Без изненади, по-спокойни, но с цени над 200 евро за MWh, европейските електроенергийни борси остават под натиска на зимата

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
466
article picture alt description

източник: Energylive

Без изненади и шокиращи цени. По-спокойни, но със стойности, оставащи над 200 евро за MWh. Така изглеждаха европейските електроенергийни борси в сегмента "ден напред" през третата седмица на 2022 г.  Производството, а съответно и търсенето остана като цяло по-високо. По-слабото производство на вятърната енергия в комбинация с цените на газа и CO2 запази не така ниските ценовите нива в сегмента „ден напред“. Все пак стойностите на електроенергията, газа и CO2 останаха по-ниски спрямо първата седмица на годината. Петролът сорт Brent се покачи до стойности, невиждани от 2014 г.

Производство на електроенергия, вятър и слънце

Производството на електроенергия в страните от Европа през предходната седмица достига до обем от 57 174.5 GWh. От тях на ядрената енергетика се пада дял от 25.5 % , на фосилните горива – 42.1 %, а на ВЕИ – 32.4 %.

В частност и в сравнение с предходната седмица няма особена разлика в производството на вятърните и соларни мощности. Разбира се, данните за вятъра на сушата са малко по-добри – 15.5%.
Дела на газа също остава без съществена промяна – 21.3 %.

Цените

Стартът на третата седмица на януари започна с цени, вариращи в доста широк диапазон от 97.28 евро за MWh в Полша и 129.31 евро за MWh в Германия до 184.39 евро за MWh в Австрия и 244.67 евро за MWh на Иберийския пазар (Испания и Португалия), сочи статистиката на energylive.cloud.

Цените не спряха да се покачват и с ден за доставка 18 януари и на повечето от европейските електроенергийни борси надхвърлиха нивото от 230 евро за MWh. В търсенето на по-справедливи ниво на 4 от електроенергийните борси бе отчетен спад – до 244.83 евро за MWh (спад с 6.2%) във Франция, 235.11 евро за MWh в Гърция (понижение с 2.3%), 222.73 евро за MWh на Иберийския пазар (спад с 9.0%) и 241.81 евро за MWh в Швейцария (спад с 4.2 %). За отбелязване е, че цената, постигната на електроенергийните борси в България (БНЕБ IBEX) и Румъния (OPCOM) остана под 200 евро за MWh.

Разбира се, в средата на седмицата, с ден за доставка 19 януари ситуацията на трите европейски електроенергийни борси в региона – IBEX, OPCOM и HENEX се промени. Студеното време доведе до повишение на ценовите нива – с 3.9 % до 244.37 евро за MWh в Гърция и 7.9 % на електроенергийните борси в Румъния (215.30)и България – до 215.31 евро за MWh.

На останалите европейски електроенергийни борси цените се обърнаха в посока към понижение, но при запазване на значителна разлика – от 130.20 евро за MWh (спад с 27.2 %) в Полша и 180.53 евро за MWh (спад с 19.2 %)в Нидерландия до 227.17 евро за MWh (понижение с 4.3 %) в Унгария и 236.03 евро за MWh (спад с 3.6 %) във Франция.

С ден за доставка 20 януари цените на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ продължиха да се понижават, което напомни надеждата за по-поносими нива. Така цената, постигната на БНЕБ и на румънската електроенергийна борса спадна с цели 10.6 % до 192.53 евро за MWh. Ценови нива от над 200 евро за MWh се запазиха на 7 от енергийните борси.

Слаба разнопосочна търговия и цени в много широк диапазон бяха наблюдавани и в последния работен ден от изминалата седмица - от 108.37 евро за MWh в Полша до 227.24 евро за MWh в Гърция. През почивните дни цените останаха по-ниски.

Европейските електроенергийни борси, без Полша, стартират новата седмица с цени от над 230 евро за MWh, което от една страна се дължи на студеното време. От друга – на неясните сигнали от Европа и не на последно място геополитическото напрежение.

Петрол, газ, СО2

Петролът сорт Brent през изминалата седмица запази възходящата си тенденция. В сряда и четвъртък нивото от 89 долара за барел остана да витае като граница, която предстои скоро да бъде прехвърлена. Независимо, че търговията завърши при ниво в близост до границата от 88 долара за барел. За сравнение преди три седмици цената на Brent бе на ниво от 80.7 долара за барел. По начало петролният пазар е изключително чувствителен към раздвижването на геополитическото пространство, а миналата седмица даде достатъчно поводи за скок на цената на черното злато. Анализаторите от Morgan Stanley Goldman Sachs повишиха прогнозата си за цената на Brent през третото тримесечие на тази година до 100 долара за барел. Опасенията за предложенията заради геополитическото напрежение остават основната движеща сила, изтиквайки очакванията от срещата ОПЕК+.

Що се отнася до цените на природния газ, при тях бе наблюдавана доста окуражителната тенденция на спад почти през цялата работна седмица. Ценовите нива на февруарските фючърси на най-търгувания газов хъб TTF успяха достатъчно дълго да запазят ниските нива – успяха да спаднат до 73 евро за MWh, но се върнаха към нивото от 79.95 евро за MWh в края на търговията в петък, 28 януари. Все пак остават наполовина под цената от 180 евро за MWh отчетена на 21 декември миналата година и доста под нивото от 88.76 евро за MWh преди три седмици. Геополитическото напрежение и опасността от спиране на газовите доставки и тук остават водещи. Цените на газовия пазар ще следват до голяма степен политическите решения.

На този фон цената за правата на емисиите по индекса ICE EUA остана в границите на 80 -82 евро за тон, сякаш опитвайки се да намали тежестта от покачването на газа и петрола. Изоставането на целта за скок до 85 евро за тон, наблюдавана преди три седмици сякаш може и да се запази на фона на твърдото решение за продължаване на енергийния преход.

Тенденции

Напоследък, широката граница на ценовите нива, демонстрирана от постигнатите цени на електроенергийните борси в Полша и Франция демонстрира пътят, който енергетиката на Европа, а в частност и икономиката ще трябва да изминат за постигане на целите на енергийния преход. Разбира се, това задава много въпроси. Европа е изправена пред решението дали да включи с делегиран акт природния газ и ядрената енергетика в таксономията на Европейския съюз. Срещу решението за газа се обявиха еколозите. Редица държави като Германия и Австрия заплашиха да дадат ЕК на Европейския съд, ако включат ядрената енергетика в таксономията.

Така разделението между Германия, която подкрепя газа като преходно гориво и Франция, която е с огромни амбиции в атомната енергетика остава. В момента обаче именно Франция е начело на председателството на Европа, а управляващата германска коалиция трябва първо да реши въпроса със „Северен поток 2“.

Всичко това се случва в момент, в който Европа е жертва на геополитическа криза между Русия и САЩ, в която нейният глас не се чува.

От своя страна председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен е категорична – Европа продължава с ускорен енергиен преход. Така след отминаването на натиска на зимата, а и на геополитическото напрежение именно „зелената сделка“ ще продължи да е водеща. Играчите на европейските електроенергийни борси ще трябва да намерят консенсус и да смекчат натиска, на който ще продължат да бъдат подлагани, но от фактори, изместващи се в друго поле на влияние.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща