КНСБ: Настояваме достигане на БВП и доходите в размер на 60% от средноевропейските нива

Конфедерацията подкрепя целите на изпълнителната власт за ръст на минималната заплата, което да позволява нейният размер да бъде достатъчен за издръжката на един работещ и семейството му.

Икономика / България
3E news
416
article picture alt description

Настояваме да видим визия от изпълнителната власт за възходяща конвергенция и достигане на равнища на БВП и доходите в размер на 60% от средноевропейските нива (паритет на покупателна способност). Настоява за ръст на доходите на работещите в бюджетната сфера с минимум 10%, а на „работещите на терен“ с минимум 15%. Това съобщиха от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) в отворено писмо до вицепремиера, министър на финансите и председател на НСТС Асен Василев във връзка с отвореното писмо отпреди няколко дни на работодателските организации АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ и ССИ.

КНСБ подкрепя всички цели на изпълнителната власт за ръст на минималната заплата по начин, който да позволява нейният размер да бъде достатъчен за издръжката на един работещ и семейството му. Това е наше дългогодишно искане, което мотивираме на всяко тримесечие чрез изследването „Заплата за издръжка“. Припомняме, че едва 30% от наетите по трудово и служебно правоотношение получават заплата, която да е равна или по-висока от размера на „Заплатата за издръжка“.

Това налага провеждането на спешна догонваща политика по доходите. Част от тази политика е и минималната заплата. За нас това са справедливи и достойни искания, които вицепремиерът, министър на финансите и председател на НСТС г-н Асен Василев защити по време на заседанието на НСТС на 27.01.2022 година.

КНСБ напомня, че приходите в бюджета идват основно от данъци, плащани от гражданите. През 2021 г. едва 3,1 млрд. лв. са постъпили в хазната от данък върху печалбата и цели 23 млрд. лв. от облагане на трудови възнаграждения, ДДС и акцизи. Въпреки това, национално представителни работодателски организации продължават да спекулират и твърдят, че българският работник не заслужава дори най-ниската в Европейския съюз минимална работна заплата.

КНСБ: Минималната работна заплата в България трябва да бъде равна на „Заплатата за издръжка“

Според нас минималната работна заплата в България трябва да бъде равна на „Заплатата за издръжка“, която пък отразява необходимите средства на всеки работещ, за да посрещне своята издръжка на живота. Издръжката на живота е свързана с потреблението, а заплатата за издръжка с труда и неговото възмездяване. Следователно, логично е МРЗ да бъде и заплата за издръжка и да осигурява издръжката на живота.

При всяко увеличение на МРЗ работодателските организации твърдят, че ни очаква спад на заетостта, въпреки че данните през последните няколко години напълно опровергават тези опасения. Не само това, мнозинството от емпиричните изследвания по темата отричат съществуването на такава зависимост, дори напротив - нарастването на МРЗ стимулира ръста на заетостта, потреблението и икономическия растеж.

Разликата между най-високата МРЗ в ЕС (Люксембург) и най-ниската такава (България) е 7 пъти

Като добри примери от последните месеци, можем да посочим Словакия, където МРЗ за 2021 г. бе фиксирана на 57% от средната за страната, а в Испания се заложи средносрочна цел от 60% минимална заплата спрямо СРЗ. За сравнение, в България това съотношение е около 42-44% в продължение на 10 години, а в страни като Северна Македония и Сърбия, които не са членки на ЕС, МРЗ е по-висока спрямо България с около 20%. Разликата между най-високата МРЗ в ЕС (Люксембург) и най-ниската такава (България) е 7 пъти.

На този фон производителността на труда на един зает вече е 50,8% от средното европейско ниво, или разлика от едва 1,9 пъти. Всъщност, според данни на МФ от есента на 2021 г., производителността на труда през изминалата година е най-висока спрямо предходните 6 години, а вътрешното потребление продължава да бъде основния двигател на растежа, а не частните инвестиции. Припомняме, че изминалата 2021 г. беше първата, в която работещите на минимална заплата загубиха реална покупателна способност от цяло десетилетие насам. Нещо повече, бизнесът често има “монопсонна” сила на пазара на труда в малките общини и плаща по-ниски заплати от пазарните, тъй като пазарът е отдавна несъвършен.

Евростат: 83% от предприятията в България са декларирали, че не са осигурявали никакво обучение на своите служители

Според изследване на Евростат, в периода 2010 – 2015 г., 83% от предприятията в България са декларирали, че не са осигурявали никакво обучение на своите служители. Най-често посочваната причина е, че са си намерили работна ръка с необходимите умения и не е необходима допълнителна квалификация. Това по никакъв начин не кореспондира с публичните изяви от последните дни. Точно обратното, според изследване на БСК от 2012 г. 80% от българските работодатели са със средно или по-ниско образование, а от проведените анкети става ясно, че изключват вариант, в който работникът им да знае повече от тях. Според изводите от същото изследване бизнесът е готов да приеме на стаж ученици или студенти само ако са си платили за това и знаят два чужди езика, имат отлични компютърни умения и дълъг стаж по специалността.

В заключение, всеизвестно е, че част от бизнеса се опитва да надхитри системата. Една държава е толкова богата, колкото е богат нейният най-беден работещ гражданин. А в България бедните и работещи граждани са много. Минималното възмездяване на работещите в България трябва да осигурява необходимата издръжка за техните семейства, завършват своят позиция от КНСБ.

 

  • Към септември 2021 г. „Заплатата за издръжка“ на един човек, който работи и живее сам, трябва да бъде в размер на 1103 лв. нето или 1421 лв. бруто, а ако домакинството е тричленно (двама работещи и едно дете до 14 г.), Заплатата за издръжка трябва да бъде общо 2558 лв. в брутен размер (1985 лв. нето) или по 1279 лв. бруто за всеки работещ родител (992 лв. нето).

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща