30 организации настояват за прозрачност и достъп до правосъдие за оценките за въздействие върху околната среда

Икономика / България , Екология
3E news
424
article picture alt description

Източник: НЕК

Зелени закони: Проектът Яденица беше приет като "национален обект", въпреки риск от земетресения и трайно обезводняване на множество реки в Национален парк "Рила". Поради липса на достъп до обжалване на втора инстанция, той бе спрян сред жалби до европейските институции, едва след години разходи в проектиране.

До момента 30 граждански организации се подписаха в подкрепа на по-добрия достъп до правосъдие, когато става дума за оценяване на влиянието на даден инвестиционен проект върху природата. Според становището правителството не би трябвало да може да лишава гражданите от право на обжалване на втора инстанция като приема за "национални обекти"  определени инвестиционни проекти.

Това съобщиха от инициативата "Зелени закони", която внесе в 47 Народно събрание становище в подкрепа на проекта за изменение на Закона за опазването на околната среда (ЗООС), с който се предлага изпълнение на европейски директиви и международни задължения на България за по-качествени оценки за въздействие върху околната среда.

Искането ни за прозрачност на интересите зад инвестиционните проекти и достъп до правосъдие чрез подобряването на екологичната оценка на планове и програми (ЕО) и на Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) е от изключителен интерес за българското общество.

Законовата уредба в тази сфера трябва – макар и със закъснение – да изпълни европейски и международни изисквания. В интерес на българското общество е чрез качествен ЗООС да се постигне целта за запазване на природното богатство като необходим ресурс не просто за устойчиво развитие, но и за оцеляването на човечеството в контекста на климатична криза. В допълнение, изпълнението в ЗООС на основни официално подкрепени от България стандарти за достъп до правосъдие, гражданско участие и достъп до информация за околната среда е необходимо за постигане на тази цел. 

Какво предвижда проекта


Проектът за Закон за изменение и допълнение на ЗООС е мотивиран от няколко несъответствия с европейски директиви. Сред тях е нуждата да се отстранят систематични слабости при провеждането на Екологична оценка на планове и програми (ЕО) и на Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) на публични и частни обекти, за които Европейската комисия е започнала наказателна процедура срещу България под № INFR(2019)2020 с предупреждение за предстоящо насочване на проблема към Съда на Европейския съюз.

Част от промените са мотивирани и с необходимостта от спазване на изисквания за участието на обществеността и достъпа до правосъдие на Директива 85/337/ЕИО и 96/61/ЕО, както и на изискванията на Конвенцията на ИКЕ/ООН за достъпа до информация, участието на обществеността във вземането на решение и достъпа до правосъдие по проблеми на околната среда (Конвенцията от Орхус).
Смятаме, че подобряването на ЕО и ОВОС е от изключителен интерес за българското общество. Законовата уредба в тази сфера не само трябва – макар и със закъснение – да изпълни европейски и международни изисквания. В интерес на българското общество е чрез качествен ЗООС да се постигне целта за запазване на природното богатство като необходим ресурс не просто за устойчиво развитие, но и за оцеляването на човечеството в контекста на климатична криза.
В допълнение, изпълнението в ЗООС на основни официално подкрепени от България стандарти за достъп до правосъдие, гражданско участие и достъп до информация за околната среда е необходимо за постигане на горната цел. Ето защо, с настоящото становище широк кръг граждански организации призоваваме предлаганият ЗИД на ЗООС да бъде приет, със следните уточнения:

Относно обжалване без втора инстанция


От ЗООС е наложително да се отстрани проблематична правна разпоредба, срещу която широк кръг от граждански организации се обявиха още при приемането ѝ през 2017 г. Става въпрос за нуждата от възстановяване на двуинстанционното производство по дела във връзка с ОВОС и ЕО за обекти с национално значение; както и за отмяна на задължителна максимална продължителност (6 месеца) на съдебните процедури по обжалване на решения по ОВОС и съпътстващата ги Оценка за съвместимост (ОС) с целите на “Натура 2000”. Премахването на двуинстанционното производство през 2017 г. означаваше намаляване на възможността за съдебен контрол, както и на възможностите за по-добра оценка на въздействието на инвестиционни предложения върху здравето на хората и защита на околната среда.


