края на януари газът по договора с „Газпром“ е бил предплатен газът на 60%, този с Азербайджан – на 100%, отново както е по договор, което представляват общо 250 млн. лв. „Т.е., ако не бяхме ги платили, щеше да има 250 млн. лв. по сметките на компанията, но нямаше да има газ“, каза Павлов.

По отношение на приходите на „Булгаргаз“ той отбеляза, че до 12 февруари по фактури вероятно ще бъдат събрани приходи от около 450 млн. лв. Отделно Павлов подчерта, че мораториумът върху цените на тока, водата и парното за битовите потребители е ощетил топлофикационните дружества, които са един от основните ползватели на газ, тъй като ги е лишил от парични средства заради разликата в цените, по които купуват синьо гориво от „Булгаргаз“ по пазарните цени, а продават топлоенергия по цените от мораториума. По този начин те изпадат в невъзможност да се разплащат с „Булгаргаз“, изпадайки в ликвидна дупка. В тази връзка той отбеляза, че правителството вече трети месец не плаща компенсации за скъпия газ. И ако тези компенсации бъдат платени на топлофикациите, те ще могат да се разплатят с „Булгаргаз“ и в компанията няма да има никаква ликвидна дупка. И подчерта, че държавното дружество, въпреки така създалата се ситуация, няма нито лев просрочено задължение. Паралелно с това през м.г. бившето вече ръководство е осигурило и финансов буфер за компанията под формата на овърдрафт от големите банки със средна лихва 0.6%. „Което означава огромно доверие към компанията, защото никой не получава такава лихва, включително БЕХ“, коментира Павлов.

Коментирайки разразилият се от вчера насам скандал с продажбата на определени количества газ чрез борсата, той посочи, че това е нормална практика в компанията и че такива сделки са се случвали и преди, ако са налице определени условия. Павлов обясни, че на дневна база за февруари „Булгаргаз“ има осигурен около 130 хил. мегаватчаса газ сумарно от „Газпром“, от Азербайджан и от хранилището в Чирен. Ако се окаже, че има излишъци, в зависимост от това какви са цените на борсата, компанията може да ги продаде и да спечели пари за себе си. И подкрепи мнението на министър Николов, че тази сума не влиза в ценообразуването. Уточни още, че практиката досега винаги е била при прогноза за по-топло време през уикенда и съответно по-ниско потребление, да се допита да „Булгартрансгаз“ дали имат възможност да се намали добивът от Чирен, за да може тези количества да се използват при по-студено време и съответно по-голямо потребление. При разрешение от страна на оператора на хранилището и газопреносната ни мрежа се намалява това количество. А по-късно то се потребява в работните дни, тъй като количествата за добив от Чирен на месечна база са планирани и трябва да бъдат добити.