Ще има ли мораториум и от коя дата върху цените на тока, парното и водата обсъждат депутатите
След създадения енергиен и правен хаос депутатите от Народното събрание днес продължават да разискват какви промени трябва да бъдат направени в гласувания на 15 януари мораториум върху цените на тока, парното и водата. Припомняме, че вчера мнозинството в пленарната зала реши сметките да се изчисляват по старите цени, от 1 януари тази година. Това накара Комисията по енергийно и водно регулиране, обсъждаше промените в сектор електроенергетика да прекрати откритите заседания. Впоследствие се стигна до заседание на временна енергийна комисия и до предложение за промяна на датата, от която да влезе в сила евентуален мораториум.
„Изначално идея на решението беше да се запазят актуалните цени на електроенергията и по този начин да се избегне анонсираното от КЕВР увеличени на цените. В решението обаче беше записано, че замразяването на цените се извършва спрямо стойности от 1 януари 2021 г. Не беше отчетено, че от 1 юли са в сила нови цени за битови потребители, които са по-високи от тези от 1 януари. Ако оставим решението с редакцията от вчера, рискуваме да създадем опасен правен прецедент, което може да се тълкува като опит за изменение на цените на услугите със задна дата”, заяви Петър Куленски от „Продължаваме Промяната”. Затова от ПГ на ПП считат, че предложението трябва да бъде изменено и цените да са с актуална дата.
Впоследствие от трибуната бе направено предложение крайната дата да не бъде 31 март, а 30 април, тъй като в някои области на страната температурите през този месец все още са ниски.
Депутатите от ДПС от своя страна пък са категорични, че изобщо не трябва да има мораториум.
Народното събрание да се откаже от вчерашното решение за налагане на мораториум върху цените на електроенергията, парното и водата. Председателите на парламентарните групи да се съберат и да решат как да се излезе от тази ситуация. Това предложи депутатът от ДПС Рамадан Аталай. Освен ДПС нямаше политическа формация, която не подкрепи мораториума. Защо не говорим как да излезем от ситуацията, постави въпрос депутатът. По думите му, след гласуването вчера от ценова, кризата вече е станала енергийна, а редица инвеститори са отказали сключване на сделки на борсата. Вчера създадохте криза като казахте мораториум. Днес пак се говори за това. Народното събрание трябва да реши как да намали ДДС и какви други механизми има, но не трябва да има мораториум, категоричен бе депутатът. В тази връзка той припомни, че с вчерашното решение парламентът е отнел правото на КЕВР да определи нова пазарна цена на електроенергията. По думите на депутата с решението за мораториум и спиране на работата на енергийния регулатор се дава право на производителите на електроенергия да източат от ФСЕС 200 млн. лв. По негови думи мораториумът означава, че няма друг изход. В енергетиката обаче ситуацията не е стигнала дотам да се каже "край, предаваме се".
Думата "мораториум" трябва да изчезне, категоричен бе Аталай.
Мораториумът не е решение, подкрепи го по-късно в изказването си и колегата му Йордан Цонев.
В рамките на разискванията депутатът от ГЕРБ Жечо Станков предложи в евентуалното решение за замразяване на цените да бъдат вкарани още две точки, които на практика предвиждат разработване на компенсаторен механизъм, така че от замразяването на цените да не пострадат енергийните дружества, бизнеса, както и ВиК дружествата. Така според него трябва да бъде записана четвърта точка, която да предвижда Министерство на енергетиката да разработи компенсаторен механизъм за 75 % от разликата в прогнозната пазарна цена и цената на енергийната борса. Причината е, че от 1 декември няма компенсаторен механизъм за енергийните дружества. Много внимателно трябва да се помисли и за ВиК дружествата, защото независимо от замразяването разходите остават, припомни Станков. На тази база той предложи записването и на точка 5, според която Министерство на енергетиката и Министерство на финансите да разработят компенсаторен механизъм от 1 януари 2022 година за дружествата от ВиК сектора.
Съгласен съм, че трябва да има компенсаторен механизъм, защото със сегашното решение за мораториум не се решава въпросът за бизнеса, подкрепи го колегата му Делян Добрев. По думите му е правилно и справедливо решение да се заложи компенсаторен механизъм за 75 % между прогнозната цена и тази на борсата. Преди това Добрев предложи текст, който ограничава свръхсубсидирането на ВЕИ сектора и изтичането на 250 млн. лв. от ФСЕС.
Депутатът от ГЕРБ и бивш министър на енергетиката Делян Добрев предложи редакция на един от текстовете, подложени на обсъждане - мораториумът да важи от днес до 31 март, а именно "с изключение на определянето на прогнозна пазарна цена на ел. енергия за целите на образуване на премиите, произведена от централи с обща инсталационна мощност 500 и над 500 киловат/часа.
Добрев обясни и мотивите: Мораториумът ще отложи ценовото решение за тока, но ВЕИ ще бъдат субсидирани с преференциални цени и ще бъдат свръхсубсидирани. Ако мораториумът е без това допълнение - те ще продължат да получават премиите. По думите му, ако Народното събрание не подкрепи идеята, ще позволи да се източи Фондът за енергийна сигурност, а калкулациите показват, че за три месеца 200 млн. лв. ще отидат във ВЕИ.
Рамадан Аталай отново се обяви срещу това решение. По думите му ГЕРБ правят политика на чужд гръб и в тази връзка обясни, че докато не се направи анализ от страна на Министерство на финансите. В отговор Станков заяви, че по този начин с направените от него предложения се запазва конкурентността на бизнеса, докато само с изместване на датата това няма да се случи, а ако решението бъде прието така, както е в момента ще обрече на фалит както държавните енергийни дружества, така и тези които изпълняват лицензионните си задължения.