Дезинформацията чрез манипулираните видео и аудио е проблем, с който ЕС е крайно време да се заеме

В петък бе представено изследване, посветено на влиянието на дийпфейк технологията и възможните европейски политики, регулиращи прилагането на изкуствен интелект. Инициатор на изследването е евродепутатът Иво Христов от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, който е и член на научния панел на ЕП (STOA).

„Дийпфейк“ е термин, използван за описване на манипулирано видео или аудио, създадено с изкуствен интелект. Чрез синтезиране на различни елементи от съществуващи видео или аудиофайлове се създава ново съдържание, в което индивидите изглежда, че изричат думи и извършват действия, които никога не са изричали и извършвали.

„В своя план за действие срещу дезинформацията ЕС признава, че „дезинформацията е мощен и евтин – и често икономически изгоден – инструмент за влияние“, но не предлага конкретни действия за справяне с проблема. В предложеното законодателство за изкуствения интелект само определен тип забранени негови приложения касаят дийпфейк технологията. В САЩ регулирането на дийпфейк и дезинформацията е в доста напреднала фаза, докато ЕС изглежда изостава в това отношение“, каза по време на представянето на изследването Иво Христов.

„Сега е точният момент да се потърсят начини за справяне с възможните предизвикателства, свързани с този феномен. Противното би означавало сериозно подкопаване на доверието в демокрацията, поверителността на информацията и индивидуалната свобода. Европейският парламент трябва да се обяви по-гласно за по-всеобхватен и дългосрочен регулаторен подход в сферата“, смята българският евродепутат.

“Дори разобличените дийпфейк манипулации продължават да нанасят щети върху репутацията на пострадалите и върху оформянето на общественото мнение”, подчерта Иво Христов.

Сред очертаните в изследването на STOA посоки за действие са систематизирането и институционализирането на процеса по събирането на информация за дийпфейк, като в това направление важна роля могат да имат Агенцията на ЕС за киберсигурност (ENISA) и Европейският комитет за защита на личните данни (EDPB). Друг акцент в изследването е оказването на подкрепа на различните организации, така че те да могат да извършат оценка на риска, да съставят план за действие и да се предпазят от репутационни и финансови щети, причинени от дийпфейк.