Медии и неправителствени организации могат да използват финансиране за съдебни дела

Икономика / България
Рая Лечева
803
article picture alt description

рябва да направим всичко възможно да накараме ЕК и страните да приемат SLAPP законодателствоо, което защитава журналистите и гражданското общество от репресии със съдебни дела, каза Тимо Вьолкен, член на Европейския парламент (Германия, С§Д).

Специален фонд Digital Freedom Fund може да финансира медии и неправителствени организации при заведени срещу тях или от тях дела за разходи по делото, каза Симона Велева, експерт по конституционно и медийно право. Тя участва в дискусия „Злоупотреби със съдебни дела срещу журналисти и активисти: Европейският отговор“, организирана от представителството на Европейския парламент в България в партньорство с Асоциацията на европейските журналисти.

На нея представители на европейските институции, неправителствени организации и журналисти обсъдиха мерките, които се предвиждат на европейско ниво в защита на журналисти, активисти и общественици в дела за злоупотреби, т.н. стратегически дела против публичното участие (т.нар. SLAPP). Това касае свободата на гражданското общество да се противопоставя на определени политики и интереси.

За сплашването на граждани и журналисти със съдебни дела

Една от основните ни задачи е да направим ясна дефиниция кога един гражданин, журналист или представител на НПО попада в категорията на репресия и натиск със съдебни дела, кога говорим за SLAPP случай и кога не, съобщи Тимо Вьолкен, член на Европейския парламент (Германия, С§Д) и докладчик на Комисията по правни въпроси по темата. Важно е да се осигури финансова и психологическа помощ на хората обект на такова съдебно дело, подчерта той. Все пак парламентът е органът пряко избран от гражданите на ЕС и трябва да защитава техните права, така че трябва да направим всичко възможно да накараме ЕК и страните да приемат това законодателство, което защитава журналистите и гражданското общество. Новото правителство в Германия ще приеме такова законодателство, надяваме се това да се случи и в много други страни, допълни Вьолкен.

Законодателството в защита на свободата на журналистите и гражданското общество е тема, по която работим с много други организации от години и такава резолюция бяха подписали над 119 неправителствени организации, коментира Жюли Майечак, ръководител на брюкселското бюро на „Репортери без граници.“

Представете си какъв е натискът, когато бъде заведено дело от компания за хиляди или милиони евро разходи, които обикновен журналист не може да поеме. Случаите са много и няколко примера посочи Джесика Ни Мхайнин, ръководител „Политики и кампании“, Индекс на цензурата. В Естония например за публикация искът на компания е срещу двама журналисти, забележете, не срещу тяхната медия, а в индивидуално качество за 1 млрд. евро, което е непосилно. В последните години тези случаи нарастват, а това направо се превръща в цяла индустрия за осъществяване на сплашване и репресии върху журналистите и неправителствени организации, посочи Мхайнин. Редакциите не разполагат с такива средства да заплащат разходи по дълги съдебни дела от големи корпорации, които могат да доведат дори до затваряне на изданието, да не говорим за обикновения журналист. В България може да не е така, но 3 дни съдебно дело могат да струват хиляди, каза Мхайнин. Поемането на финансовите разходи по делата е проблем почти във всички страни, а този финансов модел на сплашване се разгръща през последните 20 години. Това е цяла индустрия, която трябва да спрем, коментира експертът.

Примери за подобен съдебен тормоз има и в България

Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на „Програма Достъп до информация“ каза, че българските журналисти са шампиони по получаването на информация по Закона за достъп до обществена информация.

Той сподели две актуални новини. Едната, за фирма, която се самоопределя като най-голямата на фондовите борси в енергетика е завела дело срещу сайта Биволъ за 1 млн. евро. Твърдението е, че фирмата е претърпяла загуби и пропуснала ползи на такава стойност вследствие на разследване на сайта.

Другата новина засяга решение на Варненски окръжен съд, който отменя решението на първа инстанция, с което журналист беше осъден от банкова институция, базирана в Малта.

Адвокат Регина Стоилова представи случая с иск на Столична община да й бъдат поети разходите за адвокати по дело на сдружение „За Земята“ и граждани, които пропорционално да платят за 108 000 лева. Високите хонорари, поискани от адвокатите на Столична община целят да стреснат и обезкуражат гражданите да търсят правата си чрез съда по въпроси за здравето и околната среда. Може да дадем и пример с делото срещу планирания инсинератор за изгаряне на отпадъци в София, адвокатите на Топлофикация поискаха над 50 000 лв. От своя страна гражданските сдружения не претендираме адвокатски хонорари – ако спечелим, това няма да тежи на бюджета, който плащат всички граждани.

Според адвокат Стоилова нито един адвокат не се позовава на възможностите на Орхуската конвенция, която казва, че дела, които се водят в обществена полза и защита правата на хората трябва да са с по-ниски разходи.

Във втората част ще бъдат разгледани националните аспекти на проблема със SLAPP делата – каква е българската правна рамка, доколко са защитени журналистите и активистите в страната, къде са подводните камъни при бъдещото транспониране на това законодателство, като ще бъдат дадени и конкретни примери за подобен тип дела. В дискусията ще вземат участие Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на „Програма Достъп до информация“; Симона Велева, експерт по конституционно и медийно право; Росен Босев, журналист и член на Управителния съвет на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) и Регина Стоилова, адвокат.

Може да давате предложения за новото SLAPP законодателство до 10 януари

Очаква се следващата година да бъдат предприети по-конкретни законодателни и информационни инициативи в тази посока включително и обучения за прилагането на новото SLAPP законодателство, каза Луиз Кварч, съветник по правни въпроси и политики, ГД „Правосъдие и потребители“, Европейска комисия. От 4 октомври до 10 януари всички граждански организации активисти и журналисти могат да правят предложения по формулирането на новото SLAPP законодателство ТУК

Това законодателство е различно от European Democracy Plan and Media Freedom Act, който се очаква да бъде приет през 2023 година.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща