Каква би могла да бъде важната роля на вицепремиер по климатичния преход по примера на ЕК?

Климат / България , Зелен преход
3E news
423
article picture alt description

Коалиция „За зелен рестарт" - MOVE.BG, WWF, „Грийнпийс“ и „Институт Кръгова Икономика“, изпрати до водещите политически партии от новото Народно събрание обяснение на важните роли на длъжността Вицепремиер по климатичния преход и зелената трансформация. 

Вицепремиерът по климатичния преход и зелената трансформация трябва да координира почти всички министерства по отношение на устойчивото развитие на България.

Това може да се случи по примера на Европейската комисия, която има специален изпълнителен заместник- председател Франс Тимерманс, отговарящ за програмата за устойчиво развитие на ЕС - Европейския зелен пакт (Зелената сделка). Този модел може да бъде приложен в България.

Но според Коалицията има и минимално необходимата конфигурация от ведомства и нуждата от задължително изграждане на силно експертен вътрешен капацитет в тях за подпомагане на зеленото развитие, която вклюва Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните, Министерство на образованието, Министерство на енергетиката, Министерството на труда и социалната политика.

България трябва да създаде специализирана управленска структура за подпомагане на климатичния преход и зелената трансформация, смятат от Коалицията. Заместник министър-председателят трябва да отговаря и за реформирането и координирането на въглеродно интензивните отрасли, извеждайки ясен план, дата и холистична стратегия за съответните райони по справедлив за гражданите, околната среда и бизнеса начин.

Намираме се пред важен избор за бъдещето на страната ни. Избор, който ще определи дали ще живеем в страна с развита и конкурентоспособна икономика, с добре платени работни места, със здрави деца и възможности за реализация на таланта на всеки един, със защитена природа и съхранени растителни и животински видове. Или ще продължим да бъдем държава с въглеродно интензивни и неефективни производства, на дъното по нива на доходите, в челните позиции по сърдечни и белодробни болести, с енергийна система на “изкуствено дишане” и природа с все по-малко равновесие.

Време за забавяне на този избор вече няма. Международната научна общност е обединена в позицията си, че са необходими незабавни стратегически мерки и действия на правителствено ниво по отношение на климатичните промени и устойчивото развитие. Наводненията, жегите и пожарите са само първите доказателства на вече настъпилата криза с климата и биоразнообразието по света и в България.

Българската икономика продължава да е най-ресурсоемката и въглеродно интензивната в Европейския съюз. Продължаваме да изразходваме най-много ресурси от природата по изключително неефективен начин, който замърсява въздух и почва, предизвика болести, прави продуктите ни неконкурентоспособни, а доходите - ниски. Продължаваме да неглижираме въздействията на транспорта и да заобикаляме горещия картоф - изгарянето на изкопаеми горива в конвенционалния енергиен сектор.

Изборът днес е още по-значим, защото страната ни ще може да получи необходимите средства за подпомагането на климатичния преход на българската икономика и общество - както по финансовите механизми на Европейския зелен пакт, така и по програмата за възстановяване на Европа "Следващо поколение ЕС". Напомняме, че постигането на  целта за въглеродна неутралност на Европейския съюз до 2050 г. и целите за устойчиво развитие на ООН до 2030 г. са в сърцето на тези инструменти и формират основния механизъм за устойчиво икономическо и социално развитие.

Ще може да получим необходимите средства за реформи, ако вземем правилните решения днес, спрем с бездействието и предприемем реални стъпки за промяна.

Едно от основните предизвикателства пред България е липсата на координация и свързаност между отделните държавни структури по отношение на кризата с климата и предложенията за решения на европейските и глобални стратегически цели. 

Климатичните промени са хоризонтален проблем, който обхваща всички икономически и социални сфери - от индустрия и транспорт, през енергетика, земеделие, сграден фонд и строителство, до заетост, професионално развитие и политики за социално подпомагане, в основата на които са компонентите на околната среда. Решаване на този хоризонтален проблем изисква централизиран подход на най-високо управленско ниво в България. Една дирекция към натовареното с много различни и важни задачи в Министерство на околната среда и водите не може да изпълни тази сложна и всеобхватна задача.

Съществен проблем е и липсата на темите "климат, природа и биоразнообразие" извън Министерството на околната среда и водите. Подход за решаването на проблемите, предизвикани от климатичната криза, липсва дори в ключовото за зелената трансформация на българската икономика и общество Министерство на енергетиката.

Не на последно място, липсва дългосрочна визия на България за осъществяване на успешен зелен преход, съобразно европейските и глобалните стратегически цели.

Затова от Коалиция “За зелен рестарт” настояват за смяна на подхода и за създаване на специализирана управленска структура за подпомагане и успешно реализиране на климатичния преход и зелената трансформация - Вицепремиер, координиращ ресорните министри и институции, които имат пряко отношение към ефективно ограничаване на ефектите от климатичните проблеми съпосочно със стратегическите цели на ЕС и Европейския зелен пакт. 

Необходимо е веднага да бъде въведен механизъм за координиране на политиките и действията на ключови министерства и ведомства, свързани с климатичната криза и зелената трансформация на българската икономика: 

Министерство на финансите;
Министерство на икономиката;
Министерство на енергетиката;
Министерство на околната среда и водите;
Министерство на земеделието, храните и горите;
Министерство на образованието и науката;
Министерство на регионалното развитие и благоустройството;
Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
Министерство на труда и социалната политика;
Министерство на туризма;
Министерство на здравеопазването;
Държавна агенция за научни изследвания и иновации.


Необходимо е реалното внедряване на хоризонтален подход към климата: включването му като интегрална част от всички политики, стратегии и механизми за вземане на решения в отделните институции и ведомства. 

Необходима е ясна визия как България ще изпълни ангажиментите си към целите на ЕС: намаляване на въглеродните емисии с най-малко 55% до 2030, както и постигането на въглеродна неутралност до 2050 година. 

Една от десетте години, в които трябва да намалим замърсяването с вредните парникови емисии, вече отмина, а действия не се предприемат. Няма и визия и стратегия за следващите девет години. 

Въглеродната неутралност и постигането ѝ продължават да липсват сред приоритетите на политическите партии на национално ниво и сред програмите на управляващите на местно ниво. 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща