Преговарящите за правителство със сходни идеи за възстановяване и развитие на икономиката

Иновации, зелени технологии, експорт, образование, облекчаване на бюрокрацията да са основни политики на новия кабинет, искат ПП, БСП, ДБ и ИТН

България
3E news
134
article picture alt description

Източник: Стопкадър Facebook/Продължаваме Промяната

Намаляване на административната тежест както за съществуващи, така и за стартиращи бизнеси, насърчаване на производствата с висока добавена стойност и износът им, превръщане на българската икономика от експортираща суровини в експортираща стоки, включително високотехнологични и иновативни, дигитализация на държавната и общинска администрация, намаляване на излишните регулации, които бавят и пречат на фирмите, отпадане на ограниченията заради пандемията, но след ускорена ваксинация, организирана на демократичните принципи без да е задължителна, прецизиране и реорганизация на работата на държавните предприятия, преструктурирането на неефективните, продължаване на мерките за подкрепа на бизнеса във времената на пандемията. Това са част от политиките, които бяха припознати като общи за политическите сили, които взеха участие в преговорите, организирани от спечелилата изборите партия „Продължаваме промяната“ на тема „Икономика“. В срещата взеха участие още представители на БСП, ИТН и ДБ. Други приоритети, които участниците в дискусията се съгласиха, че трябва да залегнат в политиката на бъдещия парламент и правителство, са Министерството на икономиката да стане Министерство на икономиката и иновациите, изграждане на по-сериозни връзки между науката и бизнеса с цел иновативни разработки и превръщането им в продукти с добавена стойност, стимули за връщане на висококвалифицираните български кадри от чужбина и облекчен режим за привличане на чуждестранни специалисти, необходими на дадена икономическа сфера, прецизиране на законотворчеството и въвеждането на нови изисквания и регулации, политики с фокус микро и малки предприятия, промени в Закона за обществените поръчки, които да изсветлят сектора, въвеждане на задължителни конкурси за избор на ръководства на държавните компании, фокусиране върху регионалния потенциал за развитие на съществуващите и създаване на нови бизнеси, приоритизация на зелената и кръгова икономика, преразглеждане на Закона за концесиите и таксите, които са нищожни и др.

В същото време по време на дискусията не се появи нито една точка, по която отделните страни да не бяха съгласни. Но по някои от точките различните политически сили имаха своя визия за постигането им. Общото мнение бе, че бъдещите политики трябва да бъдат насочени към устойчивото развитие и модернизация на българската икономика и то в дългосрочен хоризонт, по-дълъг от един мандат. 

Демократична България

От ДБ настояват за създаването на добра административна и бизнес среда, което е ключово за привличане на чуждестранни инвестиции. Според икономистът Георги Ганев българската икономика ще има нужда от привличане на световни финанси, защото вътрешните й няма да са достатъчни. Друга точка в изискванията на ДБ е реформа и по-добро управление на държавните предприятия и холдинги.

По отношение на пандемията, от партията смятат, че мерките 60 на 40 и 80 на 20 трябва да бъдат продължени, може би да бъдат въведени и други, например държавата да поеме осигуровките в затворени или ограничени фирми, както и в такива, разкриващи работни места. Но всички те трябва да бъдат краткосрочни и да получат краен срок. Също така възможно най-бързо да отпаднат различните частични и пълни ограничения за бизнеса, но при високо ниво на ваксинирани. Отново според Ганев, краят на ограниченията за бизнесите може да се случи още в първото тримесечие на 2022 г., ако междувременно се повишат дневните нива на ваксинация от сегашните 20 хил. на 40 хил.

По отношение на администрацията реформите трябва да са с фокус тя да подпомага бизнеса, а не да му пречи с непрекъснати проверки. Добър вариант би бил инспекциите да се започват според създаден алгоритъм, който да индикира съмнителни действия и те да започват на тяхна база. Също така проверките да бъдат комплексни, а не една фирма да бъде проверявана целогодишно от различни институции.

За малките и средни предприятия (МСП) трябва да се приеме набор от правила как ще бъдат регулирани. Но преди въвеждането им те да се анализира сериозно и независимо. Паралелно с това да се внимава нови регламенти и регулации да не са в интерес на големите фирми, който много често са в ущърб на малките.

Според ДБ бъдещото управление на държавата трябва да преразгледа дейността, устройството и функциите на всяко държавно предприятие от гледна точка на това дали то прави бизнес или осъществява държавна политика. Първите да станат акционерни дружества, а вторите – агенции. Също така ръководствата им да бъдат назначавани задължително чрез публични конкурси, които да се обявяват пред обществото и в тях да може да кандидатства всеки, с изключение на специфичните, като военно-промишления комплекс, например. Финансовите им отчети също да бъдат публични. А тези, които изпълняват социална функция, да отчитат каква са постигнали. Например БДЖ да обявява колко пътници са превозени, докъде и др. По отношение на големите държавни холдинги като ДКК и БЕХ, да бъде анализира структурата им и да се установи това ли е най-ефективният вариант. Ако е необходимо, да бъдат реформирани.

От ДБ настояват и за създаване на система, стимулираща създаването на стартъпи и иновационни производства. Също така да бъдат създадени инструменти за финансова и друга подкрепа на такива фирми. А крайната цел да бъде България да стане известна по света като иновационна инвестиционна дестинация. Във връзка с това е задължително и развитието на човешкия капитал и то от ранна възсраст. От друга страна да се привлекат подходящи експерти от чужбина, за които има административни пречки да влязат в ЕС.

Трансферът на знанието е друга точка. То трябва да започва от науката, да минава през предприемачеството и да стига до големите бизнеси.

Стимулите за инвестициите трябва да насърчават тези в сфери с голям потенциал за развитие в бъдещето, като биоземеделие, изкуствен интелект, блокчейн технологии.

Финансова помощ – много различни инструменти да се въведат и да се дефинират. Не сме големи фенове на грантовете. Искаме инвестиране срещу резултати. Допълнителна държавна подкрепа. Търговските аташета да имат възнаграждения, свързани с успехите им как са разпространили БГ фирми по света.  

ИТН

От „Има такъв народ“ искат възстановяването на коронакризата да бъде постигнато чрез насърчаване на иновативните и природосъобразни стопански дейности. В тази връзка те настояват новото правителство да начертае цели за нивата на инфлацията. И в случай, че тя е 1% под или над целта, след 3 месеца да се взимат мерки с инструментариум на паричната политика за нейната корекция.

По отношение на държавните предприятия, от ИТН споделят визията на ДБ, но искат също така техните дейности и производства да бъдат насочени към екологично устойчивата икономика.

Друг акцент в политиката на новото правителство и парламент трябва да е и преодоляване на проблема с междуфирмената задлъжнялост. Друга идея е да се създадат регистри на коректните платци и коректните доставчици. И в тази връзка да се гарантират редовните плащания от страна на държавата и общините към частния сектор. От ИТН смятат за добър ход и ускоряване на процедурите по ликвидация и фалит, като така ще се даде втори шанс на закъсали компании.

Според ИТН има нужда от промяна в Търговския закон, която да позволи създаването на нов вид дружество, чрез което да се дава по-голяма гъвкавоаст на стартъпите. А към това да има данъчни стимули за стартиращи предприятия, при определени условия, вместо пари като подарък. Като например стартъпите с висок потенциал да получават редукция на данъка върху печалба за първите 3 години. Трябва да се създаде и връзка между иновациите и отбранителната ни индустрия, а военно-промишленият ни комплекс да се включи в обсега от фирми, произвеждащи продукция за партньорите ни в ЕС и НАТО.

И според ИТН има нужда и от промяна на Закона за обществените поръчки, за да бъде постигната по-голяма прозрачност при тези конкурси.

За подобряването на работата на администрацията пък трябва да се създаде онлайн платформа, която да се ползва от цялата публична администрация, така да могат отделни звена или регионални служби да използват опита на другите и да прилагат добрите и полезни практики. Да се въведе също обслужване на едно гише, както и принцип на мълчаливото съгласие за някои разрешителни режими, като след изтичане на определен срок, когато няма негативен отговор от страна на администрацията, това автоматично да означава, че фирмата получава съответното разрешение.

По отношение на законотворчеството, от ИТН смятат, че трябва да се въведе тестов период при промяна в нормативна уредба. Тъй като оценка на ефективността има и в момента, но тя се прави на база предположения. Също така, ако в тестовия период дадена нормативна промяна се докаже като неефективна, да има процедура за бързото й отпадане.

Законът за концесиите да се промени, смятат още от партията. И във връзка с това да се преразгледат всички сега съществуващите такива договори.

По отношение на регионалната политика от ИТН смятат за добра мярка да се насърчи създаването на експортно ориентирани сдружения на регионален принцип, каквито има в други държави. В тази връзка трябва да се картографират ресурсите на съответния регион – човешки, природни и т.н., на база на което да се създават и развиват успешни индустриални зони. А също така да се създаде дигитална платформа, в която всеки бизнес да може да разбере на какво европейско или друго финансиране може да разчита според проекта си. Не на последно място по отношение на регионите ИТН предлага да има реформа, която да позволи част от данъчните приходи да остават в общините, за да могат те да се самофинансират.

