Енергийни дружества на ръба на криза, или как заради високите цени на тока на БНЕБ компаниите от сектора стигнаха до загуби от над 230 млн. лв.

Липсата на завършен модел на либерализация и на адекватна реакция в условията на енергийна криза заплашват инвестиционните програми на енергийните компании. Без бързо решение доставките на ток са застрашени, а резкият скок на тока за бита е неизбежен.

Високите цени на електроенергията на свободния пазар удариха сериозно енергийните компании. Енергийната криза в Европа доказа, че компаниите от сектора на енергетиката не са защитени от фалити. Това се отнася за особено за операторите на електроенергийни мрежи - преносния оператор ЕСО, както и ЕРП-тата ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-Про. Техните електроразпределителни компании и електроснабдителни дружества за доставки на ток за домакинствата работят на регулирания пазар, където цените на електричеството се определят от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ и по правило се потискат на ниски нива.

Негативен финансова резултат. Така твърде деликатно от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и електроразпределителните дружества описват загубите, които ще претърпят в резултат на покупката на енергия за технологични разходи от борсата. Като цяло по това перо общите загуби на преносния оператор и електроразпределителните дружества загубите ще надхвърлят 230 млн. лв. Това са предварителни цифри, но по-важно е, че изпълнението на инвестиционните програми от страна на дружествата е на ръба. Ако проблемът не бъде решен бързо и адекватно, тези загуби ще бъдат платени от всички потребители на електроенергия. Или ще си припомним времената, когато с режим светло - тъмно. Още през следващата година.

Предисторията

Предисторията е кратка. В последните промени на Закона за енергетиката бе решено електроенергийните предприятия да купуват енергията си за технологични разходи от борсата (БНЕБ) в сегмента "ден напред". Когато това бе прието никой не предполагаше, че цените на електроенергията на свободния пазар ще стигнат до тези нива, коментира неотдавна заместник-председателят на управителния съвет на EVN Калина Трифонова. Дружеството бе първото, което сигнализира за проблема.

По отношение на енергията за доставчик от последна инстанция (ДПИ) промяната също е от лятото на тази година и в съответствие с енергийния закон за излизане на малките компании на свободния пазар от 1 юли. Новата методика, приета от КЕВР, предвиждаше цената на електроенергията на ДПИ за небитовите клиенти, които са на свободния пазар от 1 юли и не са си избрали доставчик на ток, да плащат по цена, която не се определя от регулатора, а е постигната постфактум. Тоест в зависимост от профила на потребление на електрическа енергия на всеки клиент, така, както е на свободния пазар и без задължение да е купена от борсата. Заради енергийната криза се наложи ново изменение, макар и временно, което доведе до отстъпка от цената на енергията на ДПИ от 30 лв. за MWh за компаниите, които не са си избрали доставчик на ток.

Цените на електроенергията на борсата започнаха да набъбват през август. Признаването на енергийната криза и мерките се случиха едва през октомври. Първо от европейските институции с указания за облекчаване на бизнеса и потребителите. После и у нас. Служебният кабинет прие програма за компенсиране на бизнеса заради високите цени на електроенергията ситуацията. Двете стъпки в полза на либерализацията на електроенергийния пазар отидоха на заден план. Уви за сметка на енергийните дружества. Искането им да седнат на масата на преговори заедно с останалата част от бизнеса обаче не се състоя.

Загубите през ноември вече са набъбнали, а темата е изключително чувствителна особено за електроразпределителните компании, които на прага на зимата са изправени пред риск да не изпълнят инвестиционните си програми и да бъдат затруднени при отстраняването на аварии. Не по-лека е и ситуацията за Електроенергийния системен оператор (ЕСО).

Колко губи ЕСО

Негативният финансова ефект ще е 82 милиона лева, коментираха доста внимателно от преносния оператор. Причината - цената, по която ЕСО трябва да купува енергията от БНЕБ от сегмента "ден напред" е 124,85 лв. за MWh. За сравнение, с ден за доставка 18 ноември обаче цената надхвърли 494 лв. за MWh. Разликата остава за сметка на ЕСО. Същото е и при ЕНЕРГО-ПРО, EVN и ЧЕЗ, за които цената за технологични разходи е 137,21 лв. за MWh.

"При определената от Регулатора прогнозна пазарна цена от 124,85лв./MWh за преносния оператор на фона на средната пазарна цена за месец октомври от 390 лв./MWh и тенденцията на нейното нарастване до над 420 лв./MWh, с натрупване от 01.07.2021г. до края на годината негативният финансов ефект за ЕСО ЕАД ще надхвърли 82 млн. лв.", заявиха от ЕСО в отговор на отправен въпрос.

Първоначалните изчисления на дружеството за загубите, при цените на борсата от септември са за 44 млн. лв., но заради продължилото поскъпване през ноември те вече се изчисляват на 82 млн. лв.
Сметките показват, че инвестиционната програма на дружеството при това положение е под въпрос. Още повече, че през октомври се отчита нов пик на цените на електроенергията на БНЕБ, а и като цяло на свободния обединен европейски електроенергиен пазар.

"До края на настоящата година разликата в утвърдените регулаторни цени за закупуване на електроенергия за компенсиране на технологичните разходи по пренос и реалните ще достигне нива, които могат да застрашат изпълнението на инвестиционната програма на електропреносния оператор. В допълнение ситуацията се утежнява от липсата на адекватни стандартизирани продукти, предлагани на Българската независима енергийна борса и в частност липсата на предлагане на дългосрочни продукти от производители и търговци на цена, близка до определената от КЕВР референта цена", смятат от ЕСО.

70 млн. лв. загуби за дружествата от групата на ЧЕЗ

Ситуацията при ЧЕЗ не е по-лека. Загубите и то "преки" от енергията за технологични разходи се изчислява на 70 млн.лв. от започналото поскъпване през лятото до края на тази година.

"ЧЕЗ Разпределение България търпи огромни разходи от закупуването на енергия за технологични загуби в мрежата по цена на борсата. Както е известно за първата ценова година от настоящия регулаторен период КЕВР е определил прогнозна цена в размер на 131,27 лв./MWh, която е многократно по-ниска от пазарната в момента на борсата и това са преки загуби на дружеството - в размер на около 70 млн. лв. само за второ полугодие на тази календарна година", коментираха от ЧЕЗ.

Изчислението на EVN: загуби за над 80 млн. лв.

Загуба от 80 млн. лв. от закупуване на енергия за технологични разходи. Това са предварителните изчисления по това перо за "Електроразпределение Юг" ЕАД, част от групата на EVN България.

"Проблемът идва от там, че при определяне на мрежовите цени за периода от 01.7.2021 г. до 30.6.2022 г., КЕВР е приела, че прогнозната годишна пазарна цена за операторите на електроразпределителни мрежи, по която те заплащат енергията за покриване на технологичния разход е в размер от 131,27 лв./MWh.

Тази прогноза се оказва далеч под реалните нива, на които се търгува електрическата енергия на пазарен сегмент "Ден напред" на Българската независима енергийна борса (БНЕБ). Като пример можем да дадем, че през последните месеци наблюдаваме цени на електрическата енергия (базов товар) на пазарен сегмент "Ден напред" на БНЕБ в диапазони от над 400 лв./MWh. Това е в пъти по-високо от прогнозната годишна пазарна цена определена от КЕВР за 131,27 лв./MWh, и която се признава в момента от регулатора. Още по-високи са цените на фючърсите за следващите периоди.

Изразено в цифри, това означава, че за "Електроразпределение Юг" ЕАД, част от групата на EVN България, разликата между признатите от КЕВР разходи за електрическа енергия за покриване на технологичните разходи и реалните разходи само до края на 2021 би била в размер от над 80 млн. лв., което е над 2,5 пъти повече от разчетените от КЕВР. И това е само по прогноза от октомври, а ,амплитудата на цените продължава", заявиха от дружеството.

Според тях проблемът с всеки изминал ден се изостря и поставя въпроси и по отношение на бъдещото състояние, а и на пазара изобщо.

"Това остро поставя въпросът, че всеки ден, в който не се предприемат действия, насочени към разрешаване на този проблем, тази сума от неразчетени разходи става все по-голяма. А тя в крайна сметка ще трябва да се покрие или от клиентите на мрежата в следващите месеци, или чрез някаква форма на подпомагане от страна на държавата. Затова е важно как да стане така, че да няма рязко повишаване на цените, което никой не желае".

Сериозна е и заплахата за бъдещите инвестиции, а дори и за поддържането на мрежата в навечерието на зимата.

"Натрупващият се дефицит от неразчетените разходи за покриване на технологичния разход би имал изключително негативно влияние върху нашата дейност. Тук говорим за това, че очакваният от нас дефицит би бил по-голям от планираната стойност на инвестициите за 2021 г. за 2022 г. взети заедно. На теория дори и да решим да използваме парите планирани за инвестиции, за да покрием този дефицит, то това пак не би било достатъчно и ще остане непокрит разход. Така че, ако не се предприемат бързи и решителни действия ще трябва да търсим допълнителни възможности за покриване на нашите разходи. Това от своя страна ще се отрази на възможностите ни за отстраняване на аварии по мрежата, което пак е нежелан ефект за клиентите", добавиха от EVN. И припомниха, че вече сме в зимния период с по-чести и тежки аварии.

ЕРП Север (от групата ЕНЕРГО-ПРО)

Тежка е и ситуацията, в която се оказва и ЕРП Север. Както и другите две енергийни дружества и при тях електроенергията за технологични разходи е на цени, три пъти по-високи от определените от регулатора. Загубите на този етап се изчисляват на 42 млн. лв.

"Според регулаторните изисквания към настоящия момент ЕРП Север (от групата ЕНЕРГО-ПРО) купува технологичните загуби по мрежата от борсата в сегмента "Ден напред" на три пъти по-висока цена от определената от КЕВР прогнозна цена. Безпрецедентно високите борсови цени на електрическата енергия през последните месеци засегнаха сериозно не само електроразпределителното дружество в Североизточна България, но и всички мрежовите оператори по отношение на финансовото обезпечаване на тяхната лицензионната дейност.

Недостигът на финансови средства за дружеството застрашава възможностите да се разплаща и да поддържа мрежата в състояние на стабилност и непрекъсваемост на доставката.

Разликата в утвърдените разходи за закупуване на енергия за покриване на загубите по мрежата и реалните разходи за ЕРП Север до края на годината ще бъде над 42 млн. лв. Това ще доведе до големи ликвидни проблеми за електроразпределителните дружества и необходимост от спешна корекция на мрежовите тарифи.

Ако не бъдат компенсирани сега, тези допълнителни разходи ще натоварят сериозно тарифите на всички крайни клиенти, включително домакинствата, в средата на следващата година и ще доведат до значително поскъпване на крайната цена на електроенергията и за битовите потребители", казаха от ЕРП Север. Под въпрос е и инвестиционната програма.

Подобно на ЧЕЗ и EVN и от ЕНЕРГО-ПРО са притеснени по отношение на изпълнението на инвестиционните програми. "Изпълнението на инвестиционните програми също ще бъде затруднено, а това от своя страна ще доведе до нарастващи проблеми с доставката и качеството на електроенергията за всички ползватели", коментираха от компанията. Разбира се, подобно на другите дружества се ангажират с изпълнение на задълженията си "в условията на финансови затруднения", за да гарантират сигурност за потребителите. При това дружеството вече отчита инвестиции от порядъка на 40 млн. лв. и то "на фона на нарастваща ликвидна криза и при трите ЕРП, която застрашава бъдещите инвестиции и поставя под сериозен риск разширението, модернизацията и бъдещата поддръжка на съоръженията".

Загубите от ДПИ

Освен от покупката на електроенергия за технологични разходи, електроразпределителните дружества търпят и загуба от промяната в методиката за енергията от Доставчик от последна инстанция. Засега все още няма изчисления какъв ще е размерът.

Според тях обаче промяната на формулата за изчисляване на продажната цена на електрическата енергия, предназначена за клиентите на ДПИ, ще е с минимален ефект за сметките на клиентите, повечето от които са с ниска консумация. В същото време обаче финансовите приходи на дружествата ще спаднат на фона на повишаващата се покупна цена на електроенергията. Това съответно води до застрашаване на финансовата стабилност на дружествата, изпълняващи ролята на Доставчик от последна инстанция.

