Бюджетът на ЕС предлага вратичка за дълга, а целта е да се ускори борбата с изменението на климата

Ключовият финансов проект на ЕС за 1,2 трилиона евро – известен като дългосрочен бюджет – се очертава като възможно заобиколно решение за това как да се финансира скъпата борба срещу изменението на климата, въпреки че този бюджет върви с тежкия дълг от пандемията. Служители на Европейската комисия и финансови експерти обсъждат идеята в Брюксел при закрити врати. Това твърди европейското издание Politico, цитирайки свои източници от преговорите. Този тласък продължава, въпреки че пестеливите страни като Австрия, Германия, Финландия и Холандия вече изразиха скептицизъм по отношение на концепцията.

Заместник-министрите на финансите обсъдиха миналия вторник идеята за използване на следващия седемгодишен бюджет на ЕС, който продължава до 2027 г., за да помогне на Европа да намали използването на изкопаеми горива.  Тази среща беше подготовка преди месечната среща на шефовете им в Брюксел следващата седмица.

Предизвикателството е да се намалят емисиите на парникови газове в блока с 55 процента в сравнение с нивата им от 1990 г. до края на десетилетието – това е хекулесово усилие, което ще струва около 520 милиарда евро годишно - трудно искане за задлъжнял континент, който се възстановява от най-тежката рецесия след Втората световна война.

Ако не бъде запушена тази зелена дупка, Европа няма да постигне собствените си зелени цели и ще рискува да навреди на нейното доверие като глобална сила в действията в областта на климата. Бюджетът на ЕС може да бъде решението за избягване на тази дилема, според ръководителя на Международния валутен фонд.

„Това, което препоръчваме, е зелен инвестиционен фонд на ниво ЕС, който би позволил най-ефективно разгръщане на ресурси, както по отношение на намаляване на емисиите, така и по отношение на задоволяването на вътрешните нужди от инвестиции“, сподели Кристалина Георгиева през миналия месец след среща. с финансовите министри от еврозоната.

Въпреки че бюджетът на ЕС е сред редицата разнообразни и налични политически варианти, официални лица посочват подкрепата на МВФ като добра причина да я обмислят – особено като се има предвид, че идеята също спечели подкрепата на фискалния надзорен орган на блока.

Тази силна подкрепа доведе до издигане на дебата до най-високите служби на финансите на ЕС и се очаква да стигне до масата за преговори на финансовите министри на ЕС, когато те се съберат следващия месец в Париж за неформални разговори. След това лидерите на ЕС ще използват срещата си през март, за да обмислят своите възможности.

Внимание към зелените инвестиции

Тъй като частните компании няма да могат да финансират зелената революция сами, публичните хазни на страните ще трябва да помогнат за запълване на липсващите средства. Предизвикателството е, че те трябва да се справят с дългово бреме, което съответства на около 90 процента от икономическото производство. По-лошо е положението за южните страни, като Гърция, Италия и Испания, където дълговете нараснаха до над 120 процента от БВП.

При нормални обстоятелства правителствата трябва да ограничат бюджетните си дефицити до 3 процента от БВП и да се опитат да ограничат дълга си до 60 процента в рамките на фискалната рамка на ЕС, наречена Пакт за стабилност и растеж, или ПСР. Тези правила са в сила от март 2020 г., за да гарантират, че правителствата могат да се борят с пандемията без страх от наказание от Брюксел и да приемат програми за стимулиране, които повишиха нивата на дълга до неудобно високи нива.

Тези два прага ще бъдат въведени отново от началото на следващата година, оставяйки много съкровищници на ЕС с усещането за двойна опасност в лицето на климатична катастрофа.

Засега фондът за възстановяване от 800 млрд. евро на блока даде на политиците пространство за дишане, тъй като правителствата могат да разчитат на пари от ЕС от Брюксел за финансиране на проекти, свързани с климата, през следващите четири години. Но въпросът е какво се случва, когато парите свършат.

Златното правило губи блясъка си

Бюджетът на ЕС би могъл да неутрализира тази заплаха, като предостави капитал, от който могат да поискат пари, като представи планове за разходи с конкретни цели. А тези цели Брюксел може да контролира. „Това е толкова очевиден кандидат“, каза един от служителите на ЕС при условие за анонимност, тъй като не са взети никакви решения. "Въглеродният диоксид не се интересува от границите."

Може да бъде и атрактивна алтернатива на друг подход – предложен от някои мозъчни тръстове – който ще въведе „златно правило“, което пропуска зелените инвестиции от горната граница на дефицита на ПСР. Тази идея обаче не се възприема добре като цяло, защото може да насърчи зеления greenwashing – създаване на фиктивни зелени инвестиции, които не само не са полезни, но и дори може да вредят на околната среда.

„Всичко магически става зелено“, каза Марко Бути, който оглавява кабинета на комисаря по икономиката Паоло Джентилони, по време на онлайн дебат за дефицита. По-добре е да се създаде централен зелен фонд на ЕС, който да придружава разводнената версия на златното правило, каза италианецът. Това би позволило повече зелени инвестиции, като същевременно успокои желанието на пестеливите страни да проверяват държавните разходи. „Можете да бъдете по-строги… при условие, че имате централен фискален капацитет“, каза Бути.