Ключова част от националната газова сигурност ще минава край Стара Загора

Новата ГИС „Стара Загора“, която е част от интерконектора IGB, ще бъде връзката на азерския газ с националната мрежа на „Булгартрансгаз“

Енергетика / Анализи / Интервюта
Георги Велев
657
article picture alt description

Източник: ICGB.

В полето край Стара Загора хората обикновено не са свикнали да виждат инженери и строители, а предимно земеделска техника. Но в последните две години точно експерти с каски обикалят полето, измерват разстояния и изграждат един ключов за България обект. Стратегически за енергийната сигурност на страната и впечатляващо модерен за газовите фирми у нас. Това се случва благодарение на неуморния труд на български и гръцки инженери. Именно те полагат неимоверни усилия да завършат газовата връзка между Гърция и България в момента.

Всъщност изграждането на нова, високотехнологична газоизмервателна станция (ГИС) за осъществяване на връзка към националната газопреносна мрежа не е никак лесно начинание. Десетки специалисти в момента са на терен край Стара Загора, за да завършат връзката между интерконектора Гърция – България и националната мрежа на оператора „Булгартрансгаз“. На място се изграждат системи за очистване на пристигащото синьо гориво, като природният газ ще се подгрява, за да бъде доставен в оптимални параметри към националния газов оператор. Поради по-високото работно налягане на интерконектора се налага да се понижи и налягането – идващият природен газ е с прекалено високо налягане за националната мрежа на „Булгартрансгаз“. Това налага изграждането на редуцираща система, за да може налягането да не превишава 54 бара, обяснява инж. Стефан Пипков, един от експертите в ICGB – проектната компания, която отговаря за реализацията на газопровода. 

ГИС „Стара Загора“ е една от двете газоизмервателни станции, които се изграждат в момента като част от проекта за газова връзка с Гърция. Другата  газоизмервателна станция е „на входа“ на тръбата – край град Комотини на територията на южната ни съседка. Тя е два пъти по-голяма от ГИС „Стара Загора“, защото там се случва връзката с газопреносната мрежа на DESFA и с  газопровода TAP.

Българската станция ще е напълно автоматизирана и всичко ще се следи на монитори от София и Хасково. Това ще се случва с помощта на модерна SCADA система, която ще предава данните в реално време до контролния център в столицата.

Щом бъде завършена, през ГИС „Стара Загора“ ще може да се пренасят по 3 млрд. кубически метра природен газ на година. Приблизително толкова е цялото потребление на синьо гориво в страната ни. В случай на търговски интерес доставките могат да бъдат увеличени до 5 млрд. кубически метра. Всъщност самата ГИС е така проектирана, че след монтиране на допълнително оборудване да е готова да поеме и по-големи количества газ.

В момента се доокомплектоват системите за очистване на газа. Цялото количество природен газ се филтрира и всякакви механични примеси се отстраняват тук, на място. Премахва се целият конденз и примеси на газовия поток, като те се отделят в специален дренажен съд, обяснява инж. Пипков. Накрая, след очистването и подгряването, се намалява и налягането на газа и той е готов за доставка към националната газопреносна система. На площадката вече е и спомагателното оборудване, а в готовност за пускане са и ултразвуковите газови разходомери. Именно те измерват какви количества природен газ ще минават през станцията. Самите разходомери са двойно подсигурени, за да се изключи изцяло възможността за грешка в измерването.

На всеки час пък специална машина – газов хроматограф – ще взима проби за следене на качеството и калоричността на природния газ. Тези проби са важни за клиентите, които очакват калоричен природен газ без странични примеси. Предвидено е и извършване на обследване на газопровода чрез интелигенти бутала, които да следят за състоянието на газопровода. Те ще се използват, за да се следи за износване на метала или да се отстраняват всякакви други проблеми в хода на експлоатация.

Реверсивен поток и газовите отклонения

Само месец е нужен  на инженерите, за да увеличат капацитета на ГИС „Стара Загора“, за да има възможност да се обслужват количества до 5 млрд. кубически метра. Това е възможно при достигане на пълния капацитет на IGB – нещо, което се очаква да се случи при сериозен пазарен интерес и след въвеждане в експлоатация на LNG терминала при Александруполис. За този ъпгрейд на капацитета е нужно да се монтират допълнителни съоръжения, за които е предвидено необходимото пространство, като технологично процесът е предвиден да се случи за до седем дни след доставка на оборудването. Ако се запазят тенденциите за сегашното повишено търсене на природен газ в Европа, вероятно проектната компания ще има възможност да работи за увеличаване на капацитета след въвеждане на тръбата в експлоатация. Към днешна дата всички усилия остават насочени към въвеждане на газопровода в експлоатация през юли тази година.    

ГИС „Стара Загора“ е проектирана да може да пренася гориво и в двете посоки – в случай на нужда чрез система от кранове се „обръща“ посоката на газа и тогава количествата се насочват от България към Гърция. Това е всъщност идеята за реверсивна свързаност, която накара Европа да повярва в ползите от проекта и в крайна сметка да го финансира. Именно чрез подобна свързаност на газовите системи в момента количества природен газ достигат от Западна и Централна Европа чак до Украйна.

Самият интерконектор има редица автоматични защити.  Цялата газова система, включително и крановите възли са така проектирани, че при изменение на налягането или скоростта на природния газ системата автоматично се затваря, обяснява инж. Пипков. По думите му не е нужно човек физически да отива на място, за да спре крановия възел. Например ако на ГИС „Комотини“ има проблем с природния газ, то още първия кранов възел по трасето ще се затвори и ще прекъсне потока на горивото. Така се запазва целостта на системата и се отстранява по-лесно проблемът, ако той е технически. В България по проект са предвидени седем кранови възела, а в Гърция - един. Крановете се разполагат на всеки до 30 км, каквото е техническото изискване. И логично да е така при условие, че по-голямата част от газопровода преминава през българска територия – а именно през областите Кърджали, Хасково и Стара Загора. Всъщност за всяка една от областите има и предвидени газови отклонения, за да може българските региони да бъдат газифицирани при интерес от тяхна страна. В Кърджали местното газоразпределително дружество „Ситигаз“ ще изгради газовото отклонение. По молба на новите собственици на бившето ОЦК в Кърджали – „Хармони“ ЕООД, ще бъде направено и друго отклонение, чрез което комбинатът ще се захранва с газ. Друго подобно газово отклонение ще има край Димитровград, където е добре развита азотно-торовата промишленост.

Контролът ще е от София

Бъдещият газопровод ще бъде отделно функциониращ организъм, който свърза газопреносните системи на Гърция и България и газопровода ТАП. Този организъм си има свой контролен център и той ще се намира в София. Оттам дистанционно ще се управляват всички системи и процеси. Те ще трябва да се следят денонощно. Отделно в Хасково ще има и специализиран екип, който на място ще обхожда цялото трасе на газопровода и ще се намесва, в случай че има нужда от настройване или ремонт на тръбата. В Хасково ще бъдат настанени 20 отлично обучени специалисти. Там ще бъде изграден и резервен център за управление на газопровода (dispatching). При проблем  в София и липса на информация  какво се случва по трасето на интерконектора, то Хасково ще поеме контрола.

А опазването на околната среда?

До момента всички проведени процедури по отношение на опазването на околната среда за проекта IGB са с положителна  екологична оценка. Условията, поставени в тях, са спазени безупречно до момента. Местообитанията предмет на опазване, през които минава газопроводът, са максимално съхранени, като са съблюдавани изискванията и на националното законодателство и това на ЕС, както и много по-строгите екологични изисквания, поставени от Европейската инвестиционна банка. Същият строг подход е прилаган и при изграждането на ГИС „Стара Загора“, която, макар и в полето, няма да създава никаква опасност за хората и природата. И на всички трябва да е ясно, че машинации и злоупотреби с преминаващите газови тръби не може да има. Всичко ще се следи и записва с модерна охранителна система, която осигурява 24-часов контрол на обекта.

А по отношение на екологията – самата станция на практика няма да отделя никакви вредни вещества в почвата – всичко, което се използва в съоръженията, си остава на територията на площадката. Водата за подгряване също ще бъде в затворена система и няма да има досег с външния свят. Всъщност водата ще се саморециклира и ще се използва наново за максимално ефективен разход на ресурсите.

Сертифицирането на компанията

От целия разговор с инженерите вече става ясно, че изграждането на един газопровод е нелека задача. Особено в случай като този на ICGB, когато редица институции и фирми разчитат на безупречната им работа.

За да заработи на наша територия интерконекторът обаче, трябва да се премине и през етап на сертифициране на газовата компания като независим преносен оператор. Тази процедура се извършва съвместно от националните регулаторни органи на Гърция и България след разглеждане на подадената документация от страна на ICGB. Като независим преносен оператор, ICGB трябва да гарантира, че не прилага неконкурентно поведение и спазва определени корпоративни правила и процедури, включително чрез двустепенна система за управление на дружеството. Решението за сертифициране подлежи на одобрение и от Европейската комисия.

Сертифицирането като независим преносен оператор означава и въвеждане на нова, двустепенна система на управление на дружеството. Въвеждането на нов модел на управление се решава  от Общото събрание на акционерите на ICGB - БЕХ и IGI Poseidon, включително от Министерство на енергетиката от българска страна.

Така за сертифициране като независим преносен оператор ICGB следва да подаде заявление до националните енергийни регулатори на Гърция и България - РАЕ и КЕВР. Самите енергийни регулатори имат срок до 4 месеца за произнасяне по исканото сертифициране. Решението им се обявява пред Европейската комисия, която има до два месеца да го одобри. Общият максимален срок на цялата процедура е 6 месеца, но при наличие на воля от страна на регулаторите и ЕК и предвид международното значение на проекта IGB, заявлението може да бъде разгледано и в по-кратки от максималните срокове.

Цялата процедура по сертифициране на проекта ще се наблюдава под лупа и от Европейската комисия. В Брюксел многократно са обявявали, че това е проект от общ европейски интерес, което го прави топ приоритет за голяма част от Югоизточна Европа. А докато документално се дава зелена светлина за проекта, на полето край Стара Загора група инженери ще прави 72-часови проби и пускови дейности, за да са сигурни, че всичко е в нормите и че работата е свършена качествено.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща