Какви сигнали прати на пазарите централната банка на САЩ

Акциите се понижиха в четвъртък, а доходността на краткосрочните държавни облигации на САЩ се покачи до най-високото си ниво от 23 месеца, след което е щатският долар поскъпна спрямо повечето основни валути, след като Федералният резерв на САЩ (Фед) обяви решенията си в сряда вечерта, когато пазарите в САЩ вече бяха затворени. Затова ефектът или дефектът, според някои анализатори, се прояви днес.

Вероятно най-потърпевши ще са пазарите на акции, тъй като повишаването на лихвите означава поскъпване на кредитите, което не е благоприятно за търговията с деривати на фондовите борси.

Какво реши Федералният резерв на САЩ

В комюнике, публикувано след края на двудневното заседание на Фед (25-26 януари), посветено на паричната политика, американската централна банка аргументира своите планове с високата инфлация, която е доста над целевото равнище от 2 процента, и със стабилния пазар на труда в САЩ.

Основният лихвен процент в САЩ се запазва на сегашното си равнище от 0 – 0.25 процента, който беше понижен до това нива през март 2020 г., заради началото на пандемията от новия коронавирус и за да подкрепи тежко засегнатата икономика на САЩ, насърчавайки потреблението.

Фед обяви още, че от февруари ще намали двойно - от 60 на 30 милиарда долара - обема на активите, които изкупува месечно, а програмата ще бъде спряна от март.

Ето и основните послания на централната банка на САЩ към пазарите, обобщени от световните агенции:

- скоро ще настъпи подходящият момент за повишаване на лихвите;

- програмата за закупуване на активи ще приключи в началото на март или месец по-рано от очакваното;

- намаляването на баланса на Фед ще започне след началото на цикъла на повишаване на лихвения процент и самия процес на намаляване ще бъде предвидим;

- ситуацията в икономиката и на пазара на труда се подобри;

- безработицата е намаляла значително;- най-големият проблем остава покачващата се инфлация, която Фед очаква от средата на годината да започне да спада.

Няма нищо изненадващо

в тези послания, като се има предвид, че и двете важни условия за повишаване на лихвите - инфлацията и на пазара на труда – не са изненада.

На последвалата пресконференция председателят на Фед Джером Пауъл предупреди, че инфлацията остава над дългосрочната цел на Фед и проблемите с веригата за доставки могат да бъдат по-сериозни, отколкото се смяташе преди. Той не изключва и повишаване на целевото ниво, което в момента е 2%.

„Това ще бъде година, в която непрекъснато се отдалечаваме от силно стимулиращата парична политика, използвана за справяне с икономическото въздействие на пандемията“, каза Пауъл, добавяйки, че икономиката на САЩ вече не се нуждае от такава масивна подкрепа от Фед.

Новината от Пауъл

според „Ройтерс“, е казаното от него пред репортери след пресконференцията: „Ще се ръководим от данните и това, което ще кажа, е, че ще бъдем водени от входящите данни и променящите се перспективи. Ще се опитаме да комуникираме възможно най-ясно, като се движим стабилно и прозрачно.” Това би означавало, че самият подход на банките ще бъде променен при вземането на решения – прогнозите ще бъдат заменени от анализите на статистическите данни.

„Това, което направиха евтините пари, беше да осигури защита срещу лошите новини“, коментира Джейн Фоли, анализатор в Rabobank, цитиран от „Ройтерс“. „Но тъй като това комфортно одеяло беше премахнато, инвеститорите ще бъдат по-уязвими и подозирам, че това ще създаде по-нестабилна среда за цените на активите.“

„Имаше забележима промяна по отношение на тона на пресконференцията, който беше сменен от гълъбов на ястребов“, каза Дейвид Чао, анализатор за глобалния пазар в Азиатско-тихоокеанския регион в американската инвестиционна компания Invesco, цитиран от „Ройтерс“. Според него, Пауъл не се ангажирал с размера или честотата на повишаването на лихвите, или времето за съкращаване на баланса. „Мисля, че това му дава малко пространство за раздвижване колко бързо и с каква скорост иска да нормализира паричната политика“, уточни Чао, добавяйки, че действията на Фед ще зависят от предстоящите икономически данни.

Как реагираха пазарите

Цените на петрола се понижиха, но останаха около 90 долара за барел, наблюдавани за последно през октомври 2014 г., не толкова заради Пауъл, но поради нарастващото напрежение между Русия и Украйна.

В четвъртък европейския еталон на петрола Brent спадна падна с 0.43% до 89.46 долара за барел, а американският лек суров петрол (WTI) се понижи с 0.4% до 86.98 долара за барел. Представители на САЩ твърдят пред медиите, че водят преговори с големи производители на енергия и компании по света за възможно отклоняване на доставките за Европа, ако Русия нахлуе в Украйна, въпреки че Белият дом заяви, че е изправен пред предизвикателства при намирането на алтернативни източници на енергийни доставки.

Спот цената на златото спадна с 0.3% до 1813 долараза унция, след като достигна 1853.6 долара по-рано през седмицата.

Сред като в началото котировките на акциите на пазарите в Западна Европа се понижиха силно, към обяд ситуацията започна да се нормализира. Към 13:00 часа българско време вече имаше паритет – колкото индекса бяха в червената зона, толкова се намираха и в червената. С най-голям ръст беше испанският IBEX 35 (+0.51%), следван от британския FTSE 100 (+0.36%) и италианския FTSE MIB (+0.22%). На другия полюс – в червената зона с най-голям спад беше германския DAX (-0.59%), следван от общият европейски STOXX 600 (-0.26%) и френския САС 40 (-0.24%).

Акциите на Wall Street паднаха в сряда и се очакваше да отворят отново по-ниско в четвъртък. Това най-вероятно ще се случи, тъй като фючърсите на основните индекса на „Уолстрийт“ към 13:00 българско време, преди началото на търговията в Ню Йорк са с понижения: индустриалният DowJones (-0.08%), технологичният Nasdaq (-0.05%) и широкият S&P 500 (-0.03%), но в един момент два от тях бяха в зелено.