Водородът и геополитиката
Бързият ръст на световната водородна икономика може да доведе до значителни геоикономически и геополитически напредък. Това ще създаде нови взаимозависимости в света. В зависимост от намаляването на традиционната търговия с нефт и газ ще възникват нови центрове за геополитическо влияние, базирани на производството и използването на водорода. Това заявяват в доклада „Geopolitics of the Energy Transformation: The Hydrogen Factor“ си експертите от Международната агенция за възобновяеми източници на енергия (IRENA).
IRENA прогнозира, че през 2050 г. водородът ще покрива до 12 % от световното енергийно потребление.
В докладът са публикувани и графики, показващи различните прогнози за дела на водорода в крайното потребление на енергия в света през 2050 г.
Развитието на водородната икономика очевидно се базира на революция в областта на възобновяемите източници на енергия, при това зеленият водород постепенно променя правилата на играта по отношение на постигането на неутралност на климата, без да компрометира индустриалния растеж и социалното развитие. Но водородът е новият петрол. И преходът не е подмяна на горивото, а преход към нова система, свързана с радикални политически, технически, екологични и икономически промени, заявява Франческо Ла Камера, генерален директор на IRENA.
„Именно зеленият водород ще изкара на пазара много нови участници, диверсифицирайки маршрутите на доставки, прехвърляйки властта от малцината към многото. При международно сътрудничество пазарът на водород може да стане по-демократичен и приобщаващ, предлагайки възможности както за развитите, така и за развиващите се страни“.
Според оценката на IRENA, през 2050 г. над 30 % от водорода ще преминава през националните граници. Това е много повече от дела на природния газ, който сега се експортира.
Държави, които по-рано не са продавали енергоносители ще влязат в двустранни енергийни отношения около водорода. При появата на все повече и повече играчи, които се появяват на световната сцена, търговията с водород е малко вероятно да създаде възможности за политически натиск, за разлика от настоящото геополитическо влияние на петрола и газа.
Трансгарничната търговия с водород трябва да се увеличи значително и към днешна дата над 30 държави и региони планират активна търговска дейност. Някои страни, които смятат да внасят водород вече развиват специална водородна дипломация. Сред тях например са Япония и Германия. Износителите на изкопаеми горива все по-често разглеждат чистия водород като привлекателен начин за диверсификация на икономиките си. Това например са Австралия, Оман, Русия, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Те обаче се нуждаят от по-широки стратегии, тъй като водородът не компенсира загубата на приходи от петрол и газ.
Техническият потенциал за производството на водород значително надхвърля предполагаемото световно търсене. Страните, които в най-голяма степен ще са в състояние да произвеждат евтина възобновяема енергия ще са и в най-добро положение за производството на конкурентоспособен зелен водород. Въпреки че такива страни като Чили, Мароко, Намибия днес са нето вносители на енергия, те може да станат експортьори на зелен водород.
Потенциалът на такива региони като Африка, Америка, Близкият Изток и Океания може да ограничи рискът от концентрация на износа, но много страни ще имат нужда от трансфер на технологии, инфраструктура и мащабни инвестиции.
В бъдещото развитие на водородната икономика, 2020-те години се разглеждат като етап на голяма надпревара за технологично лидерство, в което производителите на оборудване могат да „завземат“ значителна част от стойността на новия пазар.
Що се касае за потреблението на водород, то сериозният ръст се очаква едва в средата на 2030-те години. През този период зеленият водород вече ще се конкурира по стойност с водорода от изкопаемите горива по целия свят. Това може да се случи по-рано в такива страни като Китай, Бразилия и Индия.
Страните с голям потенциал на възобновяеми енергийни източници може да се превърнат в платформа за „зелена“ индустриализация, използвайки потенциала си за привличане на енергоемките индустрии.
Зеленият водород може да подобри енергийната независимост, сигурността и устойчивостта чрез намаляване на зависимостта от внос и волативността на цените, както и до увеличаване на гъвкавостта на енергийните системи, смятат експертите от IRENA.
Въпреки това недостигът на суровини, необходими за технологиите за водород и за възобновяеми източници на енергия и колебанията на цените може да повлияят на веригите за доставки на водород и да се отразят негативно върху икономиката на проектите.
Формирането на правила и стандарти в областта на водорода може да доведе до геополитическа конкуренция или до отвори нова ера на засилено международно сътрудничество.
Подпомагането на развиващите се страни по-точно в частта внедряване на зелени водородни технологии и развитие на водородна индустрия ще предотврати разширяването на глобалната разлика в темповете и дълбочината на декарбонизация. Ще насърчи справедливостта и приобщаването, местните вериги за създаване на стойност, зелените индустрии и работните места в страни, богати на възобновяеми източници енергия, заявяват още от IRENA.