Енергетиката под натиск - разлики в ценообразуването, вкарване на нови доставчици и цялостно обръщане на модела
Две различни гледни точки и два коренно различни подхода стоят в основата на енергийните сблъсъци през последните месеци. Дали е проблем, че заради различните подходи се използва и намесата на силовия министър е въпрос, който ще получи своя отговор в бъдеще.
Смяна на ръководството на Булгаргаз, променен модел на ценообразуването в сектора на природния газ и вкарването на още един доставчик - конкурент на държавния обществен доставчик, са в основата на напрежението. Едно е ясно - това не би могло да случи нито по настоящите правила на КЕВР, нито при настоящите договори на „Булгаргаз“ с „Газпром експорт“ за доставка на руски газ и с AGSC за доставка на азерски газ.
Промяната на модела на ценообразуване и на вкарването на нов доставчик бяха потвърдени при изслушването на на двамата кандидати за нови шефове на КЕВР и на министъра на енергетиката Александър Николов от парламентарната енергийна комисия. Те са заложени като философия и в проекта за държавния бюджет 2022.
Президентът Румен Радев в изказването си в сряда даде ясно да се разбере, че не одобрява действията на кабинета Петков в енергийния сектор. Нещо повече, той даде да се разбере, че зад тези действия прозират частни интереси, че се притеснява от „галопиращите цени и за покупателната способност на българите”. „Тревогата ми е за бъдещето на българската енергетика, за цените на тока за гражданите и предприятията. Когато кабинетът извършва смени в ръководствата на дружествата, трябва да гарантира, че няма да има частни посредници при доставката на газ, че ще се постигнат по-добри условия за България и по-добри цени. Надеждата ми е кабинетът да не се изкушава по наследения управленски модел, който използваше службите, бордовете, регулаторите за разправа и прокарване на частни интереси”, каза Радев.
Енергийният министър Александър Николов не е на това мнение. По думите му, „спекулация е, че „Булгаргаз“ е причина за опънати отношение между премиер и президент, а в частност за връщане на модела Борисов, както и на посредниците при доставките на газ.
„Аз не съм останал с впечатлението, че се реферира към това нещо“, каза Николов пред журналисти преди изслушването от парламентарната енергийна комисия. „Доколкото знам в текущите отношения на „Булгаргаз“ нищо не е променяно“, каза Николов. Той уточни, че „причините за промяна в дружеството са основно то да може да функционира в първа степен до максимално полезен обществен доставчик и във вторичната си функция да е държавна компания, която носи максимална полза не за външни лица. Говорейки за посредници, явни, или скрити ще стане ясно напред във времето как са използвани посредници“, заяви той. Впоследствие обаче от думите му стана ясно, че намерението за новаторство в газовия сектор е добре оформено.
В коментар на въпрос за притеснението на индустрията за промяната на ценообразуването на природния газ, така че винаги най-евтините доставки да са за бита и за газоразпределителните дружества, а най-скъпите за индустрията, министърът на енергетиката заяви, че „Няма най-скъпи и най-евтини“. А ето и какви са аргументите му:
„Основната функция на която и е държавна компания е да следва на първо място обществения интерес. Това е записано и валидно за „Булгаргаз“. Относно цените - през последната година се наблюдава движение на цените по компоненти, които са безпрецедентни. В ръцете на енергийния регулатор и на конкретното дружество е било решението дали да се предприемат съответните мерки, така че да не пострадат домакинствата. Това е едно.", заяви енергийният министър.
Според него няма основания за тревогите на бизнеса, че цените на газа за домакинствата ще се компенсират за сметка на индустриалните консуматори, напротив - фирмите и работодателите би трябвало да се радват, че в хората ще остават повече пари. "Второ, когато разходите за комунални услуги на домакинствата се повишават, това директно отнема от разполагаемия доход на най-бедната държава в ЕС. Тоест бизнесът, ако влезе в детайла на БВП, би следвало да е изключително доволен, ако в домакинствата остава по-голям доход , тъй като мултипликатора за бизнеса и съответно за БВП би бил доста по-сериозен, ако остават с един или два процента по-скъпи доставките на газа за индустрията в България, която зависи от природния газ?, коментира Николов.
Като трети аргумент министърът посочи, че "в структурата на енергоемките предприятия, тези, които зависят от природен газ, са значително по-малко от тези, които зависят от електроенергия".
"Четвърто - решението на КЕВР от 1 януари доведе до нуждата от допълнителни компенсации, относно отоплителния сезон и за топлофикационните дружества, което доведе до допълнително преразпределение на над 200 млн. лева в рамките на отоплителния сезон, които можеха да бъдат използвани за други мерки и други цели и така нататък. Много са въпросителните. Вярвам че в новия си състав и КЕВР и „Булгаргаз“ ще могат да намират съответния баланс, така че да спазят обществени интерес“, каза Николов.
По думите му „индустрията няма причина да има каквито и да е притеснения“. Странно, или не, но енергийният министър базира изказването си на анализа на отстраненото ръководство на „Булгаргаз“, че в резултат на водената политика към бизнеса са преразпределени милиони левове. „Първо, защото, както старото ръководство назад във времето заяви, през последните години са преразпределени не знам колко стотин милиона към бизнеса. Това едно и второ, цената на природния газ за индустрията е значително по-ниска от всички съседни държави, което означава - по конкурентоспособност индустрията стои много добре, когато се има предвид този оперативен разход“, заяви Николов.
Както стана ясно от думите на енергийния министър, в основата на предстоящите преговори с „Газпром“ ще бъде именно новият променен модел на ценообразуване и на доставки в сектора. Преди това детайлите ще бъдат изчистени.
Ще бъдат взети предвид променливата (компонента) в цената на природния газ, петролните деривати и начинът на използването на газохранилището в Чирен. Освен това ще бъде отчетена и визията на трети доставчик. „Потенциално преговаряме с трета страна и там също потенциално ще вземем какви са техните визии за дългосрочните ни отношения. Имам предвид трета страна извън БЕХ и „Булгаргаз“ (като трети доставчик)“, уточни министърът.
Пак в този дух и доста двусмислено той обясни, че „промяната във формулата зависи от съгласието или липсата на такова от външен партньор. Това също трябва да се вземе под внимание и доколкото е в наш интерес да се прави една промяна, или не, тя ще бъде направена, или не, с идеята за дългосрочна перспектива, а не на фона на настоящия натиск от текущата криза“.
Междувременно в петък предстои редовната среща на министрите от Консултативния съвет за Южен газов коридор, на която ще присъства и Александър Николов. Посещението на еврокомисаря Кадри Симсон вече бе потвърдено от ЕК. Всички говорят за търсене на възможност за увеличаване на доставките на азерски газ за Европа. Трудна задача. Особено ако се върнем и към посещението през юли миналата година на председателя на Съвета на ЕС Шарл Мишел. Тогава лично държавният глава на Азербайджан Илхам Алиев официално на пресконференция се ангажира с увеличаване на газовите доставки от азерската страна за Европа.
Що се касае до договора за доставка на азерски газ за България министърът на енергетиката призна – добър е.
В отговор на депутатски въпрос, каква е възможността да не получим договореното количество от един милиард кубически метра, Александър Николов заяви, че „Трасетата са налични. Ако има откъде да се доставят, ще има откъде да минат. За цената от 1. 07. 2022 г. не мисля, че можем да получим количества на фиксираната цена, но може да получим допълнителни количества след юли 2022 г. през времето, разпределени като капацитет“, каза той. Всъщност, както става ясно, възможност за вкарване на друг доставчик по договора за азерския газ до посочената дата няма. Оттам нататък обаче такава възможност може и да се отвори под формулата „разнообразяване на доставчиците“. Тя отговаря напълно на европейското законодателство и призиви.
„Факт е, че „Булгаргаз“ има добър дългосрочен договор. Как ще се отрази на бъдещите доставки предстои да видим“, каза той.
Междувременно енергийният министър обърна внимание и на още една необичайна особеност, която се установи от доста дълго време на международните пазари и, която съответно има отношение, и към договора с Азербайджан - обръщането на тенденцията за по-висока цена на газа, а не, както до определен период – на петрола (цената на петрола исторически до настоящата криза винаги е била по-висока от цената на газа).
Неотдавна договорът на "Булгаргаз" с "Газпром" бе променен, като във формулата за ценообразуване бе намалена тежестта на цената на петрола и петролните деривати за сметка на включването като водеща на спот цената на газа на една от най-скъпите от европейските газови борси. Това е основната причина цената на газа у нас да е толкова чувствителна към поскъпването на синьото гориво на борсите. В тази връзка Александър Николов подчерта, че „България трябва да има максимална гъвкавост по отношение на формирането на цената“. Този въпрос бе засегнат и в коментар на отговор на въпрос на депутата Жечо Станков, който изтъкна колко силно понижение на ценовите нива са постигнали предходните управляващи. Коментарът на енергийния министър бе, че ако договорът с „Газпром“ е бил по старата цена, привързана към петрола, поевтиняването би било още по-голямо. В същото време призна по-рано, че при настоящите цени на петрола сега азерския газ не е така евтин. Припомняме, че договорът с руската компания бе променен в резултат на антимонополното дело на ЕК.
От изслушването на енергийния министър стана ясно, че обща визия за компенсациите няма. Така се следва политика на решаването на проблем в момента на неговата поява. Доказателството за това е не само бюджетът на министерството на енергетиката, но и липсата на адекватна реакция по отношение на компенсациите за общините, социалните заведения, болниците, училищата и храмовете. Реално в бюджета такива компенсации не са предвидени и вероятно проблемът ще бъде решаван по друг начин – финансови проверки ще установяват защо общините харчат толкова пари за осветление. Дали ще има и в училищата остава да се разбере. Защото, както каза министърът „Осветлението не е такъв фактор, за какъвто се представя“. Той изтъкна и друг мотив – първо, че трябва обща рамка и второ, ако сега бъдат включени в пакета, може да забавят нотификацията от ЕК.
Електроенергийният сектор няма да остане извън обхвата на промяната. Това ще бъде обаче не толкова заради амбицията за бързо изграждане на сектор от силна алтернативна вятърна и слънчева енергетика. В частност не става въпрос изобщо за сектора на производство, поне не по настоящия модел, а по-скоро промените ще бъдат кадрови и ще се фокусират върху ценообразуването. Заявки за промени в подхода за формиране на цените бяха зададени от кандидатите за нови шефове на КЕВР. Появата на нов модел на ДПИ, както и на друг вид признаване на инвестиционни разходи заслужава внимание.
През последните няколко години европейското законодателство по един или друг начин стана водещо в енергийната политика. В тази връзка новите подходи поставят редица въпроси, но най-добрият израз в настоящата ситуация е "ще поживеем и ще видим".