Цялостна ревизия на тол системата още от изграждането й насам започва МРРБ

Цялостна проверка на тол системата от изграждането й до края на 2021 г. започва МРРБ. Това обяви вицеремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов в края на организираната от него днес дискусия с представители на превозваческия сектор по отношение на пътните такси за камионите и автобусите. Повод за тази инициатива станаха редица оплаквания от страна на хората от бранша за несправедливости и нередности според тях в системата. „Явно има проблеми с тол системата както като начин на работа с превозвачите, така и с договори с външните изпълнители. Явно има звена по веригата, които не вършат работа“, коментира Караджов по повод оплакванията на превозвачите. И допълни, че по този повод ще назначи много детайлна ревизия на тол звеното от създаването му до 31 декември м.г. Той обеща в рамките на 1-2 седмици проверката да приключи, след което отново да покани на среща бранша, на която да обсъди с тях предложенията, които ще има на база резултатите от ревизията.

Самите оплаквания на превозвачите бяха основно в две насоки. От една страна те са изключително недоволни от грешките в системата, поради които са принудени да плащат значителни суми като санкции, въпреки че реално неплащането на дължимата тол такса не е станало по тяхна вина, а заради технически проблеми в системата или лоша организация на работата в нея. Редица от участниците в дискусията се обединиха около мнението, че посредниците между държавата и превозвачите трябва да бъдат премахнати, тъй като реално не подпомагат работата на системата и генерирането на средства за ремонт и поддръжка на пътищата, включително чрез комисионните, които получават и тези пари не постъпват в бюджета на АПИ. От друга страна не съдействат на превозвачите, когато има някакъв проблем, а ги препращат към Националното тол управление. Някои от превозвачите обвиниха и компанията „Капш“, която изгради тол системата, че принуждава посредниците си да работят единствено с произведените от нея уреди, които измерват изминатото разстояние.

Представителите на бранша единодушно призоваха да бъдат прекратени договорите с посредниците между тях и държавата, като тя да започне да събира директно тол таксите и да получава целите суми от тях. „Няма вечен търговски договор. Час по-скоро да имаме директни взаимоотношения между държавата и платците“, каза Петър Захариев, председател на Националното сдружение на автобусните превозвачи.

Друга сериозна забележка на редица от участниците в дискусията бе начинът, по който им се налагат глоби заради уж неплатени тол такси, които всъщност са били платени. Мартин Христов, собственик на транспортна фирма, даде пример как негов камион, тръгвайки от Русе за София, известно време не е могъл да активира маршрутната си карта, което е забавило и тръгването. В крайна сметка е била платена таксата за целия маршрут, макар въпросната карта да е била активирана по-късно. Два дни след това във фирмата е получен фиш, че трябва да плати 750 лв. компенсаторна такса. След това Христов е представил документи, че таксата е била платена и е обяснил ситуацията. Въпреки това обаче е трябвало да плати и санкцията. Поискал е при това положение да получи обратно 36-те лв., платени като тол такса, отговорено му е, че не може да му ги възстановят. „Как така хем има платена такса, хем се налага и глоба?“, попита той. 

Петър Захариев даде друг пример за дефект в системата. Грешка при попълнени документи е довела до отчитането на камион като такъв под 12 тона, вместо над 12 тона. Разликата в таксата за маршрута, който изминава редовно, е 1.08 лв. Два месеца след грешката камионът бива спрян от контролните органи на Националното тол управление, които констатират, че за превозното средство има неплатени 500 лв. такси заради въпросната разлика. За всяко едно нарушение, констатирано през този период, т.е. за всеки един курс, му се налага глоба от по 150 лв., което прави хиляди левове вместо 500. Според думите на Захариев в никоя друга държава тол системата не работи по този начин, особено по отношение на превозвачи, които не са искали да се скрият от плащането на тол такса, а става въпрос за грешка. Той добави още и че има редица случаи, при които камион или автобус е преминал през клетка, която не работи и не е отчела, че тол таксата му е платена. Вследствие на което фирмата получава глоба, макар да си е платила пътната такса за конкретния курс.

Всеобщото мнение бе и че самите глоби са неоправдано високи, освен че се налагат на фирми, които са били коректни. „За 1 лев неплатена такса не може компенсаторната да е 750 лв.“, коментира Светослав Бенчев от Българската петролна и газова асоциация.

По отношение на идеята на държавата да се разшири обхватът на тол системата чрез включването и на второкласните пътища като платени, както и да се повишат тарифите, превозвачите отбелязаха, че като цяло не са против, но трябва да получат срещу това добри пътища, по които да не съсипват камионите и автобусите си. Също така бяха изказани мнения, че транзитният трафик е много по-голям от вътрешните превози, вследствие на което чуждестранните камиони и автобуси разрушават много повече пътищата. Те обаче в най-честия случай заобикалят магистралите и първокласната пътна мрежа и не плащат нищо за преминаването през България. Едно от предложенията бе транзитно преминаващите да бъдат задължени да преминават по определени пътни артерии, които са в обхвата на тол системата, каквито примери има в други държави от ЕС. Гроздан Караджов пое ангажимент да провери дали това наистина е възможно да се направи и в България и дали няма европейски регламент или директива, която да го забранява.

Конкретно автобусните превозвачи бяха тези, които се възпротивиха срещу увеличаването на размера на тол таксите и обхвата на системата. Но не изобщо, а преди да бъдат изпълнени определени условия. Председателят на Камарата на автобусните превозвачи в България Васил Пиронков отбеляза, че голяма част от този тип компании се занимават с обществен транспорт, което е социална услуга, а не бизнес. И даде пример с Австрия и Германия, където автобусните превозвачи, които имат такива договори с държавата или с общината, са освободени от винетни и тол такси за автобусите, превозващи пътници по междуградски линии тези с договори за това с държавите не плащат винетки и тол. А плаща само спри извършване на специализиран транспорт и случаен превоз. В същото време, според Пиронков, в момента разходът за превоз на пътник на 1 км разстояние възлиза на 85 ст., а фирмите получават по 58-60 ст. Мнението у подкрепи и Магдалена Милтенова, председател Конфедерация на автобусните превозвачи. Тя отбеляза, че фирмите биха подкрепили ръст на тол таксата, но когато започнат да получават компенсации по европейския регламент 1370 и да им се гарантира разумна печалба от 5%, например. „Тогава нямаме против да плащаме и по 5 лв. на километър“, каза Милтенова. Тя отбеляза и че не е коректно тол таксата за българските автобусни превозвачи да се сравнява с в пъти по-високите в други държави, защото е вярно, че там са по-високи, но и никоя от фирмите, предоставящи там автобусен превоз като социална услуга, не получават толкова ниско заплащане за превоза на един пътник. Милтенова допълни и че когато фирмите кандидатстват по обществени поръчки, обикновено се избира тази с най-ниска оферта. Договорите обаче след това се сключват за дълъг период, например 10 години, а през това време цената за превоз не се променя, въпреки че има поскъпване на застраховки, горива и други разходи. 

В края на дискусията Гроздан Караджов обяви, че ще вземе предвид всички представени му доводи и предложения, като поиска и те да бъдат предоставени на МРРБ писмено. Обеща също да ги разгледа, а в рамките на 2-3 седмици да организира нова дискусия, на която да направи конкретни предложения по отношение на евентуалното увеличаване на размера на тол таксите, включването на второкласните пътища в обхвата на системата, както и реорганизацията й на база забележките и дефектите. На база на което ще иска да получи отново мнението на превозвачите, за да може когато държавата ще прави нещо, да го прави след диалог с превозвачите.