Относно статута „национален обект“


Изключението, въведено за обекти с национално значение, традиционно се използва непрозрачно, като такива се определят без критерии. Именно прозрачността и информацията в ОВОС, предоставяна от инвеститорите по проектите, са обект на европейски критики. Наказателна процедура № INFR(2019)2020 изисква страната да „предоставя на обществеността всички елементи от оценката на въздействието“ и „инвеститорите да включат резултатите от други съществуващи оценки в доклада за оценка на
въздействието“.
Липсата на прозрачност води до това за „национални обекти“ да бъдат приемани без ясни критерии проекти с възможни частни интереси, без обществено обсъждане и в противоречие с националния интерес. Със статут на национален обект е процедиран например язовир Яденица, въпреки научни доклади и природозащитни становища, изтъкващи сеизмичния риск. Този „национален обект“ заради жалби до ЕК впоследствие е спрян. Такива европейски жалби и дългогодишно оспорване на невъзможни и опасни
проекти могат да бъдат предотвратени с прозрачен процес на обсъждане и двуинстанционно обжалване на ОВОС на национално ниво.

От 2017 г. насам едновременното въвеждане на едноинстанционно производство в делата по обжалване на ОВОС/ОС, определянето на „национални обекти“ по непрозрачен начин и изискването за приключването на делата в 6-месечен срок от датата на подаване на жалбата на практика означават отказ от правосъдие по въпросите на околната среда и заплаха за живота и здравето на населението.

Логиката на процедурата за ОВОС е за по-мащабните дейности (каквито са обектите с национално значение) задължително да бъде изготвена ОВОС, а дейностите с по-ограничено въздействие върху околната среда – да бъдат подлагани на процедура за преценка на необходимостта от ОВОС. Според сега действащите разпоредби по-мащабните дейности биват контролирани само от една съдебна инстанция, а по-малко мащабните – от две съдебни инстанции. При това единствената съдебна инстанция в някои случаи може да бъде Административният съд, а не Върховният административен съд. Подобен подход е непознат в Европа и в разрез с логиката, която предполага по-сериозен съдебен контрол именно върху по-мащабните дейности. Отварят се възможности за административен произвол и то именно с по-мащабните дейности.

В гражданския процес логиката е, че касационното обжалване е недопустимо за спорове с по-малък имуществен интерес. Предложението за премахване на касационното обжалване за дела по ОВОС за проекти от национално значение (които се предполага да са мащабни и с по-голямо въздействие върху околната среда) е в пълен разрез с логиката на ГПК и с логиката на съдебния контрол изобщо.
Въвеждането на максимална 6-месечна продължителност на делата по обжалване на решения за ОВОС/ОС изглеждаше, че утвърждава принципа на бързина (чл. 11 от АПК). Всъщност предложението деформира принципа на бързина и поставя под въпрос изпълнението на задължението на съда да изясни напълно фактическата страна на спора и да провери законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 от АПК (чл. 168, ал. 1 от АПК). 

Постигане на бързина на производството може да се постигне чрез регламентиране на срокове за процедиране на преписката и насрочване на съдебните заседания. Практиката на административните съдилища показва, че в някои случаи това се извършва без да страда приложението на останалите принципи на процеса.

Идеята за отпадане на двуинстанционното производство некоректно беше мотивирана с факта, че щом в процедурата за ОВОС/ОС е осигурено участието на обществеността, това е оправдание за ограничаване на достъпа до правосъдие. Всъщност правото на участие в процедурата по издаване на екологично разрешително (ОВОС, съответно чл. 6 от Орхуската конвенция) е съвсем различно право от правото на достъп до правосъдие (чл. 9 от Орхуската конвенция). Признаването на правото по чл. 6 не може да бъде основание за отричане на правото по чл. 9 от Орхуската конвенция.

Организациите настояват проектът на ЗИД на ЗООС да бъде утвърден бързо, с оглед както избягване на санкции по наказателни процедури, така и осигуряване на инвестиционен процес в съответствие с природните дадености на България.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща