Депутатите от мнозинството отхвърлиха предложението за компенсаторен механизъм за цените на електроенергията за бизнеса
С 83 гласа „против“ и 31 „въздържал се“ депутатите от Народното събрание отхвърлиха предложението на колегите си от ГЕРБ Делян Добрев, Жечо Станков и Теменужка Петкова за въвеждане на компенсаторен механизъм за бизнеса. Предложението получи подкрепата само на 83 от депутатите.
Предложението предвиждаше министъра на енергетиката и министъра на финансите да изготвят компенсаторен механизъм за компенсиране на небитовите крайни клиенти с размер до 75 % от разликата между прогнозната пазарна цена, определена в решението на КЕВР от 1 юли миналата година и средно месечната цена на „пазар ден напред“ на платформата на БНЕБ. „Стойността на компонентата “енергия“, заплащана от небитовите крайни клиенти не може да е по-ниска от определената прогнозна пазарна цена в решението на енергийния регулатор“, се казва във внесения още на 21 декември миналата година документ, но отхвърлен по-рано за обсъждане в пленарна зала.
Предложението предвиждаше също така компенсаторния механизъм да влезе в сила от 1 декември 2021 г.
В мотивите на вносителите се посочва, че за периода от 1.12 до 21.12 миналата година средната цена на електроенергията на пазар „ден напред“ на БНЕБ е 453,11 лв. за MWh. Тази цена е 280 % по-висока от прогнозираната от КЕВР цена за периода. За сравнение, за месец октомври средната цена е 368,61 лв. за MWh, а за месец ноември е 408,18 лв. за MWh. В определени часове през месец екември цената на електроенергията достига почти 1000 лева, което е 8,4 пъти (840%) над прогнозираната от регулатора цена в решението от юли миналата година.
Цените на енергията за първите месеци на 2022 г. се очаква да продължат да растат. Към днешна дата, според European energy exchange (EEX) цената за януари се очаква да е 387 евро (739,30 лв. за MWh).
Очакваната цена за цялото първо тримесечие е 368 евро (719,75 лв.за MWh). Тези цени на електроенергията несъмнено ще доведат до фалити на фирми, масови съкращения, ръст на безработицата, на крайните продукти, намаляване на покупателната способност, риск от спад на БВП, намалени данъци от приходите от данъци и осигуровки, се посочва в мотивите на вносителите.
В предложението си вносителите изреждат и източниците на финансиране – от подобреното бюджетно салдо в размер на 5 млрд. лева като се уточнява, че немалка част от тези приходи са от ДДС върху електроенергията. Също така и от излишъка от ФСЕС в резултат на нарасналия размер на квотите и по-високите вноски от 5 % върху оборота на производителите на електроенергия и преносните оператори, както и от свръхпечалбите на производителите на електрическа енергия АЕЦ „Козлодуй“, НЕК и други.
Себестойността на 1 МВтч електроенергия, произведен от АЕЦ „Козлодуй“ е 55,01 лв. , а от ВЕЦ на НЕК – 83,43 лв. При цена на електроенергията от 793,30 за януари, само за този месец ще се генерират свръхпечалби в размер на над 1 млрд. лв. комулативната свръхпечалба на дружествата за периода на компенсации ще е 2,9 млрд. лв., се казва още във внесеното предложения.
По време на дебата никой от вносителите - Делян Добрев, Жечо Станков и Теменужка Петкова, както и останалите депутати от ГЕРБ, включително и Рамадан Аталай и Станислав Атанасов от ДПС и Цончо Ганев от „Възраждане“ не получи подкрепа от страна на управляващите коалиционни партии.
Любомир Каримански от „Има такъв народ“ предложи настоящото предложение да бъде отложено за 14 януари и да бъдат привикани министрите на енергетиката и финансите, които да обяснят механизма за компенсиране, който правителството предлага.
Владимир Табутов от управляващата партия „Продължаваме промяната“ заяви пък, че компенсации за бизнеса ще има като „нашето предложение е в унисон до 75 %, но с таван до 250 лв. за MWh“ и се мотивира с това, че в момента такова предложение се дискутира в Министерски съвет.
Предупреждението на Жечо Станков, че месец януари няма как да бъде анализиран, тъй като обикновено първата седмица е почивна, а и цена от 400 лв. за MWh в никакъв случай не е ниска, а предупреждението за нов ръст през февруари не стресна управляващите коалиционни партии.
Депутатите от опозицията не успяха да убедят управляващите и с представените сметки, нараснали в пъти и за общините и за болниците и училищата. Не бяха убедени и от направеното предложение от страна на депутата от ДПС Рамадан Аталай и подкрепено от Делян Добрев от ГЕРБ, ако искат да се допишат като вносители на посоченото по-горе предложение за компенсаторен механизъм.
„Ние като Народно събрание трябва да направим това, което правителството не прави“, напомни по време на дебата Рамадан Аталай, който даде пример с вече затворени бизнеси и постави въпрос дали някой е наясно как се отваря отново един вече затворен бизнес. Той припомни и съществуващия мораториум и предложи също да бъде премахнат, защото докато го има, няма как да се изплатят и компенсациите за газа. „Нашето предложение е да се премахне и мораториума, да приемем данъчните закони, да се приключи със закон за енергийната бедност, а онези в Бояна да излязат от джакузитата и да си платят сметките“, напомни той. По думите му, ако трябва в парламента да дойдат и министрите на финансите и енергетиката, но да се гласува компенсацията за бизнеса и да се прекрати мораториума.
„Темата е много сериозна, не е за претупване. Важна е“, отправи апел депутатът от ДПС.
Това обаче не убеди управляващата коалиция. Депутатите от четирите коалиционни сили не бяха убедени и от думите на Делян Добрев, че от ГЕРБ само внасят предложение, което всъщност е на работодателските организации и е още от 21 декември 2021 година. „Съгласни сме да допишете над нашите каквито и да е имена, защото това е решение, което е от полза за бизнеса“, каза Добрев.
Той получи отпор от Владимир Табутов, който увери, че финансовия министър е в контакт с бизнеса и „ще се намери решение“.
Гласувалите „против“ компенсаторния механизъм не успяха да бъдат убедени и от Алесандър Ненков, който констатира „оглушителното мълчание“ на коалиционните партии и ги призова „да счупят мълчанието“, или да предложат алтернатива. Отговорът бе единствено, че компенсации ще има.
Всъщност както е известно, разликата между компенсаторния механизъм, предлаган от ГЕРБ и от настоящото правителство е не само по отношение на предложения таван от 30 %, който, както се разбра ще отпадне.
Основната разлика е в базовата цена, от която се тръгва. Предложението на ГЕРБ, т.е. на работодателите е за базова цена да бъде взета тази от решението на КЕВР от 1 юли 2021 г. , която е за 119 лв. за МВтч, докато обсъжданото от кабинета предложение е базата да е 185.79 лв. за МВтч.
Както коментира по време на дебата в пленарна зала Жечо Станков, разликата в тези 50 лева са фатални особено за малкия бизнес, защото за година това означава 6000 лв. – сума, която е от съществено значение.
По-рано вчера енергийния министър Александър Николов коментира също пред журналисти разглеждания механизъм за компенсации за цената на електроенергията. „Що се отнася до дискутираните промени в структурата на компенсациите за електрическа енергия, както знаете в началото предложението ни беше за структуриране с таван от 30 % от ръста на цената от 75 % след база от 185.79 лв. за МВтч. Това предложение включваше анализа, който беше правен от края на годината с бизнеса, който показваше евентуално екстремални цени от 750 лева. Към момента тази цени на се факт, пазара е в по-ниски стойности, което ни позволява да сме по-гъвкави относно споменатия таван. Текущо може да си позволим да влезем в договорените рамки, въпреки че ще надхвърлим компенсациите за бизнеса и за бита за отоплителния сезон включително и тези от служебното правителство от над 2 млрд. лв. Таванът, който ще предложим по чиста сума ще бъде от 250 лева на МВтч, тоест не повече то 250 лева на МВтч. Грубо това съответства на първоначалния разчет, който е от 30 % от 750 лв. но към момента това няма да се постигне съответно“, каза вчера министъра.
Обещанието е предложението да бъде обсъдено на заседание на правителството, да бъде взето съответното решение, а след това ще се чака нотификация от Европейската комисия.
Както се оказва бизнесът ще продължи да чака.