България ще се стреми плавно да увеличава дела на ВЕИ енергията до 2030 г.

България ще изпълнява плавно новите цели за увеличаване на дела на възобновяеми енергийни източници, които си е поставил Европейския съюз. Това става ясно от проекта на Интегриран план в областта на енергетиката и климата за периода 2020-2030 г. Планирано е именно на базата на този документ да бъде обновена и Енергийната стратегия на страната ни, която пък ще бъде с хоризонт до 2050 г.

Според разчетите на Плана страната ни няма намерение да допусне грешката си отпреди десетина години, когато даде високи преференциални цени за изкупуване на тока от слънце и вятър. Това действие доведе до тежки финансови проблеми НЕК, които остават нерешени и в наши дни. Сега предложението е на обратния полюс – страната ни предвижда плавно увеличение на дела на ВЕИ в крайното потребление. Чак в края на периода то ще достигне около 25% от потреблението, сочат разчетите.

Дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия в страната за периода 2021-2030 г.






Държавата не предвижда и нови дългосрочни договори за изкупуване на зелената енергия, стимул са предвидени само за покривните слънчеви инсталации. Запазват се единствено стимулите за малки покривни ВЕИ инсталации с мощност до 30 квт.

Като подходяща форма на подпомагане се обмисля и възможността за провеждането на търгове за предоставяне на капацитет за производството на електрическа енергия от възобновяеми източници и предоставянето на добавка под формата на премия към пазарната цена за продавания ток на свободния пазар. България също така планира да се включи в Платформата на ЕС за развитие на възобновяемата енергия. Чрез нея ще се предоставя възможност за търговия с дялове на зелена енергия между различните страни.

Предвидените политики и мерки за периода след 2020 г. осигуряват взаимовръзка между съществуващите и планираните политики и мерки в рамките на измерението „Декарбонизация“, както и между съществуващите и планираните политики и мерки по останалите измерения на Енергийния съюз до 2030 г. Поради спецификата и взаимозависимостта на ефекта и очакваните резултати, мерките и политиките в областта на енергията от ВИ са комплексно съчетани с тези от измерение „Енергийна ефективност“. Положени са усилия за постигане на координация на националните политики в областта на климата и енергетиката, като се използват и възможностите за регионалното сътрудничество с други държави-членки, така че да бъдат привлечени необходимите за тяхното изпълнение инвестиции, е записано в документа.

В Интегрирания план отново се предлага инвестиране в проекти за зелена енергия като хидровъзел „Яденица“, който е част от ПАВЕЦ „Чаира“. Проектът е част от плановете на НЕК от дестилетия и е ключов за балансирането на енергийната ни система. Тежкото финансово състояние на държавната фирма обаче пречи да се заделят средства за инветсиции в хидровъзела. Прави впечатление, че в проекта липсва каквато и да е инфорация за изграждане на хидроенергийна каскада „Горна Арда“. Подобен ВЕИ проект също би бил от особено значение не само за родната енергетика, но и за регионалната.

Новият „Модернизационен фонд“

В периода 2021-2030 г. България ще се възползва от инвестиционната подкрепа, която ще се предоставя по новият Модернизационен фонд. Чрез фонда ще се търсят варианти за финансиране на проекти за възобновяема енергия, подобряване на енергийната ефективност, съхраняване на енергия и модернизиране на енергийните мрежи. Фондът ще се създаде на основание чл. 10Г на Директива (ЕС) 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2018 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел засилване на разходоефективните намаления на емисии и на нисковъглеродните инвестиции, и на Решение (ЕС) 2015/1814, е записано в плана. Целта на фонда е да стимулира намаляването на вреднитие емисии и да подкрепя нисковъглеродните инвестиции.

Запазване на въглищните централи в следващите десетилетия

Фокус обаче е даден за запазването на въглищните централи като основен източник на енергия за страна ни. „Използването на местните въглищни запаси има бъдеще като стабилизиращ източник на енергия. Централите, използващи местни въглища осигуряват около 48% от производство на електрическа енергия и са гарант за енергийната сигурност на България и конкурентоспособността на българската икономика“, е записано в доклада на енергийните експерти.
Правителството ще положи и усилия за постигане на координация на националните политики в областта на климата и енергетиката, като се използват и възможностите за регионалното сътрудничество с други държави-членки, така че да бъдат привлечени нужните инвестиции за изпълнение на целите, става ясно от доклада.

Финансиране на проекти с парите от продажбата на квоти вредни емисии

България отново ще се възползва от възможността за безплатно разпределение на квоти на емисии на Парникови газове на инсталации за производство на електрическа енергия в периода 2021-2030 г., става ясно още от документа. Целта е да се модернизира енергийния сектор, съгласно последните европейски изисквания.

По плана е предвидено да да бъдат разработени критерии за подбор на проектите с общ размер на планираните инвестиции под 12,5 милиона евро, въз основа на които ще бъде съставен Списък на инвестициите, финансирани чрез безплатно разпределение на квоти за емисии на парникови газове в периода 2021-2030 г.

Ще бъдат разработени и правила за провеждане на състезателна тръжна процедура за подбор на проектите с общ размер на планираните инвестиции над 12,5 милиона евро. Те също ще се финансират чрез безплатно разпределение на квоти за емисии на парникови газове в периода 2021-2030 г. За целта ще бъде нужно и отново да се преправя Закона за енергетиката.

Повечето от предвидените мерки за развитие на енергетиката ни вече са били представяни от енергийния министър Теменужка Петкова. Освен запазване на въглищния сектор е предвидено да продължат мерките за подобряване на енергийната ефективност в индустрията и обществените сгради. Националната програма за саниране също е дадена като добър пример и вероятно ще се търсят начини тя да продължи да функционира и занапред.

Предвижда се Интегрирания план да до Брюксел за мнение и чак след това ще започнат дискусиите по него у нас.