Алекс Алексиев: Партиите на анти-елитите са новата европейска сила срещу политиката, водена от ЕК

Водещ: Ще разклати ли установеното статукво в европейските институции изходът от изборите за Европейски парламент? Следва анализът на Алекс Алексиев, председател на Центъра за балкански и черноморски изследвания. Г-н Алексиев, какви промени донесоха изборите в ЕС?

Алекс Алексиев: Според мен доста съществени, въпреки че това, което се отбелязва в медиите, като че ли е: повече от същото. С други думи, победиха зелените в Германия, западнаха главните партии християндемократите и социалдемократите. Но фактически това е най-вече в Германия. Тъй като за много хора като че ли политиката извън Германия не съществува, така се интерпретира. Но ако погледнем всъщност това, което стана в Европа, може да се говори за някакво, макар и може би не съвсем голямо, земетресение. Знаем, че Льо Пен победи Макрон във Франция, което беше много неочаквано, тъй като тя се смяташе едва ли не за нещо бивше. И най-важното поне според мен беше невероятната победа на Салвини в Италия. Той докара от 18 % миналата година до 34,3 % тази година. Освен това той заедно с другите две консервативни партии – „Форца Италия“ и „Фратели д’Италия“ има близо 50% от гласовете. Виждаме и невероятното западане на социалдемократите, на социалистите в Италия от 40% на 23%. Това е просто някакво земетресение. При положение, че Салвини е обещал, че ще направи обща кауза с Льо Пен и с тези в Германия, очакват се сътресения.

Водещ: В неделя бе отчетено най-високото участие на избирателите от поне 20 години насам – 51%, докато в България то бе 30% и представлява всъщност най-ниската избирателна активност, регистрирана в общността. Какви процеси предизвикаха резултатите и доведоха до тези цифри?

Алекс Алексиев: В България резултатите бяха предизвикани от това, че нямаше никакъв интерес. Беше може би съвсем ясно, че ГЕРБ ще победи отново, и като че ли това някак си спря интереса. Докато в Германия, в цяла Западна Европа и не само Западна Европа, в Източна Европа имаше някаква несигурност. Очакваше се, че т.нар. националисти и прочее ще спечелят много и те наистина спечелиха. И въпросът в момента е: какво ще стане по-нататък. Може би трябва да се спомене, че в Източна Европа победиха също така тези, които се наричат националисти и прочее, хората на ПИС в Полша, увеличиха процента си с близо 13%, стигнаха до 45,5. В Унгария Орбан увеличи процента си на над 52 %. С други думи, може да се говори за това, че в Европа възниква едва ли не нова политическа сила, която по принцип не е съгласна с политиката, която досега се водеше от ЕК. Политика на едва ли не имиграция, без никакви особени препятствия, политика на елитите, която беше отречена от тези, за които говорим тук. И това положително ще има някаква реакция.

Водещ: Как да я наречем тази сила? Антиевропейска бюрокрация, антиевропейски елити?

Алекс Алексиев: В никакъв случай не е антиевропейска. Между другото това е пропагандата според мен на ЕС, на ЕК да нарича тези хора антиевропейци. Нито една от тия партии не желае да излезе от Европа. Така че това е смешно дори да се говори. Но се говори само поради това, че т.нар. мейнстрийм медии и ЕК желаят хората да повярват, че тези хора са антиевропейци. Въобще не са антиевропейци. Напротив, тези хора са антиелитисти. И това е, което трябва да се разбере. И поради това, че елитите, тези, които управляват, не са избрани от никой. Знаете много добре, че ЕК се назначава, не се избира. И затова ще има много големи сътресения, политически сътресения, и то в близко бъдеще. Може би дори и преди да бъде избран новият шеф на комисията. Защото, както споменахме преди малко, Салвини и подобни на нему хора се канят да разтърсят европейската политика и според мен ще успеят.

Водещ: Какво ще стане по-нататък? Различните подкрепи на евроизборите до какви процеси ще доведат?

Алекс Алексиев: Ами вижте, първото нещо, което ще стане, тук има няколко процеса, които почти не се забелязват или ако се забелязват, не се отразяват в медиите така, както би следвало. Първото нещо е, кой ще стане новият шеф на комисията. Може би знаете, че Макрон се обяви съвсем официално срещу избора на Меркел, който е Мартин Вебер. Вероятно е той да бъде избран, но в никакъв случай няма да бъде избран единодушно. Между него ще има конкуренция с Тимерманс, с Вестагер – с тази от Дания. Но това са подробности. Защото разликата между Тимерманс и Вебер според мен не е основна. Те са и двамата хората на елитите. А това, което е по-важно, и то е според много важно, за което никой не говори, а би трябвало, е, че самият Макрон се обяви против пазарната икономика на Германия, като каза, че част е тази политика, която следва Германия, не е пазарна. Между другото с това нещо са съгласни и италианците на Салвини, съгласна е дори самата Льо Пен. И това е може би началото на противоречие, основно противоречие между французи и германци, на което, както много добре знаете, се базираше цялата елитистка политика в ЕС – тя се базираше на съгласие в основните моменти между Германия и Франция. Ако това нещо вече не съществува, тогава ние сме в съвсем нови води, така да се каже, които къде ще ни докарат, не е ясно.