От ИТН искат и политики за спиране на изтичането на мозъци паралелно връщането на висококвалифицираните ни специалисти зад граница обратно у нас. Също така и да се направи генерална реформа в образованието, където да се премахнат делегираните бюджети и по нов начин да се оценява работата на училищата, да се преразгледат квотите за специалностите във ВУЗ-овете и да се намали броят на тези които но не допринасят за развитието на икономиката ни. Трябват и инвестиции в подготовката на преподавателския персонал, както и промяна в професионалното обучение. Не на последно място да се увеличават инвестициите в трудоспособните хора, да се модернизират центровете за квалификация и преквалификация, да се създаде атрактивна дигитална образованост. Също така трябва да се синхронизира образованието със съответните региони, защото има много такива, където няма нужните хора за развиваното на място производство.

От ИТН също така споделят мнението, че трябва да се привличат специалисти и от българските диаспори в чужбина, както и да има гъвкави методи за престой у нас на чуждесетранни кадри, които са необходими на икономиката ни.

БСП

Напълно в подкрепа на насърчаването на инвестициите, борбата с корупцията, подкрепата и развитието на МСП, износа на иновации, ефективното управление на държавните дружества се изказаха и представителите на БСП.

Според тях бъдещото управление на страната трябва да започне да използва повече възможностите на Националната компания „Индустриални зони“ (НКИЗ), както и на „София Тех Парк“ Тези две държавни дружества не трябва да бъдат фокусирани върху отдаването под наем на офис площи и складови бази, а да насърчават иновациите и производствата и износа на високотехнологични продукти с голяма добавена стойност.

Според социалистите голям проблем за икономиката ни са и съдебните и арбитражни дела, които водят чужди инвеститори срещу България. За да се избегне това, те предлагат създаването на специална комисия между Министерствата на икономиката, на финансите и на правосъдието, в която да бъдат включени още одиторски компании и Висшият адвокатски съвет. И тази комисия да уреждат инвестиционни спорове преди да се стигне до дела и арбитражи.

За борбата с корупцията БСП предлагат Министерството на икономиката да създаде публичен регистър на лошите практики в работата на администрацията, които отблъскват инвеститорите, както и за добрите, които ги привличат. А паралелно към парламентарната комисия по икономическа политика да бъде създаден обществен съвет.

Според тях държавата трябва да остане основен регулатор и собственик на активите от ключово значение като БДЖ, например. Също така категорично трябва да се отхвърлят идеите за приватизация на Българската банка за развитие (ББР), за отдаване на пътища на концесия и т.н.

В същото време работата на ББР и Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ) да бъде преприоритизирана, за да се спре порочната практика тези институции да обслужват определени фирми и хора. В същото време НКИЗ да започне да стимулира създаването на производства в индустриалните зони, а не складове, които са изградени с държавен ресурс. Също така в тях да се прецизират основните производства, за да не се стига до съществуващи в момента на места примери точно до производствена база за прецизна измервателна електроника да минават непрекъснато тежки ТИР-ове. Също така социалистите искат да отпаднат сертификатите за инвестиция клас А, които дава държавата, за всичко, което не е производство, например за изграждането на складова или логистична база.

Прилагането на успешни практики в икономиките на други членки на ЕС също трябва да бъде въведено сериозно у нас от новото правителство. От една страна да се въведе забрана да правим неща, които другите в ЕС не са правили. А от друга да се разгледат стимулите, които дават на инвеститорите в другите държави от ЕС, да се анализират и в България да се въведат подходящите за нашите условия.

По отношение на МСП в земеделието от БСП отбелязват, че те изпитват сериозни затруднения при изкупуването на продукцията им заради конкуренцията на големите предприятия. Затова държавата трябва да създаде субекти, които организирано да изкупуват продукцията на малките и средни стопанства. Също така в тази сфера да се създадат условия и за затваряне на кръга земеделието до хранително-вкусовата промишленост.

Разрешаването на проблемите на микро и малките предприятия в икономиката също да е приоритет на новия кабинет. Това би могло да се направи, като се въведе патентен данък в секторите, в които е подходящо да има такъв. Друга добра мярка би била облекчаване на процедурите за присъединяване към електрически, водоснабдителни и газоразпределителни мрежи.

Според социалистите най-накрая трябва да се разреши проблемът с такса „Смет“ и тя да се формира на принципа „замърсителят плаща“, а не според данъчната оценка на сградата. Според тях не може нови, високотехнлогични предприятия, които работят само с компютри, реално да нямат отпадъци, но да плащат много за такса „Смет“, защото са в нови сгради, чиято данъчна оценка е висока. Да се премахнат данък „Уикенд“ и данъкът върху влоговете е друго предложение. А също така и да се промени Законът за ДДС, като прагът за регистрация да бъде увеличен от сегашните 50 000 лв. на 100 000 лв. или друга общоприемливо число.

