В страните с ниски доходи отпадъците ще се увеличат с 40 на сто до 2050 година

До средата на века се очаква светът да генерира проблизително двойно повече отпадъци, показва анализ на Световната банка

Климат / Свят
Рая Лечева
405
article picture alt description

Очаква се ежедневното генериране на отпадъци на глава от населението в страните с високи доходи да се увеличи с 19 процента до 2050 г., в сравнение със страните с ниски и средни доходи, където се очаква да се увеличи с приблизително 40% или повече, показва един от последните доклади на Световната банка по темата. 

Очаква се общото количество отпадъци, генерирани в страните с ниски доходи, да нарасне с повече от три пъти до 2050 г.. За кои региони говорим обаче, нека имаме предвид, че страната ни не е в категорията на най-бедните страни в света колкото и това да ни се струва отдавна, че е така.

Регионът на Източна Азия и Тихия океан генерира по-голямата част от отпадъците в света, с 23 процента, а регионът на Близкия изток и Северна Африка е произвеждащи най-малко в абсолютно изражение, 6 процента. Въпреки това, най-бързо развиващите се региони са Субсахарска Африка, Южна Азия, Близкия изток и Северна Африка, където до 2050 г. се очаква общото генериране на отпадъци да се утрои и удвои. В тези региони повече от половината от отпадъците понастоящем се изхвърлят на открито и траекториите на растеж на отпадъците ще имат огромни последици за околната среда, здравето и просперитета, което изисква спешни действия.

Задължително е да си припомняме тези данни, за да може да намираме работещи решения и да се движим напред в правилното управление на отпадъците и целта към кръгова икономика до 2050 година.

Светът генерира 2,01 млрд. тона твърди битови отпадъци годишно, като най-малко 33 процента от тях не се управляват по безопасен за околната среда начин. В световен мащаб генерираните отпадъци на човек на ден са средно 0,74 килограма, но варират в широки граници, от 0,11 до 4,54 килограма. Въпреки че те представляват само 16 процента от световното население, страните с високи доходи генерират около 34 процента, или 683 милиона тона от световните отпадъци.

Ако гледаме напред, се очаква глобалните отпадъци да нараснат до 3,40 милиарда тона до 2050 г., повече от двойно увеличение на населението за същия период.

Като цяло има положителна връзка между генерирането на отпадъци и нивото на дохода. 

Генерирането на отпадъци първоначално намалява при най-ниските нива на доходи и след това се увеличава с по-бързи темпове за допълнителни промени в дохода при ниски нива на доходи, отколкото при високи нива на доходи.

Събирането на отпадъци е критична стъпка в управлението на отпадъците, но процентите варират до голяма степен в зависимост от нивата на доходите, като страните с по-висок среден и висок доход осигуряват почти универсално събиране на отпадъци. Страните с ниски доходи събират около 48% от отпадъците в градовете, но този дял пада драстично до 26% извън градските райони. В различните региони Африка на юг от Сахара събира около 44 процента от отпадъците, докато Европа, Централна Азия и Северна Америка събират най-малко 90 процента от отпадъците.

Съставът на отпадъците се различава в различните нива на доходи, отразявайки различни модели на потребление. Страните с висок доход генерират относително по-малко хранителни и зелени отпадъци, с 32 процента от общите отпадъци, и генерират повече сухи отпадъци, които могат да бъдат рециклирани, включително пластмаса, хартия, картон, метал и стъкло, които представляват 51 процента от отпадъците. Страните със среден и нисък доход генерират съответно 53% и 57% хранителни и зелени отпадъци, като частта на органичните отпадъци се увеличава с намаляването на нивата на икономическо развитие.

В страните с ниски доходи материалите, които могат да бъдат рециклирани, представляват само 20 процента от потока отпадъци. В различните региони няма голямо разнообразие в потоците отпадъци извън тези, които са в съответствие с доходите. Всички региони генерират средно около 50 процента или повече органични отпадъци, с изключение на Европа и Централна Азия и Северна Америка, които генерират по-големи части сухи отпадъци.

Често е погрешно схващането, че технологията е решението на проблема 

Често е погрешно схващането, че технологията е решението на проблема с неуправляемите и увеличаващи се отпадъци, показва анализът. Технологията не е панацея и обикновено е само един фактор, който трябва да се вземе предвид при управлението на твърди отпадъци. Държавите, които напредват от откритото депониране и други рудиментарни методи за управление на отпадъците, са по-склонни да успеят, когато изберат подходящи за местно ниво решения.

В световен мащаб повечето отпадъци в момента се изхвърлят или изхвърлят в някаква форма на депо. Около 37 процента от отпадъците се депонират под някаква форма на депо, 8 процента от тях се депонират в санитарни депа със системи за улавяне на газ. Откритият дъмпинг представлява около 31 процента от отпадъците, 19 процента се оползотворяват чрез рециклиране и компостиране, а 11 процента се изгарят за окончателно изхвърляне. Адекватното изхвърляне или третиране на отпадъци, като например контролирани депа или по-строго експлоатирани съоръжения, е почти изключително в областта на страните с висок и по-висок среден доход.

Страните с по-ниски доходи обикновено разчитат на открит дъмпинг; 93 процента от отпадъците се изхвърлят така в страни с ниски доходи и само 2 процента в страни с високи доходи. Три региона изхвърлят открито повече от половината от отпадъците си – Близкия изток и Северна Африка, Субсахарска Африка и Южна Азия. Страните с по-висок среден доход имат най-висок процент на отпадъци в депата - 54 процента. Този процент намалява в страните с висок доход до 39 процента, като 36 процента от отпадъците се отклоняват за рециклиране и компостиране и 22 процента за изгаряне. Изгарянето се използва предимно в страни с висок капацитет, високи доходи и ограничена земя, показва анализът.

Въз основа на обема на генерираните отпадъци, състав и начин, по който се управляват, се изчислява, че емисиите на парникови газове, еквивалентни на 1,6 милиарда тона въглероден диоксид (CO2), са генерирани от третиране и депониране на твърди отпадъци през 2016 г., или 5 процента от глобалните емисии. Това се дължи основно на изхвърлянето на отпадъци в открити сметища и депа без системи за събиране на газ.

Очаква се емисиите да се увеличат значително, ако няма подобрения в сектора

Хранителните отпадъци представляват близо 50% от емисиите. Очаква се емисиите, свързани с твърди отпадъци, да се увеличат до 2,38 милиарда тона CO2 еквивалент годишно до 2050 г., ако не се направят подобрения в сектора.

В повечето страни операциите по управление на твърдите отпадъци обикновено са местна отговорност и близо 70 процента от страните са създали институции, отговорни за разработването на политики и регулаторния надзор в сектора на отпадъците. Около две трети от страните са създали целево законодателство и разпоредби за управление на твърдите отпадъци, въпреки че прилагането им варира драстично. Прякото участие на централното правителство в предоставянето на услуги за отпадъци, различно от регулаторния надзор или фискалните трансфери, е необичайно, като около 70 процента от услугите за отпадъци се наблюдават директно от местни публични организации. Най-малко половината от услугите, от първичното събиране на отпадъци до третирането и обезвреждането, се управляват от публични организации, а около една трета включват публично-частно партньорство.

Въпреки това, успешните партньорства с частния сектор за финансиране и операции обикновено са успешни само при определени условия с подходящи структури за стимулиране и механизми за прилагане и следователно те не винаги са идеалното решение.

Финансирането на системите за управление на твърди отпадъци е значително предизвикателство, още повече за текущите оперативни разходи, отколкото за капиталовите инвестиции, а оперативните разходи трябва да се вземат предвид предварително.

Потребителските такси се движат от 35 до 170 долара на година

В страните с високи доходи оперативните разходи за интегрирано управление на отпадъците, включително събиране, транспорт, третиране и обезвреждане, обикновено надхвърлят 100 долара на тон. Страните с по-ниски доходи харчат по-малко за операции с отпадъци в абсолютно изражение, с разходи от около 35 долара на тон, а понякога и по-високи, но тези страни много по-трудно възстановяване на разходите.

Управлението на отпадъците е трудоемко и разходите само за транспорт са в диапазона от 20–50 долара на тон. Възстановяването на разходите за услуги за отпадъци се различава драстично в различните нива на доходите. Потребителските такси варират от средно 35 долара на година в страни с ниски доходи до 170 долара на година в страни с високи доходи, като пълното или почти пълно възстановяване на разходите е до голяма степен ограничено и по-скоро в страните с високи доходи. Моделите за потребителски такси могат да бъдат фиксирани или променливи в зависимост от вида на таксувания потребител. Обикновено местните власти покриват около 50 процента от инвестиционните разходи за системи за отпадъци, а останалата част идва главно от субсидии на националното правителство и частния сектор. В България, знаете, повечето разходи се правят на национално ниво, без особен дял, който общините да поемат като финансиране, което може би е недостатък. Но пък трябва да се направят много други реформи.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Свят:

Предишна
Следваща