Водещ: Кои са вероятните сценарии за новото разпределение на силите при това положение?

Алекс Алексиев: Ами, вижте, това е съвсем ясно, че тези, които ги наричат националисти, популисти, не знам какво още, спечелиха според последното преброяване 160 нови гласа. А това не е малко. Те стават много солидна фракция. Също е важно, че Европа така се управлява, че едва ли би могло да се очаква от този парламент, макар с разместване на пластовете, да направи нещо. Но рано или късно, тази изява на народа ще окаже влияние, не може да не окаже влияние и ние ще го видим съвсем скоро.

Водещ: Ще могат ли националистите, ще успеят ли да предефинират политическите очертания на ЕС?

Алекс Алексиев: Надали веднага. Но безспорно е това, че в Европа има вече съвсем нова сила, която отрича, откровено отрича и открито отрича това, което беше досега, което беше управление на елитите срещу народите – според мен поне, аз съм на страната на популистите в това отношение. Каква е разликата? Разликата е много важна да се знае. Елитите искат да има все по-малко да кажем право на народите да гласуват това, което искат, суверенитет, с други думи. По-малко суверенитет, повече Европа. А народите, особено в Източна Европа, но не само, искат да запазят своя суверенитет. И противоречието тука е невъзможно да се преодолее. И затова според мен това, което ще стане, е, че това ново разместване на пластовете ще доведе дотам, че политиката на ЕС ще бъде променена, за да се съгласува с по-голяма суверенност на народите и по-малка сила на елитите.

Водещ: Ако елитите все пак успеят да наложат свои фигури начело на европейските институции, какво ще се промени? Дали няма да има, от една страна, фасадни опити за промяна, а отзад да клокочат истинските процеси?

Алекс Алексиев: Възможно е да има. Тези хора няма лесно да се предадат. Като казвам тези хора, елитите, имам пред вид хора като Меркел и като Макрон, защото те са фактически на същата позиция, въпреки че както казах преди малко, като че ли тяхното съгласие се разклаща. Но в края на краищата няма да успеят. Защо няма да успеят? Защото се появява една сила, с която не може да не се съгласуват нещата. Това е сила засега в парламента, но не само. Да не забравяме, че Италия например в момента се съюзява с Източна Европа. Между другото очакваше се на много места, че този скандал с тази Партията на свободата в Австрия едва ли не ще доведе до колапс на тези националисти. Това нещо въобще не стана. Напротив, както споменах, и в Унгария, и в Полша, както и в самата Австрия спечелиха пак популистите.

Водещ: Няма ли тази зараждаща се сила сред националисти и популисти да бъде опитомена?

Алекс Алексиев: Не ми се вярва, тъй като става дума за съвсем важни неща. Става дума за избора между суверенитет и липса на такъв. А аз съм напълно на страната на тези, които, както повечето източноевропейски държави, настояват за национален суверенитет. А не за решения, които се взимат в Брюксел и се налагат на други народи. Вземете например нещо съвсем елементарно? Какво иска Европа? Какво иска да наложи Меркел, какво иска Макрон да наложи? Правото на ЕК да налага квоти за мигранти на, примерно, на унгарци, дори и на българи. Това нещо просто няма да мине. Не е минало досега и шансовете да мине стават по-големи. Така че тази политика на ЕК според мен е безнадеждна, няма да стане.

Водещ: България за пореден път ли се намира в провинцията на философията, а темите, които са дневен ред в Европа, не са у нас?

Алекс Алексиев: Това е донякъде така. Вие сте права. Тъй като, както виждаме от активността в изборите, ние сме едва ли не последната или може ми предпоследната дупка на кавала в това отношение. Но все пак важно е, какви са резултатите и това, което се вижда, е, че ГЕРБ продължава да е начело и едва ли социалистите ще могат да го разклатят в бързо време. Независимо от това, че имаше всякакви сътресения вътре в ГЕРБ. Знаете за какво говоря – за Цветанов и т.н. Даже аз, ако, примерно, ако аз бях шеф на ГЕРБ, аз щях да се опитам да направя нови избори заедно с местните. Защото като че ли нещата вървят в тяхна полза.

Водещ: Е, да, но не е сигурно, дали ще завършат така на самите избори.

Алекс Алексиев: Безспорно не е сигурно и за щастие все пак все още имаме демокрация, така че никога не можем да бъдем сигурни, точно как ще излязат изборите. Както виждате, последните европейски избори са много добро доказателство. Затова да, не може да се предвиди и това е добре.

Водещ: След тези избори, г-н Алексиев, повече или по-малко наясно ли е ЕС за своето бъдеще?

Алекс Алексиев: Според мен по-ясно, и то по-ясно от страна на тези, които са срещу сегашния курс на нещата, срещу сегашния начин на управление в ЕС, който според мен не е демократичен. Има сериозен демократичен дефицит. И затова погледнете, примерно, аз не знам един политик от елита в ЕК да е обвинил да кажем Орбан или Качински, че са провеждали недемократични избори. Какво става в този случай? Това става, че тези избори, които отрекоха политиката на ЕК, са демократични. А какво значи това? Това значи само едно, че ЕК води политика, която не е напълно демократична. Това е много ясно за много от нас от много отдавна. И се надявам, че и за всички ще стане ясно.