По отношение на доходите от БСП настояват минималната работна заплата да бъде определяна като процент от някаква база, например средната работна заплата за страната. Също така да бъде въведен и необлагаем минимум.

Друго предложение във връзка с пандемията е намаляването на ДДС за социалнозначимите стоки като хляб, мляко, сирене, лекарства... за определен срок, например една година.

По отношение на законодателството социалистите предлагат да бъде прекратена практиката от последните години 2/3 от законопроектите да бъдат входирани в парламента от депутати, вместо от Министерски съвет, заради което са били избягвани обществените обсъждания. И в тази връзка в новия парламент да бъде създадена работна група, която задължително да включва и опозицията и която да изчисти тези правила.

По отношение на законодателството от БСП искат и да се регламетира работата от вкъщи, която се наложи масово вследствие на пандемията. Също така настояват и за въвеждането на електронни трудови книжки.

По отношение на липсата на квалифицирана работна ръка социалистите предлагат към идеите на другите партии да бъде допълнено и чужденци, получили висше образование в България, да получат достъп до трудовия ни пазар. А паралелно фирмите да могат да наемат по-лесно хора с български произход от чужбина, независимо от коя държава.

От БСП виждат и спешна нужда за промяна в Закона за обществените поръчки заради добилото в последно време негативна популярност вътрешно възлагане. Според тях в нормативната база трябва да бъде въведено изискване ин хаус договори да могат да бъдат сключвани само за дейности и само с предприятия, които имат капацитета да извършат минимум 90% от възложената им работа.

„Продължаваме промяната“

Победителите в парламентарните избори обявиха, че споделят абсолютно всички направени предложения. Според тях в структурата на Министерството на икономиката също трябва вече да бъдат включени и иновациите. Също така искат по тясно сътрудничество между ББР и БАЕЗ, включително и чрез разработването на общи продукти между двете институции, които да стимулират създаването на иновации и износа на продукция с висока добавена стойност.

В тази връзка имат идея и за създаване на Борд за иновации между министерствата на икономиката и на образованието, в който да бъдат включени също бизнес лидери и капацитети от чужбина, който да се занимава дългосрочно с визията за развитие на икономиката ни в тези посоки. Също така от ПП смятат за добра мярка и въвеждането на стимули ВУЗ-овете да работят по-активно с фирмите, например така да си осигуряват част от необходимото им финансиране. Друг акцент в бъдещата държавна политика трябва да бъде по-добрата координация между икономика и образование, така че не само бизнесът да търси науката, но да се случва и обратното.

В ПП споделят напълно и идеята за картографирането на икономическите потенциали и ресурси на отделните региони и смятат, че то трябва да започне да се осъществява възможно най-скоро. Така индустриални паркове ще започнат да се градят на база реален интерес на инвеститор и реалните възможности на региона. Тук акцент трябва да бъде поставени и върху въгледобивните райони, на които предстои тотална трансформация. Там трябва да бъдат насочени усилия за създаване на бизнеси и клъстери, свързани с иновативните и зелените индустрии.

Друга идея на първата политическа сила е да се използват възможностите за партньорства между чуждите търговски вериги и българските производители. По този начин ще може да се създаде голям канал за износ на родна продукция. „Хранителните вериги имат изградени големи вериги за доставки, които могат да се използват от българските производители. Техният оборот за една седмица в държавите, в които са представени, е приблизително равен на 80% от българското производство“, отбеляза Кирил Петков.

Според него и екипът му България трябва да бъде утвърдена като финансов и логистичен хъб, като се възползва максимално от ниските данъци. Така например може да се комбинира дейността на съществуващи летища със съществуващи безмитни зони и да привличат карго оператор.

По отношение на човешките ресурси и родните капацитети, които живеят и работят в чужбина, от ПП смятат да предложат създаването на доброволен регистър, в който българите от други държави да се регистрират, да посочат къде са по света, в кои индустрии са работят и т.н. Така всеки инвеститор в България ще може да види какъв кадър би могъл да привлече, включително и от конкурентите си.

Добра практика за привличането на нови инвестиции би било и да се видим кои са доставчиците и клиентите на съществуващите в България фирми. След което тези клиенти и доставчици да бъдат поканени да дойдат у нас. Но категорично не със складови бази, а с производства.

В края на дискусията Кирил Петков изрази сериозното си удовлетворение от съвпадащите визии и предложения на включилите се политически сили. „Много оптимистично съм настроен, имаме огромно единодушие по много от темите“, каза той.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща