Български компании представят свои разработки на дронове и дигитализация на енергийния сектор

Един от най-важните проблеми, пред които е изправена държавата и обществото ни, обаче е свързан с рекордно високите цени на електроенергията и сложностите около нейното осигуряване.

Енергийните системи - тоест начина, по който се произвежда, пренася, разпределя и потребява енергията - търпят активна промяна през последните години и тя е едва началото на един процес на пълна трансформация. И като всяка промяна, тази трансформация поставя множество въпроси, предизвикателства, но и възможности пред нас.

Три са основни двигатели на необходимата промяна: декарбонизация, децентрализация и дигитализация.

В контекста на климатичните промени и стремежа към намаляване на въглеродните емисии енергийната система преживява огромна трансформация на преход от традиционните изкопаеми енергийни източници (въглища, газ и атомни централи) към по-чисти и зелени източници на енергия като вятър, вода и слънце.

Българската компания "Ентра Енерджи" (www.entra.energy), която участва в редица научни разработки в сферата на дигитализацията на енергетиката, дава решения за тези казуси, съобщава сп. "Българска наука". Основният им фокус в момента е разработването на решения в областта на дигитализацията на енергетиката, включващи smart grid, IoT, demand-respond и blockchain решения за гъвкаво управление на мрежата. В множеството си проекти и разработки те си партнират с иновативни организации и компании като ЕНЕРГО-ПРО, ЕСО, Vivacom, ТУС и с големи международни имена като ENel, ATOS, IMCG, Eindhoven University of Technology, Chalmers University of Technology и др.

Компанията "Ентра Енерджи" работи интензивно за модернизация на електропреносните мрежи с развитието на технологии като IoT, blockchain и изкуствен интелект. А предвид нарастващите предизвикателства за управление, баланс и цена на електричеството, за енергийните системи става все по-нужно и по-възможно да се разработят, тестват и внедряват услуги за гъвкавост, които да се търгуват между участниците в системата на ЕРП и които да водят до самобалансирането й и по-умното й управление.

Статията на сп. "Българска наука" разказва и за друга сфера от развитието на технологиите у нас, която е във фокуса на изследванията на учените от Института по роботика на БАН. Те работят по европейския проект Център за компетентност "Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска "КВАЗАР", който е финансиран по Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж".

Целта на центъра е да подпомага лабораториите със събиране на видео и телеметрични данни от летателни апарати, анализирането им, създаването на различни видове двуизмерни и триизмерни модели. Към момента те се занимават с разработката на вградена бордова система за безпилотни летателни апарати, целяща опознаване на различни видове обекти. Тя е базирана на отворена платформа, към която се прилагат различни типове object detection или методи за опознаване на обекти. Така безпилотните летателни апарати ще имат по-добра визуална преценка къде се намират, какви обекти има около тях и в зависимост от това да могат да взимат някакво автономно решение.
Тази област се развива изключително бързо и експоненциално, така че скоро една такава мобилна система би могла да бъде интегрирана в различни сфери на ежедневието, като например в личната сигурност, чрез камери за наблюдение. Освен това такъв тип системи биха могли да помагат и на хора със затруднения в слуха и говора, като превеждат жестомимичния им език в нещо, което другите да разбират, като аудио например.

Основната идея е да бъде разработена собствена платформа за самоориентиране на дроновете, избягване на препятствия и вземане на допълнителни автономни решения, което максимално да улеснява хората, опериращи с тях.

В подобна насока са разработките и на част от учените от Русенския университет "Ангел Кънчев", които сега работят по проекта Център за върхови постижения "Университети за Наука, Информатика и Технологии в е-обществото (УНИТе)", съобщават в сп. "Българска наука". Тези учени също проектират и произвеждат различни видове дронове, като са се концентрирали предимно в областта на обработката на изображения, както на земната повърхност така и на изображения като цяло. Освен това те се занимават и с различни предизвикателства, свързани с компютърното зрение, като например как да се научат дроновете да разпознават QR кодове и изображения за да изпълняват по-специфични задачи, като например доставка на стоки, да бъдат въздушни линейки и много други. Разработките им обхващат също така и областта на 3D технологиите с добавена реалност, адитивните технологии, 3D принтирането и др.

Макар на българския пазар вече да има доста конкурентни решения на продуктите, които учените от Русенския университет разработват, те все пак се стремят да ги направят по-добри, по-евтини и по-достъпни за хората. Като със своите дейности се стремят същевременно да запалят младото поколение по информационните и комуникационните технологии, точните науки и програмирането.

Подробности за тези и още много други теми прочетете в списание Българска Наука или на този линк.