„Всичко това поражда риск за ЧЕЗ Електро България като доставчик от последна инстанция, включително засяга и възможността на Дружеството за заплащане на закупената от него електроенергия за дейността ДПИ и би довело до забавяне на плащанията към производители, операторът на електроразпределителната мрежа и другите участници във веригата производство, пренос, разпределение и снабдяване с електроенергия“, казаха от ЧЕЗ.

От EVN също не са във възхита от променената методика за енергията от ДПИ. Според тях тази полза, макар и временна за битовите клиенти ще се отрази на първо място „в намаляване на маржа“. Това заедно с повишеният риск от несъбираемост от страна на клиентите, поставя компанията в изключително неблагоприятна ситуация“, коментират от EVN и дават за пример с ВиК операторите, останала на ДПИ, които трупат задължения по това перо и, които между другото отдавна са проблем и то не само за EVN.

„Ясно е, че без целева помощ и промяна такива компании няма да могат да покриват разходите за енергия в тази пазарна ситуация. Това поставя ЕVN ЕС-ДПИ в риск да не може да събира вземанията си нормално. Положението допълнително се утежнява и от факта, че EVN EC-ДПИ купува и заплаща енергията си от БНЕБ веднага, но по действащите правила събира своите вземания от клиентите по-късно, което не е присъщо на никаква логика“, обясняват проблема от дружеството.

Решението?

Дружествата са категорични - водят се разговори и с КЕВР и с Министерство на енергетиката. Служебният енергиен министър Андрей Живков също потвърди, че се търси решение на проблема, но такова все още няма. Това означава, че с всеки изминал ден сумата от 230 млн. лв. расте неудържимо.

По проблема, който е многократно дискутиран в последните месеци и чието решение би могло да има широк обществен отзвук, ЕНЕРГО-ПРО проведе многобройни срещи и кореспонденция както с КЕВР, така и с Министерство на енергетиката. Ръководството на компанията е в постоянен контакт и дискусии с отговорните институции относно възможните спешни мерки за достигане до работещи решения за справяне с кризата. Сериозността на ситуацията и тенденцията за задълбочаване на ликвидните проблеми на мрежовия оператор изискват спешни действия, смятат от компанията.

Според тях "Изходът от ситуацията е именно в ръцете на отговорните политически и регулаторни институции. Невъзможността да бъде променено законодателството изисква да се търсят различни други възможности, като например компенсации за разходите за закупуване на енергия за покриване на мрежовите загуби, както и навременно коригиране на утвърдените разходи от Регулатора още от началото на следващата година.

От ЧЕЗ са по-големи оптимисти. В изпълнение на решението на Министерския съвет за компенсация на крайните небитови клиенти за високите цени на електрическата енергия от по 110 лв./ MWh бяха сключени договорите с търговците и ДПИ за изплащане на компенсациите на клиентите. Предстои сключване на подобен договор и с мрежовите оператори за частична компенсация на разходите за закупуване на енергия за покриване на технологичния разход, смятат те.

Надежда има. Необходими са действия от страна на изпълнителната власт, КЕВР и БНЕБ, смятат от ЧЕЗ.

"Преговори и контакти с институциите има, но тук първо е важно колко бързо ще се вземат решения, така, че да се спре натрупването на дефицити и второ да се гарантира, че покриването на вече натрупаните дефицити няма да бъде отложено незнайно кога във времето и да стои като бомба със закъснител", заявиха от EVN.

Винаги, когато от нас се е искало съдействие по една или друга мярка ние като сектор сме реагирали.

Важно е да има синергия от всички засегнати страни, така както беше само преди няколко седмици, когато се уточняваха детайлите относно програмата за подпомагане на бизнеса със 110 лв/МВтч. Тогава всички институции и енергийни компании работихме заедно и активно за това помощта да достигне максимално бързо до клиентите. Такъв би трябвало да бъде подходът по всеки въпрос свързан със сектор енергетика, основна част от който сме и ние.

В крайна сметка клиентите са тези, които имат интерес мрежовият оператор, който ползват, да е в добро състояние, а не да е декапитализиран и да не може да предлага качествена услуга", заключиха от дружеството.

Текстът е публикуван първо в dir.bg