Борислав Сандов: Ще бъдем осъдени от ЕК и за липсата на пречиствателни станции за населени места до 10 000 жители

Ще бъдем осъдени от ЕК и за липсата на пречиствателни станции за населени места до 10 000 жители, коментира министърът на околната среда и водите Борислав Сандов в отговор на въпрос на народния представител от БСП Крум Зарков при представянето на наказателните процедури за България по време на Парламентарен контрол в Народното събрание. Според него България няма да бъде в състояние да се справи и да изгради всички пречиствателни станции за населени места до 10 000 жители заради липсата на подготвеност на проекти в голяма част от общините.

Тази наказателна процедура заедно с още пет е последният етап на досъдебната фаза преди сезирането на Съда на ЕС. 

През декември миналата година служебното правителство коментира, че предоставя регулярно информация на ЕК. Посоченият срок, в който България ще бъде в състояние да изпълни ангажиментите си е до края на 2029 година, което най-вероятно ще доведе до поредна санкция за страната вероятно след санкцията за фините прахови частици. Отчетено е обстоятелството, че за изпълнение на ангажиментите на страната са необходими значителни финансови средства и финансирането за следващия програмен период отново ще се осигурява основно от Оперативна програма „Околна среда“, както и в рамките на проекта на Национален план за възстановяване и устойчивост, бяха коментирали още през декември от МОСВ.

Към 29 ноември срещу България са отворени 16 процедури за нарушения в областта на околната среда. Не всички от тях са свързани със заплащане на санкции.

Четири процедури са на етап официално уведомително писмо - това е първият етап на досъдебната фаза на процедурите за нарушения.

-          Генетично модифицирани организми – от МОСВ са предприети действия за привеждане на националното законодателството в съответствие с европейското. Нарушението ще бъде отстранено с приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за Генетично модифицираните организми. Проектът на ЗИД на ЗГМО е одобрен от Министерския съвет с Решение №773 от 08.11.2021 г. и се очаква свикването на 47-ото НС, за да бъде внесен.

-          За изпълнение на задълженията по Регламента за инвазивните чужди видове от МОСВ е разработен проект по програма Лайф с партньор БАН, който ще бъде подаден в определения от ЕК срок за кандидатстване.

-          Депониране и обезвреждане на отпадъци за 52 регионални депа – възложена е проверка за установения модел на третиране преди депониране на смесените битови отпадъци.

-          Качество на атмосферния въздух – представена е информация на ЕК относно възможностите, предвидени в националното законодателство, представителите на обществеността да обжалват/оспорват по съдебен ред становища/решения по екологична оценка.

Шест процедури са на етап мотивирано становище - това е последният етап на досъдебната фаза преди сезирането на Съда на ЕС. Останалите пет процедури освен тази за изграждане на пречиствателни станции за отпадни води за населени места до 10 000 екв. жители са:

-  – по тази процедура МОСВ предоставя регулярно информация на ЕК. Посоченият срок, в който България ще бъде в състояние да изпълни ангажиментите си, е до края на 2029 г. Отчетено е обстоятелството, че за изпълнение на ангажиментите на страната са необходими значителни финансови средства и финансирането за следващия програмен период отново ще се осигурява основно от Оперативна програма „Околна среда“, както и в рамките на проекта на Национален план за възстановяване и устойчивост.

 - произнасяне по планове и проекти в зони от “Натура 2000“ – според Европейската комисия е налице системен и структурен проблем както на регионално, така и на национално ниво, тъй като българските органи не извършват преценка за т.нар. кумулативен ефект. Това напрактика означава, че при планове и проекти, които не са свързани непосредствено с управлението на „Натура 2000“, но поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително въздействие, при оценката за съвместимост не се изследва евентуалното им неблагоприятно въздействие върху зоните от „Натура“ в тяхната цялост.

Служебното правителство предприе действия по разработване на промени в Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, които преминаха обществено обсъждане през есента на тази година. Приемането на необходимите изменения в Наредбата е включено в дневния ред на заседанието на служебното правителство  на 1 декември т.г.

- емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) – нарушението ще бъде отстранено с приемане на Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за опазване на околната среда (ЗООС), с който ще бъдат окончателно транспонирани разпоредбите на Директивата. Проектът на ЗИД на ЗООС е одобрен от МС с Решение №773 от 08.11.2021 г. и се очаква свикването на 47-ото НС, за да бъде внесен.

- ОВОС – нарушението ще бъде отстранено с приемане на Закон за изменение и допълнение на ЗООС, с който ще бъдат окончателно транспонирани разпоредбите на Директивата. Проектът на ЗИД на ЗООС е одобрен от МС с Решение №773 от 08.11.2021 г. и се очаква свикването на 47-ото НС, за да бъде внесен.

- СЕВЕЗО – нарушението ще бъде отстранено с приемане на Закон за изменение и допълнение на ЗООС и на Постановление на МС (ПМС) за изменение и допълнение на Наредбата за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях. Проектът на ЗИД на ЗООС е одобрен от МС с Решение №773 от 08.11.2021 г. и се очаква свикването на 47-то НС, за да бъде внесен. Приемането на проекта на ПМС е обвързано с приемането на законопроекта от НС.

- актуализиране на предварителните оценки на риска от наводнения съгласно Директивата за наводненията – със заповеди на министъра на околната среда и водите от август 2021 г. са утвърдени актуализираните оценки. Информацията е докладвана на ЕК и се очаква нейната оценка. 

В съдебна фаза се намират четири процедури:  

- обявяване на защитени зони и определяне на специфични мерки за опазване – Европейската комисия прие решение за сезиране на Съда на ЕС на 12 ноември т.г.

Към настоящия момент са обнародвани в „Държавен вестник“ заповеди за обявяване на 186 защитени зони за местообитанията. За останалите 43 защитени зони е прието Решение на МС от лятото на тази година за промяна на границите им, които се очаква ЕК да одобри съгласно процедурата.

В момента в МОСВ тече процес по приемане на пилотно разработени специфични цели за две защитени зони, като съдържанието им е консултирано от международни експерти, ангажирани от службите на ЕК. Възложено е разработването на специфични и подробни природозащитни цели за общо 64 защитени зони, като 43 от тях са със срок за разработване до края на ноември 2021 г.  Предприети са действия за възлагане разработването на цели за още 22 зони.

Разработването на специфичните и подробни цели на опазване за всички останали защитени зони е предвидено да бъде направено в рамките на проектно предложение, включено в проекта на Плана за възстановяване и устойчивост.

Според Комисията България не е въвела правилно в националното законодателство чл. 6, параграф 1 от Директивата за местообитанията. За преодоляване на идентифицираните от ЕК слабости, още при стартирането на наказателната процедура през януари 2019 г. е подготвен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, въвеждащ нов подход за управление на защитените зони от екологичната мрежа Натура 2000. На свое заседание на 20 октомври 2021 г. Министерският съвет прие доклад от министъра на околната среда и водите относно необходимостта от приоритетно обсъждане и приемане от 47-ото Народно събрание на Закон за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие и взе решение министър-председателят да предложи на 47-ото Народно събрание след неговото конституиране приоритетно да разгледа, обсъди и приеме законопроекта.

- превишаване на нормите на серен диоксид за територията на Югоизточния район за управление на качеството на атмосферния въздух – очаква се Съдът на ЕС да постанови установително решение. В района на Гълъбово са концентрирани четири ТЕЦ – Марица Изток 2, Брикел, Контур Глобал (Марица Изток 3) и Ей И ЕС (Марица Изток 1).

- забавено докладване на данни, свързани със състоянието на морската среда – актуализираната оценка на морската околна среда, дефиниции и цели за добро състояние на морската околна среда бе разработена и публикувана за обществено обсъждане на 22 октомври за срок до 22 ноември 2021 г. Към настоящия момент се отразяват бележките от съгласувателната процедура, като се очаква до средата на декември да се извърши докладването пред ЕК и нарушението да бъде отстранено.

- превишаване стойностите на фини прахови частици – исковата молба на ЕК бе внесена в Съда на 31 март 2021 г. Комисията иска от Съда налагането на дневна парична санкция в размер на 28 386 евро на ден, както и еднократно платима сума в размер на 3 156 евро на ден с минимален размер от 653 000 евро. Следва да се има предвид, че докато не бъде постигнат траен и устойчив резултат на територията на цялата страна, България ще дължи заплащането на сумите, за които ще бъде осъдена. Отчетено е обстоятелството, че основната отговорност за постигане на нормите е на местната власт.

По две наказателни процедури имаме постановени установителни решения на Съда на ЕС

Това са:

- Калиакра – след постановяване на решението на Съда на ЕС през 2016 г., с което се установява извършването на нарушение на правото на ЕС, България представи на ЕК План за действие с цел отстраняване на нарушението. Планът е съгласуван и одобрен от ЕК, като през изтеклите години е поет ангажимент за докладване два пъти годишно на напредъка по изпълнението на заложените мерки в Плана. Към настоящия момент са изпълнени преобладаващата част от мерките, като очакванията на ЕК са изпълнението на поетите ангажименти за възстановяване на нарушените местообитания да продължи.

- рекултивация на закрити депа, неотговарящи на европейските изисквания – България изпълни решението на Съда на ЕС по дело С-145/14, като към 31 декември 2017 г. закри 113 общински депа. Към настоящия момент е извършена рекултивация на 93 от тях, а до края на 2021 г. се очаква да приключи рекултивацията на още 5.