Енергетика в криза: Евентуални санкции срещу Русия ще засегнат тежко икономическия живот у нас

България продължава да получава огромна част от енергоносителите си именно от фирми от Руската федерация. И това няма да се промени в близко бъдеще

Енергетика / Анализи / Интервюта
Георги Велев
457
article picture alt description

Източник: 3eNews, архив

В последните дни светът е отправил поглед към Източна Европа, където две страни се готвят да премерят сили - в полето на трета държава. За съжаление конфликти в Украйна сме виждали и преди, но този път е малко по-различно. Сега се чува „дрънчене на оръжия“, както от Запад, така и от Изток. Това дрънчене плаши, надеждата е засилената дипломатическа активност да успокои ситуацията в Украйна. До директен конфликт едва ли ще се стигне, твърдят експерти по сигурността. Но  политическата несигурност поради крайно изостреното напрежение по оста НАТО – Русия и обсъжданите нови икономически санкции срещу Кремъл, които според представители на администрацията на САЩ ще засегнат повече сектори от руската икономика – банкова система, големи проекти, прекъсване на веригите на доставки на жизнено важни стоки, системи и детайли, включително свързани с енергетиката. Потърпевши ще бъдат и редица държави в Европа – санкциите ще засегнат икономиките на тези от тях, най-вече заради голямата зависимост на Европа от руските енергийни доставки. Това  в особено голяма степен се отнася за България – към момента доставките на основните ресурси за енергетиката и индустрията – природен газ и ядрено гориво, са от Русия.

Още по темата

През 2014 г. Русия анексира Крим, след което САЩ и ЕС наложиха поредица от санкции. От тогава е и страхът на редица фирми да работят по проекти с Русия – не само заради директните загуби от попадането в обсега на санкциите, но и защото в бизнес света е важно не само да печелиш нови партньори, но и да не загубиш досегашните си утвърдени пазари. Един от примерите е налагането на санкции на компаниите, работещи по изграждането на газопровода „Северен поток 2“. Още в началото на проекта Полша и редица западни страни се обявиха против подводния газопровод, но на Германия ѝ е нужен руския газ, за да работи икономиката.

С оглед на събитията в последните десетина години излиза, че яростта на икономическите санкции може много по-тежко да засегне страните в Европа и Русия, отколкото „дрънченето на оръжие“. В наши дни, ако се стигне до ново налагане на рестрикции в отношенията по оста Вашингтон – Брюксел – Москва, то май е ясно, че отново на фронтовата линия ще бъдат икономиките на Източна Европа. Какво се има предвид? Ако бъде наложена тежка забрана за търговия с руски компании, то значителна част от бизнеса в Източна Европа може да пострада. И то ударът да е толкова силен, колкото бе от вълната от коронавирус.

Тежък удар върху доставките на природен газ

При налагане на нови санкции на Русия, България отново ще бъде силно засегната. Страната ни в момента получава около 70% от природния си газ от Газпром. Проблемът не е, че Газпром ще ни спре кранчето за газ –  Кремъл няма сметка да се лиши от тези приходи, а че като страна по санкциите /като член на ЕС и НАТО/ и нашата страна няма да може да купува и да прави банкови трансакции към руския газов концерн. Че това е възможен сценарий показват изразената готовност на за доставки на американски LNG, както и усилията на USA- дипломацията през последния месец да осигури доставки на синьо гориво в Европа от Катар и други големи производители. Въпросът е могат ли новите източници на газ да компенсират спирането на доставките на руски газ и на каква цена – един от факторите за драматичния скок на цените на газа и от там на електроенергията в ЕС е това, че доставките на по-евтиния газ от Русия не моат да покрият нарасналото търсене на съвземащата се след Ковид-кризата европейска икономика.

Въпросът е откъде България може да вземе природен газ в случай на санкции по „Газпром“. Отговорът засега клони към Азербайджан, като страната е единственият за региона ни друг, сигурен доставчик на синьо гориво. Проблемът е, че подписанит договор с Баку покрива само една трета от потребявания у нас природен газ, а и тези количества не постъпват изцяло в стратата ни. За да се осигури трасе за доставки на договорения газ по договора межде Булгаргаз и Азербайджан трябва да бъде завършен газовият интерконектор между Гърция и България. Последно това трябва да се случи до средата на тази година.

В момента е малко вероятно да се случи спиране на газовите доставки към страната ни, подобен удар ще бъде много силен и ще засегне редица икономики, дори и тази на Турция, обясняват енергийни експерти. В момента доставките на природен газ за страната ни се извършват чрез газопровода „Турски поток“. Но ако санкциите на Запада тръгнат към газовите доставки, то страната ни, като част от европейското семейство, ще трябва да се лиши от достъпа до синьо гориво по това направление. А алтернативите вече е ясно какви може да са – внос на LNG гориво от Катар, САЩ или друга далечна дестинация в комбинация с газовите доставки от Азербайджан. Не е ясно доколко обаче би сработила подобна комбинация в енергийната сфера у нас.

Доставките на ядрено гориво

Друг тежък проблем при евентуални нови санкции към Москва може да се окажат доставките на свежо ядрено гориво. До момента Западът не се е осмелявал да посегне към доставките на този вид суровина, която се прави буквално от шепа производители, а флагманът в това отношение по нашите ширини е „Росатом“. Малко вероятно е да се стигне до санкции в доставките на гориво. Все пак „Росатом“ е доставчик на суровина и за атомни централи в САЩ, припомни енергийният експерт Богомил Манчев, който е и председател на Българския атомен форум. По думите му дори при такъв тежък удар, България има запаси от свежо ядрено гориво за около една година. Тоест цикълът на производство в АЕЦ „Козлодуй“ не би трябвало да бъде засегнат поне година напред. Доколко е възможно да се доставя свежо гориво от друг доставчик все още е трудно да се каже. Сега американската компания „Уестингхаус“ извършва проучване дали тя ще може да снабдява страната ни, както вече го прави в някои украински АЕЦ. За реална диверсификация на доставките на ядрено гориво обаче може да се говори след 2025 г., защото тогава изтича сегашния договор за снабдяване със суровината от Русия. Тогава ще бъде изпълнено и това искане на ЕС за диверсификация на източниците.  Остава открит въпроса какво ще се случи с отработеното ядрено гориво, което в момента се извозва и съхранява в Руската федерация.

Страната ни регулярно извозва и отработеното ядрено гориво към завода на ТВЕЛ в Сибир, но руската страна няма да приеме доставки на такива касети от друг производител. Тоест ядреното гориво ще трябва да остане за съхранение в България при едно разваляне на отношенията Запад - Русия. Другият вариант е трета страна да приеме доброволно този високо радиоактивен отпадък на своя територия за десетки години наред. Подобна практика не съществува в Европа засега.

Подобна отговорна задача не е във възможностите на редица страни в Източна Европа, а и малко държави имат изградени хранилища за съхранение на високорадиоактивни отпадъци. България планира един ден да има подобно хранилище, но все още изборът на площадка и технология за съхранение на горивото са в начален стадий.

А доставките на бензин и дизел?

При доставките на нефтопродукти у нас ситуацията би била отчайваща, ако се наложат санкции на руските компании и се забранят договорите с тях. Подобен удар би спрял на практика работата на „Лукойл Нефтохим Бургас“, защото компанията е руска собственост. А доколко е реалистичен вариантът за внос на нефтопродукти до Бургас от арабските страни, Либия или Нигерия в момента граничи по-скоро с научната фантастика. Все пак вносът е възможен от други петролни рафинерии в района – тази на румънския град Констанца, или пък от Гърция. За доставки на петрол от Сърбия едва ли може да се мисли, при условие, че единствената компания, работеща на нашия петролен пазар – „Нис петрол“, работи под марката „Газпром“.

Евентуалните икономически санкции върху Русия ще имат тежък ефект и върху българската икономика. И тук е мястото управляващите да помислят за батальон от мерки в подкрепа на бизнеса. Мерки които да се действащи и навременни, с изградени инфраструктурни проекти. Само така те ще изпълнят и основното си предизборно послание – да работят за хората и бизнеса у нас.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща