LNG терминалът при Александруполис ще даде възможност за увеличаване на капацитета на IGB след старт на търговската експлоатация

Енергетика / България
3E news
895
article picture alt description

Проектът за изграждането на офшорно плаващо, складиращо и регазифициращо звено (FSRU) и 28-километров газопровод в Гърция се допълва стратегически с интерконектора IGB и ще спомогне за увеличаване на капацитета му до 5 милиарда м3/год.

Терминалът за втечнен природен газ (LNG) близо до Александруполис - ключов проект за регионалната сигурност на доставките и диверсификацията на природен газ - вече има одобрено окончателно инвестиционно решение. Благодарение на стратегическата синергия между гръцкия проект и газопровода IGB, окончателното решение за реализацията на терминала ще стимулира допълнително пазарния интерес към IGB, създавайки нови възможности за увеличаване на капацитета на газопровода и осигуряване на обратен поток на природния газ в посока България-Гърция.

Проектът, който предвижда плаващо съоръжение за съхранение и регазификация (FSRU) близо до гръцкия град Александруполис, ще се свързва с гръцката газопреносна система чрез 28-километров газопровод. LNG терминалът се разработва от Gastrade, където акционери са гръцкият национален газопреносен оператор DESFA, българският оператор „Булгартрансгаз“, кипърската компания GasLog, фамилията Копелузу и един от акционерите на ICGB – гръцката национална компания DEPA (част от IGI Poseidon с 50% дялове в проектната компания).

Още по темата

Окончателното инвестиционно решение е последната стъпка преди да започне строителството на проекта. LNG терминалът е от голямо значение за търговската дейност на газопровода IGB, тъй като ще създаде значително повече възможности за пренос на газ през интерконектора Гърция-България.

Поради стратегическото местоположение на IGB в близост до LNG терминала, реализацията на двата проекта ще осигури технологични предимства при транспортирането на природен газ до потребителите в България, засилвайки позицията на страната на енергийната карта на региона. Освен това въвеждането в експлоатация  на терминала за втечнен природен газ – предвидено за края на 2023 г., ще даде възможност за запълване на капацитета на интерконектора. Връзката между двата проекта ще създаде условия за транспортирането на по-големи количества природен газ до региона на Югоизточна Европа и възможност за ICGB да увеличи капацитета на интерконектора до 5 милиарда кубически метра годишно, осигурявайки реверсивен поток в посока България-Гърция. Това ще позволи доставки на газ от различни нови източници като САЩ, Катар, Алжир да достигнат до българските потребители на конкурентни цени.

С решение на Министерски съвет на Република България общественият доставчик „Булгаргаз” ЕАД участва в обвързващата фаза на процедурата за пазарен тест за резервиране на капацитет от терминала за втечнен природен газ, като резервира приблизително 500 млн. куб. м/год., но не по-малко от 300 млн. куб. м/год. за период от 3 до 5 години. Компанията се ангажира да сключи договор за доставка на втечнен природен газ за потребителите в България при конкурентни ценови условия именно през интерконектора IGB.

Повишен пазарен интерес към увеличаване на сегашния капацитет на IGB от 3 млрд. куб. м/год. след началото на търговска експлоатация също може да се очаква и ако Трансадриатическият газопровод (TAP) продължи с плановете за разширяването на капацитета си. Понастоящем представители на компанията оператор посочват, че това може да се случи една година по-рано от заложените планове, ако е необходимо, за да се отговори на нарастващото пазарно търсене.

Както IGB, така и LNG терминалът в Александруполис са от решаващо значение за постигането на диверсификация за България, Гърция и Балканите, за засилване на конкуренцията и повишаване сигурността на доставките на газ в региона.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща